– Не, така не може, – роптаеше Ботьо.

– Имай малко търпение, – посъветва го Станко.

– Дали проблемите са наши или чужди, те рефлектират върху нас, – боботеше яростно Ботьо.

– Точно за това се иска търпение, – натърти Станко.

– Ние сме човешки същества, ядосваме се бързо и бавно или изобщо не прощаваме, – размаха нервно ръце Ботьо.

– Следващият път, когато не ти достига търпение, – Станко потупа по рамото Ботьо, – не забравяй, че светът се развия според Божия план, а не по нашия.

– От къде да го взема това търпение?

– Знай, че Бог е много по-търпелив спрямо нас, – отбеляза Станко. – За това намали скоростта. Изчакай! Бог никога не бърза. За Него няма срокове. За това успокой духа си и отпусни нервите си.

– И какво да правя според теб? Да чакам Господа?

– Докато Го чакаме, – наблегна Станко, – Той ни помага да използваме ветровете на бедствието, за да се издигнем над проблемите.

Живко погледна Васко и се засмя:

– Ти май имаш следдипломна квалификация от Университета за безпокойство?!

– Заспивам притеснен, събуждам се сякаш не съм спал и пак същите атаки, – сподели плачевното си състояние Васко.

– Няма ли най-сетне да спреш, да се тревожиш? – укори го Живко.

Васко само въздъхна и вдигна рамене.

– Би ли използвал сигурен подслон по време на бурите в живота ти? – попита Живко.

– Звучи добре, – опита се да се усмихне Васко. – И къде да го намеря този сигурен подслон?

– Бог предлага такава опция, – отговори Живко. – Не просто малко притеснения, а никакви.

– И как може да стане това? – Васко с интерес изгледа приятелят си.

– Божият мир ще пази сърцето и умът ти, докато живееш в Христос. Фокусирай се по-малко към проблемите си и повече към Бога.

– За това съответно трябва да се помоля? – тъжно се усмихна Васко.

Живко потупа приятеля си по рамото и насърчително добави:

– Ти изпълни своята част, а Бог със сигурност ще свърши своята. Резултатът ще бъде по-добър, отколкото си очаквал.

Тони отново бе готов до бърбори до безкрай и ако се налагаше дори да поспори. Сега бе напипал един наболял проблем и сподели:

– За съжаление, много хора умират много преди да поемат последния си дъх.

– Ходещи трупове? – усмихна се предизвикателно Симо.

– Говоря за тези, които не търсят цялата радост, цел и удоволствие, които животът има за тях.

– И какво трябва да си поставим за цел, никога да не остаряваме ли?- плесна с ръце Красимир.

– Нямам предвид стари в хронологичния смисъл. Имам предвид да остарея като отношение, – уточни Тони.

– Този вид стари хора обикновено имат няколко общи характеристики, – отбеляза Лечо.

– И кои са те? – малко скептично попита Симо.

– Първият е нарцисизмът. Такива казват: „Всичко е за мен“. Това е ултра-егоистично мислене, което всъщност заявява: „Заслужих правото си да бъда нещастен“.

– Факт е, че животът е дар. Каква привилегия е да го изживееш, – отчете Красимир.

– Нарцисизмът води до песимизъм. Това е човек, който се оплаква: „Нямам какво да допринеса. Миналото ми е безсмислено, а бъдещето ми е мрачно“, – продължи Лечо.

– Обзалагам се, че следващата ти характеристика, е фатализъм, – присви очи Тони.

– Позна, – изръкопляска Лечо. – Такъв човек живее със смъртта като дестинация. „Единственото нещо пред мен е гроб или урна. Песимистът не вижда нищо интересно или важно на хоризонта и няма чувство за цел.

– Ей, хора, Бог решава живота и смъртта, а не ние, – намеси се внезапно мълчаливеца на групата Таньо.

Всички останали го изгледаха предизвикателно, но никой не поиска да спори с него, защото не им се слушаха приказки за Бог.

Малка група събрана на центъра пред магазина разгорещено дискутираше.

– В днешната ни култура има редица погрешни обяснения на това какво означава да имаш успеха, – размахваше неспокойно ръце Боньо.

– Някой хора приемат, че успехът се състои в това, колко пари имаш, – отбеляза Станьо.

– Други го отдават на позицията, която заемаш по стълбата на кариерата, – заяви Петьо.

– Или кой стои зад гърба ти, – ухили се Стамен.

Най-младият от събраните отбеляза и своята гледна точка:

– Успехът може да се определи и от броя последователи, които имаш в социалните медии.

Нако, който мълчеше през цялото време и само слушаше се намеси:

– Проблемът на всички тези предположения е, че те не се основават на Божия стандарт за успех.

– Дядо Нако, ти все за Бога говориш, – усмихна се Петко, – не можеш ли да кажеш нещо по-различно?

Нако невъзмутимо отговори:

– Исус ни даде определение за успех, като каза: „Аз Те прославих на земята: извърших делото, което Ти Ми даде да върша”.

Без да дочака възраженията старецът продължи:

– Бог казва на Исус Навин, че неговият успех изцяло зависи от внимателното размишление върху Божието Слово, съчетано с решения и действия съобразни с него. Следователно успехът включва изпълнение на Божието призвание към теб.

Повечето махнаха с ръка, но никой повече не се обади по-темата.

Нено и Страхил седяха на пейката в парка. От дума на дума стигнаха до днешния празник, който се ознаменува с възкресението на Лазар.

– Забележи, – наблегна Нено, – Исус стои на Лазаровия гроб. Той е тъжен, но същевременно е и разгневен.

– Разгневен? – повтори изненадан Страхил.

– Ти няма ли да се разгневиш, ако виждаш Божия образ, който трябва да отразява Божията слава, да гние в земята и от него да се носи непоносима миризма?

Страхил въздъхна дълбоко и започна отдалеко:

– Ние живеем в един опустошен свят, в който човек се страхува от смъртта…

– Тя е резултат от греха на падналото човечество. – прекъсна го Нено.

– На Лазаровия гроб виждаме как тази смърт властва, – отбеляза Страхил.

Преди Нено отново да го прекъсне, той повдигна дланта на лявата си ръка пред себе си и продължи:

– Властта ѝ се заключава в това, че жъне живот в разцвета му и огорчава тези, които са край него.

– Исус не е съгласен с тази трагедия, – поклати глава Нено. – Той изважда мъртвия от гроба, който вече четири дни лежи там.

– Интересното е, – усмихна се Страхил, – , че за Господа това, така не може и такива неща не се случват по този начин, няма значение

– И все пак възкресението на Лазар е временно решение на проблема, – каза Нако.

– Защо временно? – попита Страхил.

– Тялото получи нов живот, но продължава да остарява и един ден Лазар умира отново, – обясни Нено. – В случая смъртта има последната дума.

– Почакай, – плесна с ръце Страхил, – Това не е краят. Исус с възкресението си „погълне смъртта победоносно“. И сега всеки, който повярва в Него получава вечен живот.