Трифон обичаше да споделя с приятеля си Захари всичко, което го вълнуваше. Те бяха неразделни от времето, когато бяха малки момчета и често създаваха проблеми на възрастните.
Но минаха години и нещата се измениха.
Вечерта бе студена и мрачна, но двамата седяха един до друг и общуваха.
– Християнският живот е безкористен, дори когато има глобална пандемия, – заяви Трифон.
– Сцените за купуване на паника, на които всички сме свидетели, показват една единствена философия „аз на първо място“, – допълни мислите му Захари.
– Като хора сме призвани да действаме, – наблегна Трифон.
– Как? – попита Захари.
В създалата се обстановка, той не намираше начин да направи това. Знаеше, че хората се страхуват и нищо не приемат просто ей така.
– В този период трябва да се замислим сериозно за уязвимите в нашата общност. Нека използваме ресурсите си за споделяне с тях, – поясни Трифон.
– Икономиката става нестабилна …. – въздъхна дълбоко Захари и не довърши.
– За това нека изненадаме хората край нас с увереност и радост. Именно сега е време да показваме повече любов, – усмихна се насърчително Трифон.
– От много приказки файда няма, – махна с ръка Захари. – Какво предлагаш на практика?
– Можеш да купиш храна на някой възрастен или изолиран, поради заболяването, да подкрепиш друг финансово, особено ако е останал без работа. Посети някой самотник и разведри обстановката край него. Ето това е …., – разпери ръце вдъхновено Трифон.
Да се молим днес за народа си е добре, но не е достатъчно, нужно е и действие.
