Няма да престана да се радвам на чудесата, които Бог върши в нашето трудно време. Той не просто изцерява, а и възстановява отделените органи от тялото: бъбрек, ръка, крак или друг орган, който сме загубили при нещастен случай. Той всичко може. Ние само трябва да повярваме.

Ето ви едно свидетелство на жена, която е проимала нов бъбрек в замяна на отделения при операция.

„През 1993 г. след загнояване, ми премахнаха десния бъбрек. 10 години живях с един бъбрек. Беше ми много тежко. Постоянно чувствах натоварване върху бъбрека, който беше останал. Една година след като се покаях, почуствах, че обичайното натоварване на левия бъбрек е намаляло. Общото налягане се нормализира. Така живях 3 години.

През август 2003 г. най-накрая реших да отида в диагностичен център. Лекарят по време на изследването, със специалното оборудване, ми показа, че вторият ми десен бъбрек изглежда много по-свеж, чист и нов в сравнение с левия. Той каза:

– Погледнете, като нов е!

Когато погледнах екрана, аз силно извиках, а лекаря силно се разтревожил за мен. Те ме попитаха:

– Какво се е случило?

Аз казах:

– Ето вижте, втория бъбрек, аз го виждам!

Лекарят недоумяващо попита:

– Да, бъбрек и какво от това?

А аз му казвам:

– Работата е там, че преди 10 години ми го отрязаха, всички документи съм запазила.“

Без жива вяра в Спасителят не може да стане никакво чудо.

В Германия лекари са извадили молив от главата на мъж, който е преживял с него 10 години. Немските лекари направили операция на 24-годишния жител на Афганистан, при която от главата му бил изваден молив.

Пациентът дълги години е страдал от главоболие и хрема, която не можела да се излекува. Освен това при него било нарушено зрението на дясното око, причината за това не могла да бъде установена.

С помощта на компютърна томография хирурзите от клиника в Аахен открили молив, които от максиларните синуси отивал към глътката.

По-късно младият човек си спомнил, че веднъж паднал в училище, след което от носа му започнала да тече кръв.

Предполага се, че именно тогава молива е попаднал в главата през носа.

Операцията за кацане на съюзнически войски в Нормандия през юни 1944 г. била изготвена в пълна тайна.
Малко преди провеждането на операцията британското разузнаване било силно озадачено от кръстословица поместена във вестник Telegraph. В нея имало някои от кодовите имена, които щели да се използват в операцията. Сред тях били Utah и Omaha, които били кодовите имена на плажовете, където щяло да стане кацането на войските. Освен това в нея фигурирали и имената Mulberry, Neptune, даже и Overlord, което било кодовото име на цялата операция.
Когато попитали редакторът, той казал, че това са най обикновени думи, техния избор не бил продиктуван от някакви особени обстоятелства.
След това се изяснило, че редакторът бил наел един учител на непълен работен ден, който правел кръстословиците във вестника. Той често питал учениците си какви думи да включи в кръатословиците си. Тези пет думи учениците са чули от разговорите на американски войници, разквартировани близко до училището.

Деветнадесет годишната Айша Мухамадзаи е известна по света, след като снимка с обезобразеното ѝ лице без нос се появи на кориците на „Time“.
Това момиче, чийто съпруг отрязал носа и ушите ѝ, се превърна в символ на подтисничеството на жените в Афганистан.
Тя избягала по време на войната разкъсваща страната ѝ. Три години след случилото се тя има ново лице и живее спокойно.
Раните на Аиша зарастват, но тя едва ли ще забрави това, което се е случило с нея.
– Всеки ден ме оскърбяваха. Моят мъж и семейството му ме биеха и морално и физически. Когато стана непоносимо, аз избягах, – разказва момичето.
– Бях заловена и изпратена в затвора за 5 месеца. Когато излязох от там, ме върнаха обратно на мъжа ми. Една нощ ме отведоха в планината. Вързаха ръцете и краката ми. Казаха, че за наказание ще ми отрежат носа и ушите. А след това го направиха.
Днес Аиша живее в САЩ в своето ново семейство, което се грижи за нея, като за родна дъщеря.
– Искам да кажа на всички жени, които страдат от обиди, побоища и унижения, бъдете силни. Никога не се предавайте и не губете надежда. –  казва Аиша.
Лекарите са поставили надуваема силиконова раковина под кожата на девойката на челото ѝ и постепено са я пълнили с вода, за да разширят кожата и да получат допълнителни тъкани за следващите присаждания. Наложило се е да се вземе кожа от ръцете ѝ и да се присади на лицето ѝ.
През декември Аиша е претърпяла 4-та операция, която е продължила 8 часа. Хирургът казват, че тази операцията е някъде по средата на реконструкцията на лицето на момичето.
Основната част на операцията засягаща носа на момичето е завършена, сега предстоят няколко „козметични“ операции, за да се предаде нова форма на носа и да се направи, колкото се може по естествен. Едва след това предстои  операция за възстановяване и на ушите.

Белият и пухкав Харви е роден без кости в предните лапи. Тази аномалия се нарича радиална агенезия. Това заболяване в продължение на 30 години е забелязано само при четири котета, родили се в Шотландия.
Може да си мислите, че то живее дискомфортно, но изглежда животинчето не страда много от това. То се е научило да ходи на „лакти“ и дори на задните си крака.
Когато бившата собственичка на котето разбрала, че то е сериозно болно, постъпила много подло, обявила го за продажба в Интернет, без да съобщава за недъга му.
Добри хора се смилили над Харви и го купили. Шефство над котето взело благотворителното дружество за защита на котките в Глазгоу.
Първоначално новите му собственици помислили, че котето се е родило с изкривени крайници и за това го завели при ветеринарен лекар.
Рентгенът показал, че котето има радиална агенезия, което означава, че липсват костите в предните крака още от раждането, те не са се развили на време.
Харви можел да се поправи чрез имплантиране на метални щифтове в края на лапите до раменната става, но тази операция се извършва само при котки на възраст от шест месеца инагоре, когато костите им стават по-силни и могат да издържат теглото на щифтовете.
Събрани са 3000 фунта за бъдещата операция, която ще осигури нормален живот на котето в бъдеще.
До операцията котето ще изчака два месеца. До тогава то ще живее при новата си благодетелка 50-годишната Лиз Макалок.
Тя много му се радва. Котето много бързо бяга, макар че е в такова състояние и си играе с котките и кучетата, които живеят в този дом.