Рибата капка е призната за най-уродливото животно на земята
Този вид риба се е прославила благодарение на своя уникален вид.
Била организирана акция, в която да се привлече вниманието към такъв вид животни. Рибата капка оглавила списъка на „неприятните“ видове, в които влизат маймуна носач, водна жаба от езерото Титикака, известна като „вода скротума“, а също така и срамните въшки.
Целта била да се привлече вниманието към „естетическия вид“ на животните, застрашени от изчезване.
Обикновено, когато спасяваме животни, ние постъпваме егоистично. Защитаваме само тези, които изглеждат мили. Нямам нищо против малките, нежни и мили животинчета, но всяко животно се нуждае от помощ.
Не постъпваме ли така и с хората. Отхвърляме недъгавите, инвалидите и всички онези, които не приличат на нас. Но дали те не се нуждаят от повече внимание?
Рибата капка населява дълбоките води на Австралия и Тасмания. Въпреки, че тя не става за ядене, те е под заплаха от изчезване, тъй като често се улава в рибарските мрежи заедно с раците и омарите.

Андрей Бонар от Глазгоу бил образован и примерен християнин. Славата на безупречния му живот така бързо се разпространила, че много започнали да кръщават децата си с неговото име. Чрез него към Господа се обърнал един млад човек, за когото Бонар бил пътеводна звезда.
Случило се така, че този млад християнин прочел във вестника, че Андрей Бонар е починал. Натъжен той тръгнал към дом му и си мислел: „Какво ще правя сега без него? Сега всичко пропадна.“
Изведнъж чул:
– Не се опирай на Андрей Бонар, той е слаб и няма да може да те удържи.
Погледнал на там, от където идвал гласа и видял момиче и бавачка с две деца. Те се опирали един о друг, а били кръстени на Андрей Бонар.
„Това е един урок за мен, – казал опечаленият млад християнин. – Не разчитах ли прекалено много на Бонар, вместо да се опра на вечния и жив Господ? Ето той умря, а аз останах без опора.“
Християнската надежда е един от атрибутите на духовното въоръжение. Надеждата в Бога не допуска колебание. Господ не благоволи да помага на тези, които се надяват на човешко богатство, слава и светско могъщество, а само понякога на Бога. Напротив, човек напълно трябва да уповава на Божията помощ.
Винаги гледайте към Господа, защото той спасява надяващите се на Него. Никога не се препъват тези, чиято опора е Господ. „Надяващите се на Бога ще благоденстват“.

– Ако получиш само пет минути с Бога насаме, какво би си поискал?

Той се огледа и се заслуша в нещо, сякаш се консултураше с някого.

– Най-напред бих помолил следното: „Ако някой се нуждае от помощ в моето семейство, дай му изходен път. Насочвай ги от време на време.

– Добре, до тук една минута.

– Следващите три минути бих помолил Бог да ги даде на някой, който страда и се нуждае от любов и съвет.

– Отказваш се от цели три минути?

– А ако някой наистина има нужда от тях?

– Добре, остава ти още една минута.

– През тази последна минута ще кажа: „Господи, много добри неща съм направил. Следвал съм учението Ти и така съм го предавал на другите. Обичал съм семейството си. Смятали са ме за добър човек. Та сега, каква ми е наградата за всичко това?

– И какво смяташ, че ще ти отговори Бог?

– „Награда? Каква награда? Всичко, което изброи, се изискваше да го правиш!“

През януари преспите сняг достигнали няколко метра височина.

Страхувайки се, че няма да смогнат да почистят снега, който на пролет заплашвал да наводни домовете им, местните жители се обърнали за помощ към управляващите.

Трябва да се даде нужното на чиновниците, те не отказали помощ.

В изпратеният отговор ясно се казва: „Относно молбата ви, ще се събере и извози снега от района ви до 15 март тази година.“

Това е нищо в сравнение на факта, че отговорът дошъл на 21 юни, когато в района температурата била 30 градуса.

Както се изяснило по-късно, пощата тук съвсем не била виновна. Документът бил изпратен от Министерството едва на 13 юни.

Чудно нещо се е случило на една от радиостанциите във Великобритания.

45-годишен бездомник акордеонист се притекъл на помощ, след като група, която трябвало да се появи в ефир, не могла да дойде.

Така Стив Ример бил пуснат да свири. Той свирел толкова хубаво, че слушателите били във възторг. Администрацията решила да му даде втори шанс и го взела на работа.

За да се превърне бездомникът в звезда на шоу бизнеса били похарчени 6 хиляди долара, в които били включени възстановяване на зъбите и нова прическа.