Обикновено Макс с родителите си и двете си сестри слушаше по радиото и гледаше репортажите по телевизията за развихрелото се торнадо, но този път бе по-различно.
Смерчът бе близо до тях. Притаили дъх те очакваха, най-лошото.
Изведнъж бащата на Макс извика:
– Слизайте бързо в мазето. Вземете от чекмеджето на шкафа няколко фенерчета.
Малките момичета запищяха. Две от децата се хвана за ръцете на майка си, а бащата грабна най-малкото от тях и го понесе. И петимата хукнаха неудържимо надолу.
Беше доста страшно. Всички стояха сгушени в мазето. Те не знаеха какво става навън. Бяха откъснати от света.
Макс обезпокоен попита баща си:
– Татко, а какво ще се случи ако торнадото удари къщата ни?
– По-вероятно е, да не я удари, – бащата се опита да успокои сина си, – но ако случайно удари, тук сме на сигурно място.
Майката спокойно добави:
– Този смерч няма да ни удари. Бог ще запази дома ни. Нека да се помолим.
Петимата преклонили колене, изказваха горещите си молби към Твореца на всичко видимо и невидимо.
Торнадото слабо засегна къщата, но не ѝ нанесе сериозни щети.
Където и да се намираме, без значение с какви проблеми се сблъскваме или какви трудности могат да ни сполетят, дори да сме ранени или да умираме, можем да застанем в молитва. Така ние намираме истинско убежище в Господа.
