Въпреки прогнозите на синоптиците за топло време, заваля дългоочакваният сняг. Наоколо се стелеше безмълвна снежна белота.
Ана бе само на пет години. Тя беше потънала в топлото си кожухче, а плетената и шапка почти закриваше лицето ѝ. Само закачливите ѝ очи с цвят на небе, весело надничаха от там.
Тя бе хванала ръката на майка си и крачеше с нея към колата.
Бе Рождество и двете бързаха да се приберат за празника у дома.
Минаха покрай човек, който бе седнал на част от стар и скъсан кашон, който бе покрит с мръсотия и боклуци, които ярко изпъкваха на снега. Мъжът бе впил поглед в ръцете си и дялкаше нещо съсредоточено.
Малкото момиче спря и се загледа в този човек. Забеляза, че мъжът дооформяше от парче дърво красив кон. Ана затаи дъх.
Изведнъж мъжът вдигна глава, усмихна се на детето и му подаде кончето.
Ана бе изумена ….. и попита:
– Сигурен ли сте?
Мъжът се усмихна и кимна.
Нима малкото момиченце трябваше да се откаже от тази ценна за този човек вещ, въпреки че не бе направило нищо за този дар, нито го бе заслужило по някакъв начин?
Това е и Рождество за нас. Без да сме заслужили или направили каквото и да е, Бог ни подари Сина си, Който понесе наказанието за греховете ни, за да имаме вечен живот.
