В град Уенйоу е бил показан автомобил украсен с кристали. За украсата му са отишли 230 000 960 камъка, а петима работници са го облепвали 3 часа с тях.
Стойността на кристалите се равнява на 400 000 юана.
Предполага се, че следващия път украсата на колата с диаманти няма да се прави в покрайнините на някой провинциален град, а някъде по в центъра. Това ще е доказателство за ниската престъпност в Китай, а тя е на доста по-ниско равнище в сравнение с това в нашата страна.
Тук можеш спокойно да се разхождаш по улиците и посред нощ, дори и в големите градове. Никой не иска да пуши, защото ще загуби хубавата си усмивка….А полицаите са няколко пъти по-малко отколкото тук, че за какво ли са им щом престъпност почти няма.

Не са ви откраднали колелото? Не се съмнявайте и това може да се случи. Ако сте си купили заключващо устройство, на вид надежно, но всъщност лесно разбиваемо, то скоро ще се присъедините към числото на пострадалите, останали без колелета.
Да, яка жица, облицована добре, но самата закопчалка е от пластмаса. Така че не е достатъчно само да завъртите ключа и да сте спокойни за имуществото си. Защо ли?
Вземете отверка и пробийте пластмасовата част, през отвора лесно ще можете да избутате заключващото буталце и колелото …….има вече друг притежател.  Дори някои не правят и това. Те имат по-голяма сила и достатъчно е само да дръпнат….. и велосипеда е свободен.
Чакайте, това не е ръководство за разбиване на заключени колелета,. Ако са откраднали велосипеда ви, просто погледнете разбитата ключалка и ще разберете сами как е станало всичко.
Колкото и полицаи да изпратите за разследване, трудно ще се открият следите на крадците. Първо, защото никой не реагира дори да види подобно деяние, нали не го засяга него лично. Второ, колелото може да се пребоядиса, ако има оригинален надпис да се изстърже, да се сменят каплите му или нацяло да се махнат, начини колкото искаш. Иди си го познай после.
Пък и какво е едно колело, някакви си 100 – 200 лева. Кой ще се занимава с такава дреболия? Виж ако е кола или са откраднати пари от банката, това е вече друго нещо.
Мисля, че вина имат и производителите, които предлагат ненадежни продукти, а търговците намерили по-евтина стока, чиято цена е по-ниска заради несъобразените според случая материали, бързат да се обогатят.
Равносметката е плачевна. Всички те бъркат в нашите джобове, а виновни няма.

Навътре в горат, край нашия град има паметник. Достъпа до него е винаги свободен и обикновенно там ходят с коли. Към мястото има хубав асфалтов път.
Минавах от там и реших да се отбия до паметника. На 30 метра след завоя забелязах полицейска кола. Приближих и те ме спряха. Поискаха документите ми. След като разгледа шофьорската ми книжка единият от двамата полицаи ме попита:
– Не знаете ли, че пътя към паметника за превозни средства е затворен?
Изненадах се.Това не е обикновена горска пътека, а широк асфалтов път. През зимата тук често се провеждат състезания със шейни. Коли тук се изкачват ежегодно. Обясних на полицая съвсем спокойно:
– От толкова време живея в града, но такова нещо не съм чула.
Изплаших се. Ами ако ми вземат книжката, а и глобите не са малки. Излязох от колата и гледам. На 50 метра  виси знак, прикрепен на стълб, на който свети лампа. Приближих към знака , за да го видя по-добре. И какво да видя. В центъра на знака се виждаха очертанията на цифра за ограничение на скоростта до 20 км/ч. Само, че самата цифра е изтрита, но четвъртинката на нулата и малкият силует на двойката е добре различим. Това отдалече не се вижда, освен това е и вечер. Казах на полицая:
– Тук явно се виждат цифри.
А той ми отговаря:
– Навярно хулигани са ги надраскали.
Обясних му:
– Това е невъзможно. Цифрите са стандартно изписани, а след това е правен опит да се изтрият.
След малко скалъпи другата версия:
– Други служители са сложили този знак тук. Навярно преди е служил за ограничение на скоростта.
Бях чувала за недобросъвестни полицаи, но това надхвърли очакванията ми. В крайна сметка минах в настъпление:
– Това не е знак за спиране на движението, а за ограничаване на скоростта.
В резултат на това служителят ми даде документите и недружелюбно ме предупреди:
– Следващия път ако те хвана, ще има глоба!
Попитах:
– На какво основание?
Така и не дочаках отговора му. Разбрал, че плана му няма да проработи, полицая тръгна надолу. Странно и до края не разбрах, какво бе предназначението на този знак, но явно полицаите искаха да се възползват по някакъв начин от него.

Тя бе голямата негова страст. Вперил поглед в нея, очите му жадно поглъщаха съдържанието й. Леко изтеглената й шия и добре закръглено тяло го опияняваше, предвкусвайки предстоящото удоволствие.
Отвори капачката й и с наслада, бавно и спокойно, отпи леко пенливата течност. Любимата, неразделна негова спътница изпълваща същността му с алкохолна омая. Отхвърляйки всяко предупреждение особено, когато сядаше зад волана, й позволяваше да го следва навсякъде.
Щастливия случай не винаги бе с него. Спряха го полицаи. Достатъчно бе на служителите на реда да го погледнат, за да разберат, че „не е сам“. Въпреки това, проверката протече по стандартния начин. Когато установиха голямо  количество алкохол в кръвта, нямаше как да спори. Трябваше да ги последва в участъка.
Когато се готвеха да го отведат, наблизо се блъснаха две коли. Полицаите хукнаха към мястото на аварията. Усетил своя шанс, нашият приятел се метна бързо на колата и по най- бързия начин се отдалечи от мястото.
Пристигайки в дома си, бързо паркира колата в гаража и го заключи добре. На жена си нареди:
– Ако дойдат полицаи, кажи им, че съм болен и от къщи не съм излизал. Колата не съм ползвал  и цял ден съм бил тук.
След това вземайки една бутилка уиски се насочи към леглото. Полицаите не закъсняха и потропаха на вратата. Жената им отвори вратата и им каза това, което бе поръчал мъжа й.
Развеселени полицаите попитаха:
– Предполагам няма да имате нищо против, ако погледнем колата в гаража?
Когато жената отвори вратата на гаража, тя едва не припадна. Там стоеше полицейска кола, с включени светлини и работеща радиостанция…..