За повече от половин век по целия свят, се обсъжда все по-нарастващия проблем на „Великото тихоокеанско мръсно петно“, намиращо се между Калифорния, Хавай и Аляска – една област, която вече надхвърля размера на САЩ, а теглото му се оценява на 3,5 милиона тона. „Пластмасовта супа“ се намира в неутрални води и никоя страна не е поела ангажимента до сега, това място да бъде почистено.

Междувременно, най-голямото бунище на планетата, с подкрепата на местни вихрови потоци, е натрупало една десета от всички пластмаси, произведени в света. Както знаем, такъв материал при контакт с вода бавно отделя токсини, вреди за околната среда и унищожава живеещите на това място риби, бозайници, костенурки и птици.

Главни източници на нарастващия боклук в това място са Индия и Китай. В много бедни райони боклука се изхвърля направо в реката, от където започва неговият път към Тихия океан.

Но това не може да продължи до безкрай, ние имаме само една планета.

За решаване на този мащабен проблем сръбските архитектите Милорад Видоедич, Елена Пукаревич и Милица Пихлер са предложили оригинално решение. Част от изхвърлената пластмаса да се използва за направата на подводни небостъргачи, които да рециклират боклука. Формата на тези грамадни съоръжения е заимствана от Айфеловата кула. На всеки комплекс ще бъдат построени жилища на работниците и подходяща ифраструктура. Тук ще има и хотелски стаи за желаещите да посетят необичайните строежи.

В долната част на небостъргачите, намираща се под водата, ще се събира боклука, а ще се преработва в средния отсек, където ще се получава газ. Полученият продукт ще се съхранява на специално място и ще подържа плаващите комплекси. Събраният боклук ще играе ролята на баласт за плаващите кули, когато той намалее ще позволи съоръженията сами да доплават до съседния участък за почистване.

Първоначално са решили небостъргачите да бъдат поставяни край бреговете на Чили, защото релефа подхожда  за поставянето на гигантски „поплавък“, дълбокото започва от самия бряг, а до мястото на боклука е много близко.

Да стискаме палци, дано в скоро време се намерат инвеститори, за да се реализира проекта.

Хиляди мъртви косове в навечерието на Нова година отново изпълнили улиците на Литъл Рок, Арканзас. Причината за смъртта на птиците е неизвестна. Мъртви птици са паднали над града преди една година, през нощта на Нова 2011 година.
Мъртвите птици започнали да падат, когато след 7 часа вечерта граждани започнали да пускат празнични фойерверки, въпреки че те били забранени след събитията от миналата Нова година. Тогава учените са предполагали, че изплашените птици са се втурнали към електропроводите, където намерили смъртта си.
Жителите на щата били изплашени от масовата гибел на птиците, която била последвана от множество риби. Някой предположил, че животните са отровени.

Свраките са интелигентни птици. Учени са изумени от необичайните им способности. Оказало се човек веднъж нападнал такава птица, става неин враг, който тя разпознава по лице.

Това много късно разбрал южнокорейския орнитолог Вон Йонг Ли, когато станал обект на нападение от свраки.

Отначало Ли изследвал гнездата им на територията на университета. Целта му била да преброи гнездата и яйцата в тях. Преди това е инсталирал в някои гнезда видеокамери.

Орнитологът забелязал, че го нападат тези птици, чиито гнезда е посетил. Той решил да измами свраките, като дал шапката си на друг човек. Но птиците атакували него, а не човекът, който взел шапка му.

Така той решил да изучи поведението на тези птици. При следващия експеримент в парка имало двама студенти. Единият се качил на дървото с гнездото, а другия останал на земята. И в този случай, всички свраки нападали покатерилия се на дървото.

Способността на птиците да запомнят лицето на човека удивило учените.

Свраките са близки роднини на враните, които също са много отмъстителни към нападателя на гнездата им.

Учените са открили как птици и други живи  същества, могат да използва магнитно поле на Земята, за да се определят пътя си. Изследователите са успели да разгадаят механизма на много животни и птици, да се ориентират в пространството. Подобен модел е направен в лаборатория, където е наблюдавана химическа реакция влияеща се от магнитното поле на земята.
Знае се, че около 50 вида живи същества – бозайници, птици, земноводни, влечуги, риби, дори и насекоми,  използват  магнитното поле на Земята за навигация. Особено добре са проучени навигационни способности на птиците, но биофизичния механизъм, с помощта на който работи компаса на птиците, за сега остава неизяснен.
Смятало се е, че птиците могат да виждат магнитното поле. В очите им протичат химични процеси, на които то влияе. Но по-рано не са могли да получат лабораторни реакции, на които да влияе магнитно поле, равно по сила на това на Земята.
Английски и американски учени направили пробив в тази насока. Те могли да предизвикат такава химична реакция, на която магнитното поле на Земята може да окаже влияние.
Експериментът установява различните възможности на възприемане на магнитното поле и разкрива структурните и динамични свойства необходими за определяне  посоката на магнитното поле на Земята.
Така учените хвърлят светлина върху тайната  на птичата навигация.

Модата в музикалните изпълнения съществува не само в човешкото общество, но и при пернатите.
Орнитолог от Швейцарския университет в Лозана изучавал птичите песни по западното крайбрежие на САЩ и достигнал до интересни резултати.
През последните 40 години птиците в Калифорния са започнали да пеят по-бавно и по-провлачено. Било забелязано, че те забавят ритъма на своите песни. Правели 1-2 извивки по- малко в секунда от преди.
Според орнитолога това е свързано със средата, в която живеят птиците. Поради големия шум в градовете, те са започнали да пеят по-бавно, за да бъдат чути от събратята си.
Шумът унищожава слуха ни, разстройва нервната ни система, но той не е пощадил и животните,  попречил е на тяхното общуване.
Дали сегашният им начин на пеене ще спаси пернатите певци от опасността  на шума, времето ще покаже.

Това не ви ли навежда на мисълта, че вместо да откриваме начини как да го преодоляваме е по-добре да го намалим? Птиците не могат да го контролират, но ние трябва да го направим.