Стотици години по-рано, богати холандски търговци, построили в любимия си Амстердам високи и тесни тухлени къщи, които определят уникален облик на града днес. Но местните архитекти се опитват да въведат модерна технология от XXI век в изграждането на сградите. Използвайки пластмаса като строителен материал, те смятат да отпечатат с гигантски 3D принтер, всички детайли на къщата, а след това да ги съберат, подобно на огромно Лего.
Хедвиг Хайсман от архитектурното бюро Dus казва, че целта на демонстрационния проект не е толкова да се отпечатат къща за живеене, а да се демонстрират възможностите на 3D технологията за печат. Според усъвършенстванията, детайлите на къщата ще бъдат „препечатвани“, а домът ще се преустройва в продължение на три години.
Цел на проекта е да разкрие потенциала на 3D печат за строеж. Според участниците в проекта, единственият възможен начин да го направят е по пътя на опита и грешките. Новите материали и дизайни ще се използват в практиката, за да се види как тя работи.
Хедвиг Хайсман вижда бъдеще, в което ще се изтегля и адаптира архитектурен дизайн за онлайн магазин, който може непосредствено на самото място да спомогне за разработване на персонално здание.
Конструкцията Canal House се състои от четири отделни стаи, които ще бъдат тествани за безопасност преди окончателния монтаж. Стаите се състоят от няколко части, които след отпечатването им ще се съберат като елементи от Лего.
Основният инструмент на проект 3D Print Canal House принтер е висок 6 метра, който вече е наречен „Kamermaker“ – строител на стаи. Въпреки внушителните си размери, устройството не е много по-различно от популярния сред феновете на отворения код 3-D принтер Ultimaker.
Всеки масивен структурен блок, слой след слой, се печата цяла седмица. Първият строителен детайл, образуващ ъгъла на дома тежи 180 кг.
Впоследствие, блоковете ще бъдат напълнени с пяна, което за сега е все още е в разработка, но те трябва да бъдат яки и здрави, колкото бетон. Пълнежът придава на детайлите тегло и свежест помежду им.
Развититето на проектът Dus разчита, че в него ще се въведат още няколко принтера и конструктивни изменения с помощта на холандската строителна компания Henkel. Възможно е тази фирма да участва в експериментите и да внесе полезен принос.
Архив за етикет: пяна
Незалепващо покритие на съдовете е свързано с епидемията от диабет
Учените са открили връзка между високите концентрации на перфлуорирани съединения в кръвта и диабета. Тези съединения се използват в производството на не залепващи покрития, пяна за гасене на пожари, за водонепроницаеми повърхности и смазочни материали за ски. Проучванията са правени в университета в Упсала.
Експертите са измерили концентрацията на седем различни перфлуорирани съединения, които разрушават организма на хиляди 70 – годишни мъже и жени.
Съединенията са намерени във всеки участници от групата на изследваните. Най-висока концентрация е имало едно съединение – перфлуорирана киселина.
Учените свързват тази киселина с диабета. Тя се свързва с нарушената секреция на инсулина панкреаса.
Сега експертите се опитват да разберат как влияе на развитието на диабета повишените концентрации на някои перфлуорирани съединения.
Древен метод за пречистване на злато
Преди около едно столетие археолозите започнали разкопки в Сарди. Те не откриват златния град на Крез, но намират нещо много по-интересно. През 1960г. те разкриват метода за пречистване на златото и храма на богинята, покровителствуваща този процес на пречистване. Нейните изображения върху малки късове разтопено злато са първите в света изсечени монети.
Когато археолозите започват проучването на Сарди, пресявайки изкопаната пръст откриват дребни частици злато в ситата си. Оказало се, че това е една от работилниците, където жълтата пръст и наносната кал от Пактол, били утаявани и пречиствани.
Тази наносна смес съдържаща злато и примеси на олово и сребро се поставяла в малка глинена пещ на брега до потока. Тя била покрита с тънък слой пепел, прах от изгорени кости, останали от някогашни погребения. Пещта била запълвана с въглища и наносната кал. После всичко се изгаряло. Огъня се раздухвал с помощта на ковашки мехове.
Първо се разтапяло оловото, след което се изпарявало или се почиствало като мръсна пяна от повърхността на течната сплав. Пещта се изгасвала и от дъното на огнището златарят вадел застинали топчици, сплав от сребро и злато, с размера и формата на зърна от леща.
Подобна техника била практикувана дълги години в различни страни.
Произхода на кехлибара
Това е едно много загадъчно съкровище на земята. От къде са се взели тези уникални камъни, стоящи на границата между живото и мъртвото?
Вече няколко хилядолетия хората обработват и използват кехлибара. Дълго време те са се опитвали да разгадаят тайната свързана с произхода на „слънчевите камъни“.
Какви ли не версии са изказани. Смятали са го за застинала на слънцето морска пяна, вкаменен на морското дъно нефт и дори за рибено масло.
За първи път Плиний Стари писал за органичния произход на кехлибара. Той забелязал, че когато го запалвал той пушел и издавал миризма на смола.
През XVI век, хората вярвали, че кехлибар се формира от смолисто течно вещество в дълбините на земята и се втвърдява само на открито. В средата на XVIII век Ломоносов отхвърли аргументите на защитниците на тази хипотеза и доказал растителен произход на кехлибар.
Северна Европа е равнина и покрита с ниски хълмове. В нея има множество реки, блата и езера. Тук растат субтропични хвойнови широколистни гори. Климата по тези места е топъл, с яко изразени сухи и дъждовни сезони. Средната годишна температура е около 20 градуса. В най-горния пояс на горите растат секвои, по-надолу борове и ели. Наред с тях са и бука, дъба и други широколистни дървета. Под тях растат папрати и мъхове.
Преди много години климата по тези места е бил топъл и влажен. В резултат на това, субтропичните и тропически гори са се преместили на север. Обилното изтичане на смола от хвойновите дървета се явявало като защитна реакция при приспособяването им към новите необичайни условия за тях. Пожарите, ураганите, насекомите и други животни повреждали дърветата, а това допринасяло за още по-голямо отделяне на смола.
Смолата се плъзгала по стволовете и капела от клоните. Окислението на бъдещите „слънчеви камъни“ продължило доста дълго време. В плодородната почва смолата станало по-твърда и се покрила с дебела тъмнокафява кора.
Течащите води изкъртвали вкаменената смола от почвата и я отнасяли до устието на реките. Там тя се наслагвала, а останалото извършило времето.
Ключ към премахване на радиоактивните материали от питейната вода
Днес в Япония един от основните рискове за здравето, породени от ядрения инцидент, е радиоактивния йодит, който се разлага в питейната вода. Натрупването му в щитовидната жлеза води до рак.
Разработен е нов материал, който е комбинация от хемицеулоза, страничен продукт от горски материали и хитозан, извлечен от ракообразни черупки, Този материал представлява трайна пяна.
Учените са забелязали, че тя има способност да отстранява тежките метали от питейната вода. Новооткрития материал във вид на гъба се пуска във водата, а за по големи количества може да се преобразува във филтър, през който да преминава водата.