В наши дни палатките от тежки брезентови съоръжения, се превърнаха в пъстри леки „къщички“, с малко прозорче и мрежа против комари. Поставянето на такава палатка отнема доста време, а това често затруднява туристите.
Но този нов вид палатка, се отваря мигновенно само за 2 секунди. В сгънат вид тя е компактна, а за да се разпъне е достатъчно да се подхвърли във въздуха, както е показано на снимката.
Само за две секунди, палатката се разпъва, приземява се и заема съответна позиция. Остава само да  я закрепите с шест колчета по-здраво към  земята.
Рамката на палатка е съставена от еластични дъги, изработени от лек стъклопласт, „Стените“ са изработени от полиестер. Тя има водоустойчив покрив, допълнителен „пашкул“, предпазващ от кондензация, мрежа против комари и вентилационно прозорче.
Тежи само 3,5 кг, а площта ѝ е  210 Х 120 см.

На 2 септември 1969г., група хора събрани в една лаборатория в Болтер Хол в USLA, нямали представа, че стават свидетели на раждането на огромна комуникационна  мрежа, която след 25 години ще се простира над всички континенти, състояща се от милиони компютри в света.
Интернет е мрежа от милион сървъри, намиращи се в институции, предприятия, изследователски лаборатории по целия свят. Той се използва от нарастващ брой хора за изпращане на електронна поща, прогнози за времето, видео клипове, снимки и най-различна информация. Това, което прави Интернета уникален, че той не е притежание на един човек или една организация. По-скоро той съществува поради инвестирането на множество компютърни организации и доброволната работа на хиляди хора.

Как е възможно това?

В действителност това е едно уникално изобретение с помощта, на което можете да направите рамка с размер удобен за вас. Може да бъде 10х15 сантиметра или 3х4 метра.

Измислицата на американските учени прави от всяка повърхност сензорен екран.

Всичко се дължи на 256 инфрачервени и 32 светодиодни датчика, които се инсталират по периметъра и създават лъчева мрежа. Честотата на трептенията на инфрачервената мрежа е 2400 импулса в секунда.

Когато в зоната на мрежата попадне предмет, екрана моментално реагира.

Например можете да работите с картинки, както на обикновен сензорен екран, да ги движите или увеличавате, а може да пишете и рисувате във въздуха.

Изобретението ще помогне на лекарите да набират опит при сложни операции, а на механиците по-добре ще разбират различни механизми.

Учените не спират до тук. Те мечтаят да създадат 3D-екран, чрез който възможности са неограничени.

Сензорна мрежа анализира параметрите на околната среда, след това процесор обработва даните и дава прогнози и препоръки относно условията в музейните помещения.

Компанията IBM е получила възможност да изпита на дело своята „умна” сензорна система върху най-чувствителните обекти, като картини, рисунки, гоблени и ръкописи от XII–XIV век,  които се съхраняват в отдела по изкуството на средновековна Европа в ню-йоркския Метрополитен музей на изкуствата.

Разбира се музеят разполага с разнообразни способи за контрол на микроклимата. Част от експонатите са поставени в херметически боксове. Въпреки това 100 сензора от новото изобретение на IBM следи за температурата, степента на осветеност, въздушните потоци, влажността, степента на замърсяване и други. Трябва ли да се споменава, че подобно нещо до сега на музеите не е предлагано. Новосъздадената система  вероятно много по-добре би се грижила за експонатите.

Информацията се предава на централизиран микроконтролер, който в реално време го визуализира и формира в 3D-модел на околното пространство. Благодарение на това музейните работници могат да следят за състоянието на експонатите. Срока за годност на новият модел е пет години.

Ако опита е успешен, той ще се предаде на другите отдели на музея. Възможно е и други да последват примера им.

Дори в зданието да няма нищо ценно, чрез събраните дани от сензорите на устройството, може да се регулира климата вътре в него, а с това да се се икономисат енергия и пари.

Учени от САЩ са създали в обикновен лабораторен съд миниатюрен мозък, състоящ се от 60 неврони на плъхове. Експериментите показали, че мрежата на нервните клетки е способна за дълъг период от време да обработва получената информация.

Изследователи от университета в Питсбърг са поставили върху силициев диск протеини, които стимулират растежа на нанесените на повърхността ембрионални клетки на хипокампуса. След известно време растящите неврони се самоорганизирали във вид на микромозък.

Биолозите с помощта на химически вещества осъществявали естествено затихване на импулсите в мрежата от клетки и изпращали в джунглата от неврони електрически сигнали.

В резултат на това новосъздадения мозък е преживял не четвърт от секундата, когато е поставен при естествени условия, а цели 12 секунди.

Това помогнало да се разбере как невроните обработват постъпващите сигнали и ги препращат едни на други.