Една богата дама минавала край един беден дом и чука в весел смях. Веднага поръчала на слугата си:

– Иди и разбери, какъв празник имат.

– Това е семейството на дърваря, – доложил слугата. – Днес той е успял да продаде дървата и всички са се нахранили със сладка каша. За това се и радват.

„А на моя мъж бизнесът се влошава“ – тъжно си помислила дамата.

Скоро жената отново минала от там и чула смях. Изпратеният слуга обяснил:

– На дърварят му се е родил син! Те едва изхранват трите си деца, а на четвъртото се радват.

„А моите дъщери ми създават само проблеми“ – с тъга си помислила богатата дама.

Когато богатата жена за трети път чула от този дом да се разнася смях, тя сама почукала на вратата му и попитала стопанката:

– Защо винаги сте така весели?

– У нас всичко е хубаво и сме добре, за това се и веселим, – отговорила простодушно жената.

Тук дамата не издържала и отишла при местния магьосник. Тя му разказала за семейството на дърваря и възкликнала:

– Това не е справедливо! Моят живот е постоянно мъчение, а това семейство непрекъснато се радва.

– Ти имаш богатство, мъж, умни дъщери. Какво искаш повече? – изненадал се магьосникът.

– Направи ми магия за щастие.

– Аз не мога да направя това, което ти не забелязваш, когато е близо до теб, – въздъхнал магьосникът.

Обикновено италиански семейство. Александро сега е на 60 години. Миналата година с жена са отбелязали 40 години от сватбата си.
След пет години съвместен живот, жената на Александро му родила две деца. Но тя тежко се разболяла и останала прикована на леглото. Преди това семейството емигрирало на север.
Александро останал сам с две малки деца, болна жена. Изграждал дом, който скоро бил започнал. Но трябвало и да работи, за да оцелее семейството му в тази ситуация. Ако бяха останали в родния си град, щели да им помогнат близките им, но сега те са на хиляди километри. Някои от роднините им идвали да им помогнат за кратко време, но всеки от тях си имал свой живот и множество проблеми.
Така постепенно Александро се научил да прави всичко в дома си. Готвел, перял, чистел и помагал на децата си в подготовката на уроците. Но главно се грижел за болната си жена. Поставял и инжекции. Давал и капки и нужните лекарства. Сменял памперсите ѝ… Правел всичко, което било необходимо за болен на легло.
В такива ситуации мъжете псуват и нагрубяват, а Александро не загубил дори чувството си за хумор.
Когато тя все още можела да седи и гледа, Александро от името на жена си поканвал приятели и те заедно се разхождали в природата. Съпругът подкрепял жена си, забавлявал я, а тя му отговаряла както може.
Жена му губела все повече сили и се опитала да се самоубие, за да не тежи на семейството си. Тогава Александро ѝ казал:
– Не ме оставяй сега, когато децата са вече пораснали и всеки си има свое семейство. Забрави ли, че сме дали обет пред Бога да бъдем заедно и в мъка и в радост. Мъката премина, остана радостта….
Много лекари и специалисти Александро посетил заедно с жена си. Дори пътували зад границата.
Един от лекарите, когато разбрал, че жената живее с тази болест вече 36 години казал:
– Този случай може да се отбележи като световен рекорд. Човек с такова заболяване не оцелява повече от 25 години.
Причина за всичко това бил грижливият съпруг.
Попитали го веднъж:
– Какво ви държа през всичките тези години?
Той навел глава, очите му се просълзили и едва добавил::
– Едва ли ще разберете, не любов….това е много повече.
Сега той живее с жена си, която почти нищо не чувства и семействата на порасналите си деца, които му помагат и живеят с него в дома, който сам е построил.

Спасението идва винаги, когато най-малко го очакваш. И най-сложните проблеми най-често се решават изведнъж и неочаквано……

Ако се съсредоточим в днешния ден, ще забележим, че проблема е станал малко по-лек.

Кой е казал, че трябва да преместваме планини? Кой е казал, че трябва да правим планове за бъдещето? Никой, освен нашето въображение, помрачаващо нашият ум с лъжливи проблеми.

