Може би е добре, че естествените ни възможности са ограничени. и не само физическите, но и душевните и психическите.
Ние имаме радост. Неизразима радост на обещание, надежда за преобразяване, за получаване на невероятна относно „естеството“ ни завършеност. О, ако можехме да оценим, тази невероятно щастлива възможност!
Замъгляването е страшно нещо. То кара човек да  престане да разбира за какво е призван. От тази нечувствителност в душата расте разрушителна пустота,
Днес човек се забавлява, шегува се, убива времето си или скърби, озлобява се от безсмислието на живота си. Това е едно безизходно състояние, безнадежно съществуване.
Именно днес ние си спомняме факта за идването на Святия Дух върху апостолите и раната църква. Във Святия Дух всяка душа оживява. Всичко това е неразбираемо за оскъдния ни човешки ум. Ако човек се опита да познае Бога умствено, душевно и аскетически, това е равносилно на търговия, при която си купуваш „механизъм“, за да достигнеш Създателя си.
Не, всичко е много по-просто и прекрасно, отколкото можем да си го представим. Господ Бог, Светата Троица ни дава Себе си, за да приемем този дар, Той ни дава способност за това.
Това е особено важно да се разбере днес, когато  някои със собствени сили се стремят да достигнат небето, облягайки се на своето високоумие.
Днес ние си спомняме за слизането на Светия Дух върху апостолите, и обозначаваме този ден като раждането на Църквата. Защото именно в единодушието на Църквата ние намираме в Бога пълнотата на живота. Това, което лежи в основата на Църквата обуславя пътя на преобразяването, очистването и освещението на живота ни.
Това не е моментен акт, като будистко „просветление“, това е начинът, по който внимателната и чувствителна човешката съвест се ръководи от благодатта на Светия Дух. И това пътуване започва в човешкия живот на Земята. По този начин, това преображение и изкачване към Бога става смисъла на живота ни.

От край време ги знаеха като най-бедния народ. Това не бе тайна и за самите тях. Нищо, че се намираха в най-населения и богат район на Земята. Какво, да протестират ли? Не, такова нещо трудно бихте видели от тях. Изглежда защото не могат да си го позволят.
Въпреки, че са най-бедните, голяма част от стоките и услугите им са по-скъпи, отколкото на комшиите им.
За да оцелеят, те са принудени да работят непрекъснато при ужасни условия на труд. Погазени са всякакви трудови норми. Не смеят да се оплачат, да потърсят правата си. Синдикатите им, ако могат така да се нарекат, не се знае какви интереси защитават, може би техните лични…
Ще попитате: „Как може при такъв стандарт на живот, с тези условия на труд и при това грубо отношение, те да си стоят тихо и безропотно да приемат всичко“?
Разберете, те са бедни, толкова бедни, че ако един ден не са били на работа, ще бъде пагубно за тяхното оцеляване. Ако нямат работа не могат да си платят сметките, да си купят храна, за лекарства и дрехи да не говорим.
Бедността им ги принуждава да ходят болни на работа. Те по-скоро биха умрели на работата си отколкото да си вземат почивка.
Заробени веднъж от банките, втори път от работодателите и трети път от политиците си, те са изгубили всяка надежда. Живеят ден за ден в постоянен страх и стрес, да не изгубят работата си, надницата си и да не се разболеят.
Предприятията им произвеждат инвалиди. Работниците им са използвани, изстискани и изхвърлени на улицата, без защита и надежда.
Най-инвестирана е полицията. И забележете, тя не се бори срещу престъпността. защото е корумпирана и подкрепя такава власт. Така всеки опит, дори и малък, за протест и търсене на отговорност, бива смазан и потушен.
Каква идилия. Толкова тих и спокоен народ, примирен със всичко, без желание  да се защитава.

Галерий, чието пълно име Гай Галерий Максимиан Валери, суверенен владетел на Източна римска империя на 30 април 311 г.  e подписал указ позволяващ за първи път открито да се изповядва християнството, а това допринесло за разпространението на вярата.
Галерий дълго време бил един от най-запалените противници на християнството в Римската империя. Той е участвал в преследването на християни от 303 г.
Според някой източници инициатор на гонението бил Диоклетиан, според други Галерий лично убеждавал Диоклетиан да започне гонението. Както и да е, Галерий взеха активно участие в него, и то продължава и по време на царуването му.
Галерий „променил“ своите убеждения поради болест,  може би с надежда за „ответна благодарност“ от Бога на християните.  Но надеждата му не се оправдала.  Няколко ден след подписването на указа Галерий умира.

Древно руското име на април е „снегогон“.  През пролетта, природата се освобождава от снега.
Само едно нежно докосване на по-топлия въздух до хладната земя и….топене на снега излива изобилна влагата.
Затова април е тъжен месец, месец на мъгли и дъждове.
В големият град през април понякога е мрачно и подтискащо. Но скоро слънцето ще надникне и там.
В природата всичко става ново.
Мъгливия април е вратата към  обновление, надежда, мечта….. Това е едно от най-поетичните времена на годината.

Контрольорът на градските пътища през 2012г. празнува своя юбилей. Светофарът вече е на 100 години.
Първият светофар се е появил на пресечната точка на Пето авеню и 57 улица в САЩ.  Запазени са не само снимки от това време, но даже и чертежи на устройството. Именно в САЩ светофарът е започнал своето триумфално шествие по света.
Той бил много малък в сравнение с съвременните триочкови регулировчици. Стоял на малка поставка директно на земята. При това зеленият цвят бил над жълтия, а червеният се разполагал под тях.
Отдавайки дължимото на този пазител на реда по пътищата, в различни страни са се появили паметници на светофарите. Един от тях е инсталиран в Новосибирск, авторите не са забравили за постовия. Скулптурата на светофара е допълнена с човек, който работи рамо до рамо със него. А в Пенза, не далеч от гаровия площад е израснало цяло светофарно дърво, блещукащо с разноцветни светлини. То бързо става местна забележителност.
Все по-вече и по-често в света са се предлагали промени във формата на светофара. Изобретатели са искали да променят очертанията на устройството и да разнообразят цветовете му. Например Юрий Козин предлагал червения цвят да бъде квадратен, жълтия триъгълен, а зеленият да си остане с предишната форма.
Що се отнася до цветовата палитра, тук има маса предложения. Например , имало е предложение зеления цвят да бъде заменен с син, но психолозите ни уверяват, че със цветовата палитра на светофарите не трябва да се експериментира. Според тях всеки цвят не е избран просто така. Например, червеният цвят в природата означава опасност, зеленият спокойствие, а жълтия надежда.