Едни и същи неща в живота могат да бъдат добри или лоши в зависимост от това какво правим с тях, как действаме с нашата свободна воля. Словото може да благославя или да проклина. Парите могат да помагат, но могат и да разрушават. Наукта може да  лекува, но може и да убива.

Дори природата работи за нас или против нас. Ето, огънят може да топли, но може и да изгаря. Водата може да подържа живота, но може и да го удави в наводнение.

Никъде в историята на Сътворението, не намираме думата „лош“. Бог не е създал лоши неща.

Това означава ли, че Бог ги е оставил на нас?

Може би, понякога Бог свива юмрук и казва:

– О, не прави това, ще попаднеш в беда.

Тогава може би ще попиташ:

– Защо Бог не се намесва? Защо не премахне злото и не наблегне на доброто?

В самото начало Бог каза:

– Ще поставя този свят в ръцете ти. Ако ръководя всичко, тогава ти нищо не ръководиш.

Затова бяхме създадени с късче божественост в нас, но и с нещо наречно „свободна воля“. Бог ни наблюдава всеки ден и с любов ни моли да правим правилните неща.

Долината Нахани в северозападните територии на Канада се смята за една от последните неизследвани земи на Земята. Намира се на север от 60-я паралел. До там може да се достигне само по въздух, вода или чрез дълъг път изминат пеша от селото Тангстен. Въпреки, че тази област остава неизследвана, тя е обявена за национален парк в 1976 г. и като Зона на световното наследство в 1978 г.

Местните племена разказват истории за неизвестното зло живеещо на „200 мили в ждрелото“ и се стараят да избягват това място. Те говорят за племе живеещо в планината, известно като Наха. Но никакви следи на такова племе не са открити до сега.

Тази местност носи страшното име „Долината на обезглавените хора“. Това име се дължи на серия от необясними инциденти, които са ставали в дефилето по време на златната треска в началото на 20 век. Двамата братя Уили и Франк МакЛаоди тръгнали на пътешествие през 1906 г. Опитали се да се доберат до Клондайк през долината Нахани. През следващите две години никой нищо не чул за тях. Говори се, че са намерили голяма жила на злато, но въпреки това никой не е направил опит да ги открие.

През 1908 г. друга експедиция изследвала долината. Тя открила два обезглавени трупа, в които били разпознати двамата братя. Този инцидент би бил отбелязан като още една ужасна история на Севера, ако това били единствените намерени обезглавени трупове.

През 1917 г. , до изгоряла колиба, било намерено тялото на швейцарския златотърсач Мартин Йоргенсон обезглавено. През 1945 г. тялото на миньора от Онтарио, името на когото се е загубило в разказваните истории, било намерено в спалния му чувал, без глава. Траперът Джон О’ Брайан бил намерен замръзнал около изгаснал огън със стиснати в ръцете клечки от кибрит.

Съществуват много теории относно това, което се е случило с тези хора. В този район са изчезнали повече от 40 души. Някои преписват тези атаки на мечки гризли, други на конкуренти златотърсачи, а трети смятат, че това е дело на местните племена.

Твърди се, че областта естествено се загрява от горещи извори и е практически тропически рай. На дъното на долината лежи самородно злато.

Вероятно убийствата са ставали, за да се намали притокът на пришълци в долината, а обезглавяването е традиция на древните племена, предназначена да всява страх във враговете.

– Хайде да играем на война, – казало едно момче на друго, – както възрастните го правят.

– Аз не знам как се прави това, – отговорило другото момче.

– Аз ще ти покажа, – казало първото, – тук ще сложа камък и ще кажа, че е мой. Ти ще ми кажеш, че е твой. Така започва спор, а след това и война.

Сложили камъка и първото момче казало:

– Този камък е мой!

– Не, – казало другото момче, – той е мой!

– Казвам ти, че той е мой, – настоявало първото момче.

– Ако е твой, вземи си го, – казало другото момче.

И така спорът приключил и нямало война.

