Нора и Симо вървяха по улиците на града и се наслаждаваха на топлината, която започна да се долавя от слънчевите лъчи. В новия квартал бяха започнали нов строеж. Някакъв архитект се опитваше да вмести нова къща в малък ъглов парцел.

Отпред на калния паваж се търкаляха торби с цимент.

Като повървяха малко те видя птици, които кръжаха над покривите

– Навярно търсят къде да свият гнезда, – каза Нора.

– А, това са онези големи шумни птици, който връхлитат върху всеки, който се осмели да доближи до гнездата им, – изгледа ги недоволно Симо.

– И ние хората, когато строим, оставаме след себе си всякакъв боклук цимент, камъни и какво ли не, но проявяваме ли същата собственическа агресивност, когато се отнася до лична територия? – засмя се Нора.

Тя гледаше разхвърляните материали пред строежа и изказа недоволството си на глас:

– Все някой трябва да се заеме и да коментира етичната страна на проблема със замърсяването на околната среда, не мислиш ли така?.

– Всъщност нямаше какво толкова да се обсъжда на тази тема, замърсяването на околната среда се е превърнало в порочна практика, – каза Симо.

– Въпросът не опираше само до  създаване на грозни гледки от разхвърляните боклуци или неприятното усещане от вида на създадения хаос, по-скоро до някакъв морален дълг.

– Представи си, че в един дом е разхвърляно, дрехите на пода, остатъците от храната съборени край масата, книги събрани на купчина, която сериозно конкурира наклонената кулата в Пиза, защото при едно малко докосване всеки момент може да се срути. Какво ще кажеш тогава? – разпалено размаха ръце Симо.

– Е, има хора, за който безредието е ежедневие, но навън такова състояние дразни мнозина „подредени“.

– И в крайна сметка стигнахме до идеята, да запазим околната среда, за да не се дразним едни други. Но дали това е всичко? Дали това разхвърляне и унищожаване на околната среда няма да се отрази като бумеранг върху нас?

Двамата гледаха неразборията, мръщеха вежди, сочеха безмълно с ръци ….

– За това не е достатъчно само да се философства и говори, трябва и действие, ръце които да се хванат на работа, – каза Симо……….

Първите заселници в Северна Америка се установили в Плимут през 1620 г. Те нищо не са знаели за изобилието и просперитета, на които много хора днес се облягат.
През първата зима те изкопали седем пъти повече гробове, отколкото построили нови домове.
Зърното, което донесли със себе си от Англия, не поникнало на американска земя. А овцете, които трябвало да дадат мляко и вълна, дали само 35 гладни гърла и никаква храна.
Хората започнали да ходят на лов за риба, диви птици и сърни. Те имали съвсем малко храна, която донесли от Англия и немного индианска царевица.
Въпреки това, животът им бил изпълен с непрестанни благодарности. Един ден Уилям Брюстер след оскъдната вечеря на миди и вода благодарил на Бога „за щедрите дарове на морето и на съкровищата скри в пясъка“.
Според сегашните представи, те живеели много бедно, но били препълнени с чувство на благодарност.
Помоли Бог да ти отвори очите, за да видиш всички благодеяния, които ти е оказал и да обнови в теб желанието да благодариш за всичко това, не само днес, но и занапред.

В австралийския град Кернс пет метрова змия е била намерена мъртва в близост до една къща.
Пристигналите сътрудници от службата по зоокнтрол установили, че влечугото е умряло, след като се е ухапало само.
Специалист първоначално предположили, че змията е получила някаква травмая, а след това се опита да се ухапе на поразеното мястото.
Въпреки това, по-късно тялото на змията е бил откарано в ветеринарната клиника, за да се разбере от какво е настъпила смъртта.
В хода на изследванията зоомедиците не могли да намерят някакви повреждания, с изключение на оток в зоната около ухапването.
Кафявата бойга е от семейството на смокообразните. Среща се на Соломоновите острови в Източна Индонезия, в Нова Гвинея, Източна и Северна Австралия. Тези змии обикновено живеят по дърветата и храстите, и водят нощен начин на живот. Хранят се с гущери, птици и дребни бозайници.
Отровата на кавявата бойги не е опасна. Отровните зъби са малки и се намират от зад. Те имат външен канал. Отровата се вкарва чрез предъвкване.

Биолози от Университета в Кънектикът установили, че мъжките колибри имат по-дълги и остри клюнове, в сравнение с женските. Причина за това е, че бързо трябва да намерят по-добре гърлото на противника си по време на сложния брачен ритуал.
Учените наблюдавали живота на миниатюрните птици в Коста Рика. В частност, те са заинтересували от брачния ритуал, в който 100 мъжки колибри се събрали около женската и така стояли и си съперничили, докато тя се заинтересувала от един от тях. Мъжките колибри използвали техните издължени клюнове „като кинжали“.
За биолозите, това не било тайна, че мъжките и женски колибри имат различни човки, но учените са предполагали, че това се дължи на хранителнителните им навици. Смятали са, че птиците се хранят с различни цветове и за това мъжките развиват с течение на времето дългите си клюнове, за да съответстват на определен цвят необходими за храна.
Хората смятат, че колибрите за красиви и нежни създания, но когато видат враждебните им отношения, едва ли вече ще мислят така.

Най-силно е намаляването в периода 1970-2010 г. Популацията на сладководните видове е намаляла  до 76%.
Броят на дивите животни в света през последните 40 години е намалял наполовина. Това се посочва в доклада на Световния фонд за дивата природа (WWF) «Living Planet“ и Лондонското зоологическо общество.
„Здравето“ на Земята се измерва по два особени показателя: състоянието на живите организми на планетата и отпечатъка на изменение на екологията.
„Living Planet Index“ отразява броя на повече от 10 хиляди представители на популациите на бозайници, птици, влечуги, земноводни и риби. От 1970 до 2010 г. индексът на живата планета е намалял с 52% – повече от два пъти. Най-силно е намаляла популацията на сладководните видове до 76%, това е сравнително завишен темп в сравнение с морските – 39%, живеещите на земята – 39% видове.
Сред основните причини за спада на животинските популации са промяната и унищожаването на местообитанията на животните, изменението на климата и нерационалното използване на природните ресурси.
В Южна Америка намалението е на 83%. Тясно следвани от Азия и Тихоокеанския регион – 67%. Европа и Северна Африка, отнасящи се към палеарктичен региона падна на 30%.
В доклада е отбелязано, че броят на хората на планетата през същия период се е увеличил от 3,2 милиарда до почти седем милиарда. През 2013 г. населението на планетата вече е 7,2 милиарда души, а до 2050 г. се очаква тази цифра ще достигне 9,6 милиарда.
Докладът предлага на жителите на земята, да измислят начини за икономично и разумно използване на ресурсите на планетата.