Час по рисуване. Децата са навели глави над листовете си и рисуват ли, рисуват.
Катя и Елена седят на един чин. Те бяха две спретнати и красиви момичета, които обичаха много часовете по рисуване.
Изведнъж Елена отклони поглед от рисунката си, обърна се към Катя и помоли:
– Услужи ми с зеления си молив.
Катя се страхуваше за вещите си и не ги даваше много охотно.
– Бих ти го дала, – каза неуверено Катя, – но се страхувам, да не го счупиш.
– Ще бъда внимателна, – каза Елена.
– Виж ето така, – показа Катя, – само с върха на молива, без да го натискаш много силно. Не дъвчи края му и не рисувай много.
– Само листата на дърветата и тревичката ще нарисувам с него, – каза Елена.
– О, това е много, – сбърчи вежди Катя и на лицето ѝ се изписа недоволна гримаса.
Елена я погледна, но не взе молива и отново се зае с рисунката си.
– Добре де, вземи го, – извика Катя.
– Не, не ми трябва, – поклати отрицателно глава Елена.
Учителката мина между чиновете и прегледа какво са нарисували децата. Тя спря до Катя и Елена.
– Елена, защо листата на дърветата ти са сини? – попита учителката.
– Нямам зелен молив, – наведе глава Елена.
– А защо не помоли Катя да ти услужи?
Елена нищо не каза, а Катя се изчерви и притеснено каза:
– Аз ѝ го давах, но тя не пожела да го вземе.
Учителката погледна двете момичета и мъдро отсъди:
– Трябва да даваш така, че да е възможно да се вземе.
