Денят бе топъл. Слънцето галеше с лъчите си всичко наоколо. Жените в родилното отделение, бяха забравили отминалите болки и се усмихваха на рожбите си, които държаха в ръцете си.
Преждевременно състарена циганка, бе прегърнала детето си и тихо плачеше. Жените я гледаха недоумяващо. Някои от тях си казваха: „Сигурно я боли нещо“. Но не смееха да я приближат.
Накрая една дребна жена, наричаха я Вики, се престраши и попита плачещата родилка:
– Какво ви е? Мога ли да ви помогна с нещо?
Циганката вдигна насълзените си очи и отчаяно каза:
– Никой не може да ми помогне.
– Но какво се е случило? – настоятелно попита Вики.
– Сали като узнае, че пак съм родила момиче ще ме изгони от къщи.
– Е, какво толкова следващото ще е момче, защо такива заплахи.
– Вие не го познавате, – тъжно каза Лейла. – Той много иска да има момче. Това е осмото ни дете.
– И всичките са момичета? – Плесна с ръце Вики.
– Уви, да …, – каза Лейла и зарови глава в пелените на бебето.
Жените се бяха приближили и слушаха разговора. Някои от тях знаеха, какво е да си имаш безсърдечен и непреклонен мъж у дома.
– Не се тревожи, – обади се Анелия, – може и да му мине, като види какво хубаво момиченце си родила.
– Едва ли, – поклати глава Лейла.
След три часа някой почука на външната врата на родилното отделение. Една от медицинските сестри отвори вратата. На прага стоеше брадясал, развлечен и неприветлив мъж. Очите му бяха зачервени. Явно беше пиян.
– Какво е родила Лейла, – едвам се преобърна езика му.
– Много красиво момиченце, – отговори медицинската сестра и му се усмихна.
Мъжът грубо изпсува, обърна се и с клатушкаща се походка си тръгна.
Цяла седмица никой не посети Лейла. Това не я изненада.
Но когато я изписваха, въпреки че се бе обадила по телефона, никой не дойде да я вземе от болницата.
Лейла прибра багажа си, дадоха ѝ пелени и одеялце да загърне малкото, след което тя тъжно се сбогува с жените в родилното и бавно тръгна към изхода на болничното заведение…..