Бог иска да слушаме гласа му днес. За това, ако прогоним мислите за миналото и бъдещето, които заглушават гласа на Господа, ще чуем какво Той иска да направим днес.

Тъй всяко нещо си става на неговото време. В даденият момент е най- добре да слушаме.

Нека не отлагаме това за утре!

Никой не иска да заседне в стаята, когато е лошо времето. Не е нужно да се разстройвате от това, че дъжда ви е затворил в къщи. Има толкова много неща, с които можете да се заемете в такова време.
Дъждовния ден е създаден за кулинария. Изпечете нещо за вашите близки. Използвайте дъждовното време, за да се научите да приготвяте някое екстравагантно ядене, рецепта, за което отдавна имате, но постоянно отлагате заради недостиг от време.
Напишете писмо до ваш роднина или член от семейството. Кога за последен път сте писали писми? Такова занимание може да ви се стори доста старомодно, къде по-лесно е да набереш няколко фрази на компютъра и да го „изпратиш“ чрез натискане само на един бутон.
Представете си, че сте получили писмо. Красив плик, няколко печата и ярка пощенска марка. Това не е сухата електроника, такова нещо може да подобри настроението ви.
В суматохата от битови проблеми, ние стоим в социалните мрежи и изпращаме по електроната поща някакви внезапно хрумнали ни мисли, думи, изгледи…., колкото да останем вързани в мрежата. Едно писмо дава възможност, без да бързаш, да кажеш това, което искаш. В него се влага повече труд и частица от вас.
Ако водите дневник, дъждовния ден е отличен повод да се заемете с него. Попълването на дневника помага да се премахне стреса, да се документират целите, да се набележат етапите за постигане на някои важни цели, които периодически преминават през главата ви.
Навярно сте чули за някой филм или сте прочели рецензията за него и ви е заинтересувал. Дъждовното време  ви дава възможност да го гледате. Пригответе си няколко сандвича, чай или кафе, настанете се удобно във фотьойла и включете екрана. Ако филма докосне душата ви, а вие сте романтична натура, не забравяйте да си вземете няколко носни кърпички.
Ако дъждовното време ви е събрало с децата в дома ви, използвайте го. Знаете, че децата, особено малките, доста скучаят в такова време. Например, заемете се със „търсене на съкровища“. Това е отлично средство да разнообразите времето, както своето, така и на децата.
Приспособете правилата на играта до възможностите на жилището ви.
Първо не забравяйте да приготвите самото „съкровище“. Това могат да бъдат различни лакомства, играчки, книги или филми. Вземете решение колко подсказки ще се допускат в играта. И започвайте!
Не тъгувайте, че вън вали, В такова време можете да се заемете с различни нескучни и полезни неща, без да излизате от къщи.

Предполагам ще се съгласите, че е неприятно с петите си да усещаш асфалта и да събираш върху тях цялата мръсотия на улицата. Ами през зимата, май не трябва изобщо да излизаме от къщи?
Не много отдавна нашите прабаби и прадядовци са имали само по един чифт обувки и който е станел пръв, той ги е надявал….
Първото споменаване на обувките е от осмото хилядолетие преди новата ера. Тогава хората са използвали различни приспособления, просто за да се придвижат.
За сега най-удобни се смятат маратонките и обувките с ниска платформа. Много жени се отказват да носят обувки на високи токове.
Но днес хората се шокират от някоя нова модна обувка. Например, през 2008 г., Виктория Бекъм пусна обувки, които нямат пета. Жени изпробвали тези обувки твърдят, че са много удобни. Въпреки това, лекарите не подкрепят тези обувки, защото те имат отрицателно въздействие върху стъпалото и крака, като цяло.
Да изненадват хората с нов вид обувки е станало традиция на съвременните дизайнери. В последно време към създаването на нови модели обувки се отнасят както към създаване на архитектурен шедьовър.
Така например, Julian Hakes създаде обувки, които нарече Mojito Shoe. Те са модел, в които са отбелязани местата за петата и пръстите, но средната част напълно липсва.
Външният им вид е привлекателен, но ако държите за здравето си, то по-добре не ги носете, тъй като тези обувки предизвикват проблеми с краката.
Можете само да ги гледате или да ги поставите в дома си като декорация, ако толкова много ви харесат.