Колкото и страно да ви звучи, но тази фотография е от Марс.
Ние всички сме склонни да смятаме планетата Марс е мъртва, където всяка вълнуваща геологическа активност е станала преди милиарди години.
Но информацията от спътника на НАСА Mars Reconnaissance Orbite ни показва, че Марс е все още много динамична планета. Тя има постоянна ледена броня на Северния полюс. Този полюс е обграден от пясъчни дюни, които   се виждат. Тези дюни са формирани от малки части базалт, тъмна вулканична скала, подобна на скалите, намерени в околностите на вулканите в Хавай.
През есента и зимата температурата пада толкова ниско, че 30% от въглероден диоксид в атмосферата замръзва, и почвата се покрива с един ослепителен слой на сезонен лед от въглероден двуокис или „сух лед“, с дебелина 30-60 см.
Когато се разглеждат снимките, направени през различни периоди, то през пролетта може да се види, как под действието на слънцето твърдия въглероден диоксид се превръща в газ.
Газът излизат из-под ледената коруба и изнася на повърхността тъмен песъчлив прах, които може да се забележи по стръмните склонове на дюните.
Можем да видим необятно пространство от дюни. В началото при забавяне на кадрите може да се види, че всичко е покрито със сезонен сух лед с приблизително еднакъв цвят. Тъмните линии и петна в пясъка са дюните. Малкото петно на билото на пясъка ни разкрива ледена пукнатина. Пясъкът се премества, от излизащия газ на повърхностния слой лед, ниско в пукнатината.
С течение на времето пукнатината се разширява, а излизащия газ се кондензира в мраз в неопосредствена близост до ярките свежи райони. Сега можем да видим как пясъка от билото се спуска по стръмните склонове. Свирепият вятър вдига пясъка и се образува пясъчна буря между дюните. И така тъмните пясъчни дюни се освобождават от сезонния лед.
Нека да започнем с пясъчните дюни, покрити с лед, в началото на пролетта. В някои области, фуги и пукнатини в леда позволяват на газа да изхвърли на повърхността пясък и прах. Газът от сух лед  дестабилизира склоновете и възстановява дюните.
Това става всяка пролет върху огромното пространство от дюни в марсианските полярни райони.
Такива събитие, естествено не могат да станат на Земята. Марс може да прилича на Земята, но в някои отношения това е съвсем друга планета, различна от нашата.

Когато на улицата е много студено, понякога над земята възникват тънки изящни стълбове. Това е едно удивително атмосферно явление, вдъхновяващо хиляди фотографи. Можете да видите резултата от съвместното творчество на атмосферата, светлината, човека и фотоапарата.
От физична гледна точка, тези снопове са резултат от пречупването на светлината в тънкия леден прах, който се върти във въздуха в мразовито време. Освен това съвсем меко осветление, от Луната или улична лампа, е способно да предизвика удивителна илюминация. И всеки път сноповете изглеждат по различен начин. Те приличат ту на колони от някакъв небесен храм, ту на дискотечни огньове или на леки струй от дъжд, образувани от светлина.
Тези снимки на които са запечатани тези светлини снопове са резултата от художествения „улов“ на фотохудожниците пейзажисти Джейсън Ернс, Тристан Гречко и други.

Магистралите в Холандия скоро ще преобърнат света. Пътищата в страната са така идеално устроени, че сега се работи по футуристични и по нови решени, за да направят шофирането по-удобно.
Използвайки фото-осветителен прах, за да замени пътната маркировка, страната скоро ще представи светещ в тъмното асфалт, които ще се зарежда през деня и да светят през нощта.
И това не е всичко, фото-осветителния прах ще се използва и за идентифициране на снежинки, които ще бъдат видими, когато температурата падне под определено ниво. Те ще показват хлъзгавината на пътя, за да предупредят шофьорите много да не бързат.
Разработката на Даан Роозенгаарда може да се приложи и в други страни, особено в скандинавска Европа, която се изправя пред екстремни метеорологични условия, което води до редица пътнотранспортни произшествия.

През 1980 г. имало мощно изригване на вулкана Сейнт Хелънс, разположен в северо-западната част на САЩ.
Фотографът Робърт Ландсбург знаейки, че за предстоящата активност на вулкана, в рамките на няколко седмици, посещавал района наоколо, за да запечата отделните фази на промените.
Сутринта на 18 май, когато започнало самото изригване, той бил на няколко километра от върха и видял бързо приближаващия се облак от дим. Разбрал, че няма да има време да избягат.
Без никаква паника  Ландсбург продължил да снима, а след това опаковал камерата си в раницата и я покрил с тялото си. Така го открили под слей пепел след 17 дни.
С камерата, нищо не се е случило, а снимките помогнали на геолозите да направи пълно документално описание на изригването.

Има три вида човешки сълзи:базални, рефлексни и емоционални, които се различават по химичен състав.
Базалните сълзи се отделят в малки количества. Те намокрят роговицата и предпазват очите от прах и бактерии.
Вторият тип сълзи се появяват при раздразване на организма. Например, от еднородни частици, изпаренията от лука или сълзотворен газ.
Третият тип сълзи се отнасят към емоциите, както негативни, така и позитивни. Те се отделят, когато човек плаче.
Характерно за тях е, че съдържат специфични хормони пролактин и ACTH в много по-висока концентрация в сравнение с базалните и рефлексните сълзи. Различават се дори и по миризмата.