– Щом си толкова умен, защо не си богат? – попитал един човек, които се надявал на своето богатство и не бил уверени много в своя ум.
Ето как отговорил мъдрецът на това:
– Виждаш ли, скъпа дрехо, – казал мъдрецът като се обърнал към бродираната със злато дреха върху питащия, – моето богатство е вътре в мен, а не отвън. Когато твоя собственик заспива, той не взема теб, слугите си, златото си или какво да е друго нещо. Ако на стопанинът ти му се присъни тигър, той бяга уплашен и не търси помощ от слугите си. Умението му да бяга го спасява от хищния звяр. Ако сънува, че замръзва, ще трепери, но няма да може да те облече. Спасява го умението да пали огън. Истинското богатство са нашите способности. Те са вътре в нас, а външно само се проявяват.
Богатият изумен попитал мъдреца:
– Ти си луд! Как можеш да говориш с моята дреха и да не ме виждаш в нея?
Засмял се мъдрецът и казал:
– Така правят повечето хора. Те говорят на телата на хората, но не виждат техния стопанин.

34 – годишният Фади Матаниус Мтах бил нападнат от ислямисти в района на християнското село Мармарита.
Петима въоръжени мъже убили сирийски християнин, след като видели, че той носи кръст на врата си.
Информацията за случилото се е предал свещеник от диоцеза на Хомс.
Двама християни 29-годишният Фирас Надер и 34-годишният Фади Матаниус Матах минавали с кола през село Хомс. Група от петима въоръжени ислямисти открили огън по колата. Когато въоръжените мъже приближили колата, видели на врата на Фади кръст и за това решили да го убият незабавно.
Фирас също получил рани. Ислямистите взели парите и документите, оставайки Фирас на земята ранен заедно с убития Фади, мислейки, че и той е мъртъв.
Фирас успял да избяга от мястото на произшествието и пеша отишъл в град Алмштаейх, от където бил изпратен в болницата в Тарту.
Група християни пренесла тялото на Фади в Мармариту, където местната християнска общност изразила възмущението си от случилото се.

Когато американците открили златни мини в Аляска, хиляди златотърсачи се стекли натам. Пътят до там бил дълъг и труден. Той минавал през океана, след това по сушата и накрая през големите заснежените планини.
В златните мини също било много трудно, защото заради силния студ, дори и през лятото било необходимо да се затопли замръзналата почва с огъня. Трябвало да живеят в набързо построени колиби, дори и пещери. Храна, облекло и оборудване за добиване на златото били много скъпи. И въпреки всичко това, идвали все повече и повече хора, а животът постепенно се нагаждал.
Колко малко хора се стремят да се обогатят с истински духовни ценности?
Божието слово е повече от чисто злато. То не е оттатък океана, нито зад снежните планини. Не трябва да се прилагат много усилия, за да се намери. То открива пътя към истинското щастие и вечния живот в небесната обител.
Колко странно е, че малко хора се стремят да придобият тези скъпоценни съкровища.
Божието слово очиства ума и сърцето, помага на човек да умре за света и да оживее за Христос. То води към богопознание и самопознание, приучва ни към истинска любов спрямо ближния.
Колкото повече християнина изпълнява Божието слово, толкова душата му се очиства и той разбира най-големите тайни.

Три пеперуди летели около горяща свещ. Започнали да разсъждават за природата на огъня.
Една от тях отдалеч обиколила пламъка, върнала се и казала:
– Огънят е светлина.
Друга приближила малко пламъка и си опарила крилото. Когато долетяла обратно при другите, казала:
– О, гори!
Третата отишла съвсем близко до огъня, изчезнала в него и не се върнала. Тя разбрала каквото е искала да узнае, но не е могла да го каже на останалите.
Много често някой говори за нещо, за което не знае точно какво е, но се опитва нещо да научи и поправи. Преди да изправяш света, първо изправи себе си и приведи в ред живота си. Ние не можем да изменим света, но можем да дадем най-доброто от себе си, на което сме способни.
Ако ви е нужна енергията на огъня вземете я, но не изгаряйте в него.

Един мъдрец минавал през едно село. Хората го познавали и започнали да го обиждат и ругаят. Той застанал, изслушал ги внимателно и накрая казал:
– Благодаря ви, че ме посрещнахте, но сега много бързам. Още днес трябва да отида до съседното село. Простете ми, че днес не мога да ви отделя достатъчно внимание, но на връщане ще побеседвам с вас. А сега ме извинете.
Селяните не могли да повярват на ушите си. Някой от тях извикал:
– Да не си оглушал? Ние те оскърбявахме и ругаехме, а ти не реагираш!
Мъдрецът казал:
– Вие искате да чуете този отговор за оскърбленията, с който сте привикнали, но няма да го получите. Закъсняхте. Трябваше да ме срещнете преди десет години, когато бих ви отговорил така, че да останете доволни. През тези десет години, аз се научих да не се поддавам на провокации. Вашите оскърбления са добри, но те не могат да ме засегнат. Хвърлете горящ факел към вода и той ще гори до тогава, докато не докосне водата. Вашите оскърбления са огън, но аз станах река за тях и те не могат да ме обгорят.