Сънувах, че съм катастрофирала. Беше кошмарно. Разбирах, че показателите ми са далеч от допустимите, но аз дишах и говорех.

Тогава от сърцето ми се изтръгна вопъл:

– Господи, помогни ми!

Премислях всичко, което се бе случило в живота ми до сега. Питах се: „Живях ли пълноценно? Казах ли на скъпите си хора, че ги обичам?“

Колкото повече мислех, усещах, че повече затъвам. Разбрах, че в живота си съм търсила само удоволствието. Живяла съм като паразит, без да давам нищо от себе си.

Не можех да си отида от този свят така, трябваше да направя нещо. Исках всяка тръпка, радост, …… да ги използвам за Него.

Тогава Му казах:

– Боже, изпрати ме, където искаш, независимо от това, че там ще е опасно. Единственото, което искам е да бъда навсякъде с Теб. Искам да живея за Теб.

Един ученик отишъл при своя духовен наставник и го попитал:
– Учителю, Вие ме съветвате всеки ден да повтарям фразата: Аз приемам с радост моя живот“. Аз я повтарям всеки ден, усърдно и доста често, но защо нищо не се променя? Какво да правя?
Учителят мълчаливо поставил пред младежа първите попаднали под ръката му предмети – лъжица, чаша, свещ и казал:
– Кое от тях избираш?
– Лъжицата, – казал ученикът.
– Сега го кажи пет пъти, – помолил го учителят.
– Аз избирам лъжицата, аз избирам лъжицата, …. – и така пет пъти младежът повторил фразата.
– Ето виждаш ли, – казал учителят, – можеш и милион пъти на ден да казваш, че избираш лъжицата, но тя няма да стане твоя. Трябва да протегнеш ръка и да я вземеш.

Учителката разказвала на учениците си, че човек има някаква цел в живота и трябва да изпълни своето предназначение. След края на урока ги попитала:
– Какво бихте искали хората да казват за вас, когато умрете?
Иво с тих глас прошепна:
– Бих искал да стана прочут лекар. Да спася живота на много хора и да излекувам много деца.
– Браво, Иво, а ти, Мими?
– Много бих искала да кажат за мен, че съм била добра майка и баба, че това, което съм правела е доставяло радост на всички.
– Радвам се за теб, Мими. А ти, – обърнала се учителката към Георги, – какво би искал да кажат на твоето погребение?
– Вижте! Той вече не подскача и не шава. Укротил се е най-накрая….

Те винаги изчисляват, пресмятат колко са пораснали или са паднали в чуждите очи. Премислят дали са достойни за нещо или не.
Постоянно смятат колко е цената им, за да разберат, какво отношение да очакват от другите.
Да, но получават от хората не по реалната им цена, а по това, което са изчислили в тъмната си малка стаичка на „лошо работещи стари калкулатори“.
Какво да се правим тогава?
Като начало престанете да пресмятате това, което не може да се пресметне. Престанете да претегляте и измервате степента на достойнството си. Спрете да изчислявате цената си.
Защото е невъзможно да се изчисли цената на топлината, нежността, любовта, вниманието, грижите и радостта. Трудно е да се оцени степента на подкрепата, разбирането, искреността, откровеността, щастието и радостта.
Щом не може, защо се измъчвате да го правите?
Това не е инструкция, а въпрос за размисъл.

Когато започнах да обичам себе си разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни знаци, че аз живеех срещу собствената си природа. Днес знам, че това е честност.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко много може да бъде наранен човек, принуждавайки го да изпълни желанията ми, знаейки, че не е време за това и че човека не е готов още за това, дори ако този човек съм самият аз. Днес го наричам уважение.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да искам друг живот и така можах да видя какво ме обкръжава и ме кани да раста. Днес това наричам зрялост.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства, аз съм на точното място в точното време и всичко, което се случва е в подходящия момент. Винаги мога да бъда спокоен. Сега аз го наричам увереност.
Когато започнах да обичам себе си, спрях да губя времето си и прекратих да мечтая за бъдещи грандиозните проекти … Днес аз правя това, което ми доставя радост. Това, което обичам да правя, което е желано от сърцето ми, аз го правя със неговото собствено темпо. Днес аз го наричам простота.
Когато започнах да обичам себе си, аз се освободих от всичко, което е вредно за здравето ми – храна, хора, предмети, ситуации. Всичко, което ме отделя от пътя ми. Днес това наричам любов към себе си.
Когато запонах да се обичам себе си, престанах винаги да бъда прав и от тогава не грешах. Днес разбрах, че това е скромност.
Когато се влюби в себе си, аз отказах да живея в миналото и да се тревожи за бъдещето. Днес аз живея за днешния ден, където всичко се случва. Аз наричам това удовлетворение.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че умът ми може да ме безпокои и дори да ме направи болен. Но когато го взех близко до сърцето си, той се превърна в ценен съюзник. Днес наричам тази връзка мъдростта на сърцето.
Ние вече не трябва да се страхуват от спорове, сблъсъци или проблеми със себе си и другите. Дори звездите се сблъскват и от техния трясък се раждат нови светове. Днес знам, че тови е животът.