Подаръците са приготвени отдавна и чакат своето време.
Снегът остави дребни парцали от скреж след себе си и се укри някъде. Дали ще се радваме на нова партида снежна интермедия, никой не знае, дори и метереолозите повдигат ръмене и разперват ръце.
Времето наближава, а сърцето се изпълва с необикновени предчувствия за радост от очакването на нещо….
Ухае на печено месо и топъл хляб. Елхата е наредена и ти си в най-красивата си рокля.
Рождество! Сърцето ти сякаш ще изхвръкне от гърдите. Не смееш да мръднеш, за да не разрушиш, това, за което… сега не предполагаш. Но какво ще стане?
Ето вече си в църквата. Поглеждаш хората и разбираш, че и те също чакат…
Въздишаш. Не може ли по-скоро? ….. Очакването и нетърпението се сблъскват…
Но всички тези подаръци, поздравления, усмивки, прегръдки, отнемат толкова много енергия.
Не си спомняш кога си легна, трудно можеш да възстановиш вчерашната проповед в главата си…
Колко бързо премина Рождество…Все още има неизмити чинии, поздравителните картички от приятелите са още на масата…
Отново е вечер. Всичко е прибрано, подаръците са раздадени, поздравите са приети и ти отново си у дома. И вече нищо не очакваш. Просто взимаш Библията от рафта и продължаваш от там където си стигнал. Отваряш книгата и трепваш. Ти отново Му говориш, а Той на теб…
И през всичкото време на празника, когато съм чакала нещо необикновенно да се случи, Той е чакал мен…
Сега се върнах…И обикновената вечер се превърна в нещо….изключително….
Архив за етикет: подаръци
Обещанията
Знаеш ли онази история…? Не? Слушай да ти разкажа.
Един отишъл на сватба и докато ядели и пиели, хората захванали да подаряват, кой менци, кой тава, …. , все скъпи дарове.
Ами сега? Уплашил се човекът и попитал съседа си:
– Сега ли се дават подаръците?
– Не — отговорил му онзи, — сега само се обещават, пък друг път се дават.
Като чул това, нашият човек се провикнал:
– Тогава от мене една крава с телето!…
Обещанията звучат малко като надавания, за които никой на никого не търси сметка. Не вярвате ли? Чакайте да се зададат избори и гледайте какво става…
Мухи измамници
Често мъжете, за да имат интимни отношения с представителки на прекрасния пол ги лъжат. В природата не само човек постъпва така. Ето ви един пример за измама…
Самци мухи често лъжат женските за да встъпят с тях в полови отношения. Това е заключение на шотландски изследователи от Университета на Св. Андрюс.
Известно е, че при много видове животни са налице, така наречените брачни подаръци. За насекомите обикновено това е храна или нещо символично като листата на растенията. Тези подаръци са част от ритуала на ухажването.
Проучване на биолозите показва, че мъжките мухи, често дават „фалшиви“, безполезни подаръци, които лесно добиват.
Въпреки това, след известно време женската осъзнава, че партньорът я мами и го избутва с крилата си. Но независимо от това мъжките обикновено имат време, за да се чифтосват с нея и да я оплодят. Женската успява да отблъсне лъжеца, а той забравяйки за това се насочва към следващата муха.
Учените се експериментирали като са заменили „ценния“ подарък с безполезен – памучен тампон. Установено е, че самците някак успя да измамят бдителността на женските мухи.
Забележително е, че половия акт на „честните“ самци е малко по-продължителен от този на „мошениците“.
Развързаните възли
Веднъж един учител дошъл при своите ученици носейки много ценна кърпичка. Те знаели, че той не приемал такива скъпи подаръци и се загледали в кърпичката. Тя била копринена и много красива.
Изведнъж учителят започнал да връзва възли на нея. Всички били смаяни. Мъдрецът направил пет възела и казал:
– Тази кърпичка същата ли е, която донесох?
Един от учениците се обадил:
– Вие се шегувате с нас, това наистина е същата кърпичка, която донесохте.
– Помислете добре, тя имаше ли възли на себе си и то пет на брой? Как може да е същата?
Друг учени прозрял намека и казал:
– Всичко е много просто. Това е същата кърпичка, но сега тя има възли като на страдащ човек.
– Точно така! С това искам да ви покажа, че когато човек се терзае за нещо прилича на тази кърпичка с петте възела. Тези възли са агресия, алчност, непочтеност, егоизъм и неосъзнатост.
След това казал:
– Ще се опитам да развържа тези възли. Погледнете това ще ми помогне ли да го направя?
Той хванал кърпичката в двата края и силно в обтегнал, възлите станали по-малки и по-стегнати.
Някой от учениците се обадил:
– Какво правите? Така възлите никога няма да се развържат. Коприната е толкова нежна, а вие така силно я обтегнахте. Възлите станаха още по-малки и сега почти е невъзможно да се развържат.
– Интересно, вие така добре разбирате състоянието на тази кърпичка, а защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не изпадате в такава ситуация? А какво правите обикновенно? Затягате възлите все повече и те стават още по-малки и по-стегнати.
Накрая учителят попитал:
– Как да развържем възлите?
Един от учениците предложил:
– Първо трябва да видим как са завързани тези възли.
Той погледнал кърпичката и продължил:
– Ако ги отслабим ще можем лесно да ги развържем. Това са най-обикновени възли.
Ученикът взел кърпичката и внимателно развързал възлите един по един.
Празникът Сатурналии
Когато говорим за Римската империя, не можем да не споменем и за най-известния и популярен празник Сатурналии. Той се чества още векове преди новата ера. В продължение на пет дни от 17 декември до зимното слънцестояние, древната българска Нова година, празникът се отбелязва с много смях, веселие, и различни забавления.
Посветен е на бога на посевите и земеделието Сатурн, който се отъждествява с бог Кронос. Празникът издига в култ свободата. Римляните вярвали, че отминалата легендарна Сатурнова епоха е била време на равенство и братство между хората, познати още като златен век.
В продължение на пет дена в градовете и селата се разменяли подаръци и робите получавали права и свобода, непознати за тях.
Празникът Сатурналии трябва да свържем с културата „Самара“, чийто носители са древните българи.