Ето и такъв дизайнерски шедьовър на реклама се е появил. Идеята е проста. Осъществена е много лесно и ярко.

Целта е да се напомни на човека и да го накарат да се замисли, каква сума пари отиват за неговата глупава привичка.

Интересното е, че към чувството за самосъхранение вече се е апелирало не еднократно. Лепели са на кутиите с цигари картинки с болни от туберкулоза и какви ли не още ужаси, но хората продължават да пушат.

Как ли ще подейства тази социална реклама? Дали ще има по-силен ефект?

Излиза, че по-обидно е за човек да загуби пари, отколкото собственото си здраве.

Върви майка по улицата с малко момченце на около 2,5 години. То постоянно мрънка и иска да му купят нещо. Най-много го привличат видеокасетите с мултипликационни филми.

– Мамо, купи ми…., – настоява детето.

– Нямам пари, – смутено отвръща майката.

– Моля те, купи ми…… – не престава малчугана да дърпа майка си.

– Баща ти има пари, – примирено казва тя, – като се прибере, поискай от него.

Момчето се смълча, но инцидентът още не бе приключил….

Вечерта бащата се прибира от работа. Детето изчаква известно време и отиде със същата молба при баща си.

– Татко, купи ми касета с мултипликационни филми

Бащата обяснява на сина си:

– За да се купят такива филми са необходими пари, а за да се получат пари, трябва да се работи. Никой няма да ти ги даде ей така.

Детето се замисли. След това хвана баща си за ръката и го задърпа към вратата. Отвори вратата и каза:

– Татко, отивай да работиш!

Ето такава е желязната детска логика.

Един мъдрец отишъл на една мелница да си купи малко брашно. Мелничарят го помолил малко да почака, докато зърното се смели и излязъл. Мъдрецът започнал да наблюдава как се мели житото. Бик със звънче на врата, чийто ярем бил прикрепен за воденичните камъни, се въртял в кръг и привеждал камъните в движение, вследствие на което зърното се мелело.

Скоро мелничарят си дошъл и дал един чувал с брашно на мъдреца.

– Искам да те питам нещо, – казал мъдресът. – Ти си практичен и икономичен човек, защо си дал пари за това звънче на врата на бика?

– О, това е много просто. Бикът върви в кръг, ако се спре звънчето млъква. Аз излизам сритвам го и той продължава. Така аз мога да се занимавам с други неща, докато меля зърното.

– Интересно, ако бикът спре и започне да маха глава, звънчето ще продължи да звъни. Тогава ще има проблем.

– О, това едва ли ще се случи, бикът не е умен, колкото тебе.

Фактори като тъга или ниско самочувствие, ни карат да правим лоши неща, или поне по-лесно да ги оправдаем.

Едно от известните изследвания на тази теория е започнало с оценка на личността в група от студенти с помощта на малък тест и е продължило с експеримент, в който им се дава възможност да излъжат някого за да спечелят пари.

Резултатите показали, че студенти, които са получили положителни отговори на теста, били много по-малко, от тези с отрицателните. Само помислете, колко често думите са по-болезнени и оскърбителни, отколкото такава оценка да чуем по свой адрес.

Коя е причината за това?

Изследователите доказват, че това се дължи на така наречените „разлики в самочувствието.“ Като цяло, хората с високо самомнение трудно обосновават какви да е неморални действия, тъй като това е в противоречие с тяхната представа за себе си.

Много е по-лесно да се излъже, особено ако се смята, че никой не се интересува от това, което правиш.

Група изследователи от Кент решили да разберат, какво наистина мотивира хората да дават пари за благотворителност. Резултатите били изненадващи.
Установили, че хората са склонни да жертват в съответствие със своите пристрастия и антипатии.
Някои, например, даряват средства на приют за кучета, просто защото ненавиждат котките.
Освен това, ако човек не е дал за нещо действително важно, той автоматически се оправдава, че това не съвпада с възгледите му, независимо от това, колко оправдани са те.
Един от анкетираните отказал да изпратите пари в чужбина, за жертвите на цунамито в Шри Ланка, защото си мислел, че парите „ще отидат за подкрепа на Мугабе и подобни хора.“