Архив за етикет: природа

Дом близо до природата ни прави физически и психически стабилни

Според проучване, проведено от института в Илинойс, живот близо до природата, в гори, паркове, на поляни и други зелени площи, допринася за подържане на добро здраве, дори и в пенсиона възраст.

Хора, чийто домове са сред зеленина или близо до зелени насъждения, живеят по-дълго и се чувстват по-добре. Те запазват когнитивните си способности, лесно се въздържат от имулсивно поведение. При тях няма нарушения на вниманието, депресии и безпокойство, характерно за живеещите в градовете.

Според учените, близостта на паркове и зеленина предразполагат към разходки и други видове физичрска активност. С това се обясняват и по-добрите резултати.

Между живеещите близо до природата рядко се срещат 15 от 24 заболявания. При тях е снижена смъртноста, особено при младите и децата.

Това засяга не само хора, които поради по-скромни доходи живеят в по-отдалечени места, но и по-обеспечените.

Необичайна дружба

На гробището в Бъфало са наблюдавали странна двойка.
Елен стои пред мястото избрано от една патица за гнездене и го пази от преминаващите коли и хора.
Крейг Сайган забелязал необикновената двойка, когато патрулирал. Тъй като гнездото нямало прикритие, еленът се заел с неговото охраняване.
Специалистът по дивата природа Пол Куртис казва, че елените и патиците обикновено не си обръщат внимание..

Отгатнете, къде се намира най-високото сметище в света?

На връх Еверест, където нехайни катерачи са изхвърлили 60 тона отпадъци, а това оказва пагубен ефект върху дивата природа.

А знаете ли какво можете да намерите в това бунище? Кислородни бутилки, разбира се използвани, стара палатка с колчетата й, тоалетна хартия, също използвана, картонени кутии, найлонови пликове, пакети от зърнени храни, консервени кутии, празни буркани и бутилки, стари спринцовки и игли, бейзболна бухалка и фризби, празна бутилка за газ, разбит хеликоптер е разбира се и трупове.

До кога ще трупаме боклук, няма ли край това?

Малайски архитекти предлагат нов вид водни жилища

Архитектите на Малайзия имат революционно предложение. Те предлагат да се строят водни жилища, обърнати надолу с главата, изцяло потънали във водата.
Така основата става покрив, а покрива по замисъла на архитектите ще плава в океана.
Автор на идеята е Сарли Андре Саркум. Той твърди, че те не само ще дават убежище на хората, но и ще запазят природната среда.
Светът непрекъснато се мени и ние ставаме свидетели на това.
Саркум добавя, че този вид жилища ще отдават на природата толкова, колкото от нея вземат обикновените.
Своето дете архитектът е нарекъл hO2+ с явен намек за формулата на водата.

Райско кътче на земята

В нашия свят все по-трудно се намира кътче от природата, до което се е докоснала човешка ръка, но не е унищожено. Все пак ако опитаме можем и да намерим такова.
Какво ще кажете за остров Сарк, който се намира по средата на Ла-Манша. Там всяка година през пролетта се провежда своеобразен фестивал „Седмица на дивите цветя“.
Тогава на острова цъфтят множество жълти, бели, розови, сини и виолетови цветя.
За любителите на природата и това „многоцветие“ се организират екскурзии и изложби. А за тези, които желаят да изучават флората на острова самостоятелно, се предлагат специални брошури, в които се описва растителността на Сарк и се предлагат живописни маршрути.
Какво знаем за остров Сарк? Той е най-малкия от четирите Нормандски острова, разположен на около 80 мили разстояние от южния бряг на Англия. Острова се намира под юрисдикцията на Обединеното кралство и може да се разглежда, като най-консервативното място в него.
До скоро на острова е съществувал феодален строй, с други думи, цялата земя на острова е принадлежала на „сеньора“, който я е управлявал с помощта на „съвета на старейшините“. Едва през 2008 г. жителите на острова решават да си изберат парламент.
Ако административната система на острова е претърпяла изменение, то природата на Сарк е запазила своя чар. Там няма автомобили и хората се предвижват със велосипеди или конски впрягове. Затова пък имат живописен залив, горски пътеки, пещери, скали и множество възможности за общение с природата.
Макар и населено това кътче от планетата ни още е запазило девствената си красота. Не е ли чудно, че можем да се докоснем до тази красота и да й се наслаждаваме? Но нека помним, че ще я имаме дотогава, докато се грижим за нея и я опазваме!