За хидравличната помпа на растенията, живеещи в сухи райони, има още една функция. С тяхна помощ се обезпечава влага на бактериите в горните слоеве на почвата, за да могат те активно да предават азот на растенията в достъпна форма.
Растения, които живеят в безводни области, се справят с недостига на вода с така наречените хидравлични лифтове или помпи, които изкачват водата от дълбоките слоеве на почвата, подавайки я на странични корени, лежащи върху сухата земя. Координирана работа на корените поддържа постоянното налягане на водата и тя може да се движи от корените към стъблото, където движението й се подкрепя чрез транспирацията на листата.
Въпреки това, ролята на хидравличната помпа не се ограничава само с изкачване на вода. Изследователите отдавна подозират, че растенията не напразно насищат горните сухи почвени слоеве с водата. По този начин те съживят родната микрофлора. Но експериментално потвърждение на това, се е отдало едва сега.
В рамките на няколко години, Джон Старк от Utah State University  и колегите му са изследвали живота на растенията в степите с пелин, близо до езерото Bер на границата на Юта и Айдахо. Биолозите се интересували от това, какво става с азотните съединения, от които се нуждаят растения, но не са достъпни за тях, без помощта на бактерии.
Проследявайки пътуването на изотопа 15N, учените открили, че хидравличните усилия на пелина стимулират активността на почвените микроби. Количеството на азота, което растенията абсорбират от околната почва благодарение на почвени бактерии , се удвоява и достигайки максимум до края на август. Тогава  пелинът оформя семената си и растението се нуждае от повече азот.
Интересното е, че тези микроорганизми не били свързани с корените на растението и нямат с тях специална симбиозна връзка.
Растенията поливат отстрани микробите с разчет, че получавайки вода, ще засилят отделянето на азот в почвата. И както изяснил експериментът, надеждата на растенията е напълно оправдана.
Въпреки че учените са се занимавали само с пелин, най-вероятно, така правят всички растения, които са предназначени да живеят на по-сухи места. Тези резултати са интересни сами по себе си, по отношение на „общата екология“, но учените се надяват тяхната работа да може да се пригоди за тези, които са ангажирани в селското стопанство.

Остров Муостах в Лаптево море може в продължение на 100 години да се разпадне на части и да потъне, заради топенето на ледовете, закрепващи почвата. Това е отчасти свързано с окислението на океана.
Целия остров в близко време може да потъне. Това е една от проявите на ерозията, активизирали се по бреговете на Източен Сибир.
Учените отбелязват покачването на летните температури и увеличаване на продължителността на топлото време в района. Освен това морето остава за по-дълго време свободно от леда. Остров Муостах губи 10-20 метра от бреговете си, за последните 60 години неговата площ е намаляла с четвърт. Ако скоростта на унищожаването остане непроменена, островът ще изчезне напълно до началото на следващия век.
Според учените затоплянето в Арктика идва от „ефект на доминото“, едно явление е ключ към друго. При разрушаване на почвата се отделя въглероден двуокис, който попада в океана и окислява водата му, а това води до по-нататъшно разрушаване на почвата. Колкото по-дълго морето остава непокрито с лед, толкова повече топлина натрупва.
Разположен 45 км източно от залива Тикси Муостах е необитаем остров, това е ивица земя, дълга около 7 км с ширина 500 м. Дебелината на почвения слой е по-малко от метър. Всичко останало е монолитен лед с фрагменти от скали. През целият ХХ век острова се използва активно от полярни изследователи като база.

Експерти от Европейската космическа агенция ESA са създали и тествали капсула можеща да се върне на Земята с образци от марсианската почва и въздуха.
Надеждният, многофункционален контейнер е важна връзка в дълга верига от етапи на безпилотни мисии, които ще вземат проби от почвата и въздуха на Марс и ще се изпращат до Земята.
Контейнерът представлява 23 сантиметрова сфера с тегло 5 кг, изработена от здрави сплави. Той ще съхранява образците в идеално състояние по време на цялата мисия. Ще поддържа температура минус десет градуса Целзий и ще има пълна херметичност.
Мисията ще бъде безпрецедентно трудна. Първоначално контейнерът за образците ще се приземи на повърхността на Марс близо до марсохода, който ще го натовари с най–интересните образци.
Следващата стъпка ще бъде изходното устройство с контейнера се изведе в орбитата на Марс, където след няколко дни ще се прикачи към орбитален апарат. За да се опрости процеса на сближение, контейнерът ще бъде снабден с радиомаяк и лазарен радар.  Преди изпращане на Земята, контейнерът се поставя в друга, по-голяма, защитена затворена кутия, която ще бъде изпратена в атмосферата на Земята.
Тъй като е налице възможността, марсианските проби да съдържат живи организми, контейнерът ще има възможно най-висока защита от разхерметизиране, за предотвратяване на контакт на пробите с биосферата на Земята.
Слизане в атмосферата на Земята също ще бъде трудно. В ESA вярват , че парашутите не са надеждни за кацане, така че  контейнера с пробите трябва да премине на аварийно кацане, т.е. падне с голяма скорост. Намаляване на скоростта на капсулата  ще става с топлинен аеродинамичен екран.

Един мисионер работел на остров Ямайка, намиращ се между Северна и Южна Америка. Той преподавал в едно училище, където учили чернокожи момчета и момичета. Веднъж той попитал учениците си:
– Кого можем да наречем кротък?
Едно от децата отговорило:
– Кротък е този, който дава спокойни отговори на груби въпроси.
Това дете е изказало много важна истина. С кротост може да се постигне много повече, отколкото с викове и клетви.
Кроткият човек не е горделив. Гордостта често е причина за раздори кавги, разногласия и недоразумения. Кроткият човек не се гневи. Гневът е съпроводен със злоба и омраза.
Който е кротък, той е търпелив. С търпение се запазва любовта и хармонията в семейството, взаимоотношенията със съседите и околните. Търпението е плодородна почва, на която израстват много добродетели.
Кроткият човек е смирен. Смирените хора са снизходителни към слабостите на другите. Правят добро и не се мислят за нещо повече от околните. Те търпеливо понасят лъжливите обвинения и търпеливо очакват да  се разкрие истината.
Кротките хора са винаги покорни на Господа. Нека да бъдем такива!

Той е представител на десетоногите ракообразни. Обитава западната част на Тихи океан и тропическите острови на Индийския океан.

Това животно от семейството на сухоземните раци има твърде големи размери за своя вид. Тялото на възрастно животно достига дължина 32 сантиметра и тегло 3-4 клограма.

Дълго време погрешно се е смятало, че с огромните си щипци може да разчупи даже кокосов орех, след което да го изяде. Днес учените са доказали, че ракът може да се храни само с разчупени вече кокосови орехи. Те са основната му храна, от тях идва и името му – кокосов крадец.

Той може да се храни и с друг вид храна, като плодовете на Pandanus, органични вещества от почвата и даже себеподобни.