Преизпълнен с надежди юноша чул, че някъде се намира щастливата страна. Той смело се отправил да я търси, защото смятал, че може да я намери и да живее в нея. Според хората тази страна се намирала на много отдалечено място.
Изразходвайки много енергия юношата се добрал се добрал до предполагаемото място, но там не намерил щастливата страна. Той отново започнал да я търси, като проучвал всички места, които му казвали хората. Но уви…бил разочарован, че не намерил това, което търсел.
Минали години,  здравето на младежа се влошило, почти не му останали сили. Неговата смелост и дръзновение се изчерпали. Понякога го обхващала дълбока депресия и отчаяние. От неговата предишна самонадеяност не останало нищо.
Един ден, уморен и разочарован, се връщал от друго неуспешно търсене. Стъмнило се. Той загубил пътя и разбрал, че се е заблудил. Младежа приседнал на камък, обхванал главата си с ръце и силно огорчен горко заплакал:
– Не, изглежда аз съм недостоен да намеря щастливата страна. Тази страна е създадена за други хора по-добри от мен. Кой съм аз? Самонадеян, глупав човек, изпълнен с щестлавие и напразни мечти. Нима такива безполезни хора като мен могат да намерят щастливата страна и там да намерят своето щастие? Е, ще трябва да се смиря, да призная, че съм недостоен. Да приема своето поражение и да се върна в къщи без нищо….
Едва изрекъл тези думи, цялото място се озарило от чудна светлина, преливаща  във всички цветове на дъгата. Юношата се огледал, край краката му пробягвало чисто ручейче. Нежен бриз донасял аромата на цъфналите дървета. Пърхали красиви пеперуди.
Далече в полето работели весели хора и пеели песни. На хоризонта се откроявали прекрасните върхове на планината. В небето се носели безброй птици, чиято песен омайвала….
– Ето я. Това е страната на щастието, възкликнал младият мъж. – Оказва се, че я тя е близко до нас….

Знаете ли, че съществува място, където не само е забранено тютюнопушенето на обществени места, но и продажбата на цигари изобщо?
Днес в много градове и страни е въведена забраната за тютюнопушене на обществени места.
В кралство Бутан такава забрана съществува още от 17 век.
А от 2004 г. нацяло е забранено да се продава тютюн. Тези, които се хванат, че пушат плащали солидна глоба.
Лошото е, че изключение се прави само за туристите и дипломатите.

Това се е случило на 14 октомври 1998 г. по време на междуконтинентален полет.
Една жена седяла до тъмнокож мъж. Тя била недоволна от това и помолила стюарда да ѝ намери друго място. Стюардът казал:
– Всички места в самолета са заети, но ще погледна дали има място в бизнескласа.
Останалите пътници наблюдавали всичко това с изумление и отвращение. Не стига това, че жената е невъзпитана, ами ще продължи полета си в бизнескласа.
Нещастния чернокож мъж, който се оказал  в тази неприятна ситуация, предпочел да не казва нищо. Жената удовлетворена от това, че ще лети в бизнескласа и по далече от този мъж, чакала с нетърпение връщането на стюарда.
Скоро стюардът се върнал и се обърнал към жената:
– Моля да ме извините, че се забавих. Аз намерих едно място в бизнескласа.Това не ми отне много време, но трябваше да получа разрешение от пилота да сменя местата. Той ми каза:
– Никого не трябва да принуждаваме да седи до този, който създава проблеми, за това разрешавам да се сменят местата.
Останалите пътници не могли да повярват на ушите си. В този момент жената, с лице на победител, се приготвила да стане от мястото си.
През това време стюардът се обърнал към седящия чернокож мъж:
– Господине, последвайте ме, ще ви покажа новото ви място в бизнескласа. От името на нашата компания, командирът ни ви  се извинява, че е трябвало да седите до човек, който създаде тази неприятна ситуация.
Всички пътници единодушно аплодирали персонала на самолета, че е разрешил тази ситуация по такъв удачен начин.
През същата година командирът на самолета и стюардът били наградени за добро обслужване на пътниците в самолета.
За персонала във всички офиси била сложена на видно място следната фраза: „Хората могат да забравят какво сте казали. Хората могат да забравят какво сте направили. Но те никога няма да забравят как думите ви и делата ви са ги накарали да се осъзнаят“.

Съществува един доста интересен паметник. Бих го нарекла просто „Ужас“.
Трудно ще намериш  човек, който, виждайки паметника за първи път, не бих казал,: „Какъв кошмар!“
Първоначално създателите на паметника вероятно са искали да направят място, където тълпи да идват, за да си направят сватбени фотографии. За това е измислена и такава форма във вид на арка. Все едно влюбените се привличат един към друг и се сливат в една целувка.
Абсолютно неестествените пози, непропорционалността и непривлекателността на фигурите е породило различни хумористични наименовния като: „Камасутра от Освиенцим“, „Любовен гладомор“, „Жертви на анорексията“, „Глисти в несвяст“…..
Студентите, когато си уговарят среща около него обикновено казват: „При глистите“.
Хората от Харков „обичат“ този паметник. В един от форумите за този паметник се казва:“Авторът е искал да предаде идеята, че за влюбените единствената опорна точка е целувката“.

Трима равини били изпратени да проверят състоянието на образователната система в Палестина. Стигнали до едно място и казали на местните:
– Доведете ни защитниците на града.
Довели им въоръжени войници. Равините възкликнали:
– Това не са защитниците на града, а неговите разрушители.
– Кои тогава са защитниците на града? –  запитали учудено хората.
– Учителите, – отвърнали равините.