Един мъдрец минавал през едно село. Хората го познавали и започнали да го обиждат и ругаят. Той застанал, изслушал ги внимателно и накрая казал:
– Благодаря ви, че ме посрещнахте, но сега много бързам. Още днес трябва да отида до съседното село. Простете ми, че днес не мога да ви отделя достатъчно внимание, но на връщане ще побеседвам с вас. А сега ме извинете.
Селяните не могли да повярват на ушите си. Някой от тях извикал:
– Да не си оглушал? Ние те оскърбявахме и ругаехме, а ти не реагираш!
Мъдрецът казал:
– Вие искате да чуете този отговор за оскърбленията, с който сте привикнали, но няма да го получите. Закъсняхте. Трябваше да ме срещнете преди десет години, когато бих ви отговорил така, че да останете доволни. През тези десет години, аз се научих да не се поддавам на провокации. Вашите оскърбления са добри, но те не могат да ме засегнат. Хвърлете горящ факел към вода и той ще гори до тогава, докато не докосне водата. Вашите оскърбления са огън, но аз станах река за тях и те не могат да ме обгорят.

На орбитална станция в състояние на безтегловност в кислородно съдържаща атмосфера космонавт поднася огън към фитила на свещ.
Въпрос: Какво ще стане със свещта?
Коментар: На Земята пламъкът и кой да е горящ газ се издига нагоре чрез Архимедовата сила. Пространството, което освобождава пламъкът, се заема от атмосферен въздух, богат на кислород. Именно кислорода позволява да горят веществата. Огънят непрекъснато ще гори, докато има вещество, което да гори и свободен достъп на кислород.
В безтегловност няма отлив на горящите газове и микроатмосферата около фитила на свещта ще изчерпи кислорода. Поради естествената дифузия на веществата в атмосферата малко количество кислород все пак ще постъпва, но то ще бъде достатъчно само за слаб син огън.
Въпреки това, използването на запалка, в такава обстановка, е напълно възможно. Газът излизат под налягане от дюзата на запалката, създава циркулация на въздуха около нея и така осигурява приток на кислород за горене.
През 1996 г. на станция “ Мир“ учените установили рекорд, една от свещите горяла в продължение на 45 минути.
Мисля, че вече е време да понапрегнете мозъка си и да дадете правилен отговор, преди да го прочетете наготово.
Правилният отговор е: Свещта ще се запали, известно време ще гори със слаб син цвят под форма на кълбо и има голяма вероятност след това да изгасне.

Археологическите разкопки показват, че стъклото е произведено преди повече от пет хиляди години. Датата и възникването на това производство не са запазени, но се разказват легенди, които разкриват тайната на произхода на този материал. Една такава история е разказал римския учен Плиний Стари в книгата си „Естествена история“.
Тази легенда разказва, че веднъж финикийски търговци на сода закотвили кораба си до пясъчен бряг. За да си приготвят храна на огъня те се нуждаели от камъни за огнището. Но такива наблизо нямало.
Тогава един от моряците предложил да използват късове сода, които били захвърлени в трюма на кораба. Получил се добър огън и моряците добре похапнали.
На сутринта, когато екипажът се готвел да отплава, един от моряците решил да не оставя содата, която използвали за направа на огнище и решил да я прибере. Когато разровил изгорелите въглени, в пепелта забелязал малки лъскави бучки. Такова нещо морякът не бил виждал преди. Това било първото получено изкуствено стъкло.
Някои специалисти приемат тази легенда за една от версиите за възникване на стъклото, а други я смятат за неправдоподобна, защото температурата на огъня не е достатъчна, за да стопят изходните компоненти.
Нека да разгледаме аргументите „за “ и „против “ по отношение на тази легенда.
За производство на стъкло се използват кварцов пясък и сода неща, с които тогава са разполагали финикийските търговци. Но има едно „но“. Температурата за изгаряне на дървета при обикновени условия действително не е толкова висока, за да се стопят компонентите и да се образува стъкло. Но ние не знаем какви дърва са използвали финикийските търговци. Температурата на изгаряне при различните видове дърво може да варира в доста голям диапазон.
В продължение на много векове за топене на стъкло, макар и не на огън, а в пещите, са се използвали дървета за гориво. Освен това стъклото няма определена температура на топене, тъй като то не е кристал.
Обикновеното силикатно стъкло започва да се размеква при 650-750 °С.

Навярно не съществуват хора, които да не обичат пъпеш. Сладкия, ароматен вкус на пъпеша го прави изискан и достъпен десерт. Пъпеша узрява в втората половина на лятото и именно по това време много предпочитат да варят сладко от него. Конфитюрът от пъпеш дава не само да се наслаждаваме на вкуса на тези плодове през зимата, но и снабдява човешкия организъм с множество полезни вещества.
Янтарното и ароматно сладко от пъпеш с лимон ще ни подари многоцветно настроение и частица от лятото през зимните вечери.
Ето какво ни е нужно, за да си сварим сладко от пъпеш: 1 кг от месестата част на пъпеша, 1 кг захар и сок от 6 лимона.
Приготвя се по следния начин:
Пъпеша се очиства и се отделят семките. Месестата част на плода се нарязва на малки кубчета. Тези парчета се разбъркват със захарта и се оставят така да престоят една нощ.
На следващия ден оставете сместа да заври, намалете огъня и варете, докато пъпеша стане прозрачен. Добавете лимоновия сок и варете до получаване на нужната консистенция.
Изсипете полученото сладко в буркани и ги стерилизирайте за кратко време.

В скалистите планини на Северна Америка има скала, която наричат „Разделение“. Тук дъждовната вода се разделя. Една част от нея се стича по източната страна на планината, попада в река Мисури, която се влива в Мисисипи, а тя на свой ред се влива в Мексиканския залив и губи водите си в Атлантическия океан. Другата част се стича от към западната страна на планината и си проправя път към река Колумбия, която отнася водите си в Тихия океан.
По такъв начин водата, която е била разделена на малки части на самия връх, впоследствие е разделена на разстояние повече от пет хиляди километра и течала в съвършено противоположна посока.
Всеки грях е такава скала на разделение. Първоначално той е само като клин между нас и Бога. но скоро се уголемява и стига толкова далеко, колкото е изтока от запада.
Колкото и малък да е греха, то е пагубно семе, от което може да прорасте голямо зло. То е също като семената на отровните растения, те са малки, но плодовете им са смъртоносни.
Така например, склонността да слушаш насмешки и клевети за другите, първоначално ти изглежда само като на шега, но след това това се превръща в привичка за сарказъм, клюки и сплетни.
Всеки престъпник в началото е невинен. Първата крачка на порока му е незабележим, но ако той не го остави, това ще послужи за начало на ужасни престъпления.
Грехът е като огън, с който не трябва да си играем.
Отсечете, отделете всичко това, което ви отделя от Бога, докато е време, връщането е много трудно, а понякога и необратимо.