За съжаление не всички спорове така бързо и безобидно приключват. Понякога от малка кавга се получава истинска война със всичките ѝ последствия.

Кавгата е следствие от взаимна вражда, упрек, обвинения и препирни. Преди пламъка има пара и дим, а преди кръвопролитието кавга. Горещият спор запалва огън, а острата кавга пролива кръв. С кавга не се стига до нищо хубаво. От опит се знае, че хора подложени на влиянието на кавгата, веднага избухват.

„Винаги съм се опитвал да не се ядосвам и да отстъпвам при кавга, – казва Лев Толстой, – така съм постигал и мир, а след това и сам се успокоявал. Почти винаги съм съжалявал, че кавгата не е била прекратена още в самото начало“.

Старай се в спор думите ти да бъдат спокойни, а доводите аргументирани. Не предизвиквай противника, а го убеди. Една ирландска народна мъдрост казва: „По-добре твърдост без гняв, настойчивост без скандали, вежливост без надменност.“ А руската добавя: „По-добре е да се избягва кавгата, отколкото да се прекрати.“

Нека да бъдем мирни хора!

Вместо да си купувате близалки и да се питате какви консерванти и оцветители съдържа, по-добре си направете такива у дома.

За целта са ви необходими: 4 супени лъжици захар; 1,5 супена лъжица плодов сок или смес от 1 супена лъжица вода и една чаена лъжица лимонов сок; клечки за зъби и формички.

А ето и как се приготвя:

В малка тенджера сипете захарта и излейте сока. Разбърквайте, докато сместа заври. След това намалете огъня и продължете да варите, без да прекъсвате бъркането. Когато сместа добие цвят на карамел, свалете тенджерата от огъня.

Обърнете внимание на цвета, ако е много тъмен сместа ще горчи. Излейте полученото количество във формичките и поставете за всяка форма по една клечка. По желание можете да поръсите с материали за украса на торта.

След като изстине всяка новополучена форма на клечка се увива във фолио. Почти прилича на тази от магазина, но поне знаете, какво съдържа.

След дълги години на експериментиране един изобретател открил начин да запалва огън.

Той се отправил към заснежения северен край. Там научил аборигените да да си палят огън. Разяснил им преимуществата и изгодите, които им давал огъня. Аборигените така се заинтересували от нововъведението, че забравили да благодарят на изобретателя, който изведнъж изчезнал незабелязано.

Изобретателят бил изключителен човек. Той съвсем не се стремял да го помнят и почитат. Искал единствено хората да се възползват от неговото изобретение.

Следващото племе се заинтересувало от изобретението не по-малко от първото. Въпреки това местните шамани завидели на авторитета на чужденеца, който той си завоювал сред народа. Един ден го нападнали и го убили.

За да се избегне всякакво подозрение, че те са го убили, издигнали портрета на великия изобретател над главния олтар на храма. По случай смъртта му била написана специална литургия, в която се упоменавало името му и се обещавало да се увековечи.

Особено внимание се отделяло на това, да не се пропусне или измени нито един параграф от литургията. Инструментите за произвеждане на огън били поставени в специална кутия. Светите отци заявили, че тази реликва ще допринесе за излекуването на всеки вярващ, само като положи ръце върху нея.

Главният свещеник поел отговорността да събере материали за живота на изобретателя. Събраният сборник с материали придобил силата на свещена книга. Безграничната любов и доброта на изобретателят се представяли като пример за подражание. Всячески се възхвалявали неговите славни дела, а неговата свръхестествена природа станала обект на поклонение.

Свещениците взимали всички мерки, книгата да се съхрани за бъдещите поколения. Самите те авторитетно интерпретирали смисъла на идеите му, значимостта на праведния му живот и неговата смърт. Духовниците безжалостно екзекутирали или изгонвали от църквата всеки, който изкривявал тяхното учение.

Хората така се боели да нарушат всичките религиозни предписания, че нацяло забравили, как се запалва огън.