Marathon Des Sables е едно от най-трудните състезания за издръжливост в света. Състезателите преодолеят повече от 250 км на територията на Сахара за по-малко от седмица.
Всеки в състезанието се сблъсква с трудностите на пустинята, но никой не е имал толкова трудна борба за оцеляване като тази на Мауро Проспери.
През 1994 г. италианският полицай участвал в надпреварата. Малко след началото той попаднал в средата на пясъчна буря. В рамките на няколко часа той държал гръб си към вятъра и се придвижвал на малки разстояния.
Когато пясъчната буря утихнала, той продължава да се движи, но избрал грешната посока. Когато разбрал това,  веднага изготвил  план за действие. Той пикаел в бутилката си, за да има какво да пие по-късно. Вървял сутрин и вечер, а стоял на сянка когато било много горещо.
В продължение на три дена той използвал бутилката си, но ударила още една пясъчна буря, която продължила 12 часа.
Той намерил старо мюсюлманско светилище, където имало много прилепи. Успял да хване два от тях и да изпие кръвта им, тъй като се бил обезводнил.
Тук Проспери загубил всякаква надежа. Решил да умре в това мюсюлманско светилище, където тялото му щяло да бъде намерено, а не в пустинята, където ще изчезне завинаги.
След това написал бележка на жена си със въглен и си разрязал вената на ръката, но кръвта му била много гъста, за това се уплатнила и втвърдила.
Невъзможността да се самоубие подновило желанието му за живот. И той продължил да върви. Минали 5 дена, докато бил намерен от номади. Те го занесли в съседната алжирска военна база.
За 9 дена Проспери изминал 300 километра настрани от правилния маршрут и загубил 18 килограма.
След четири години той отново участвал в съзтезанието, но отново не го завършил. Този път си счупил палеца на крака.

Като част от туристическия маршрут през живописните гори на Швеция местната архитектурна фирма Inrednin Gsgruppen е реализирала проект на луксозен хотел, построен … на дърветата.
Сега уморените пътници могат да се установят през нощта в тази „летяща чиния“.
Хотелът има формата на НЛО, която се приземява в Шведските гори.
Интериорът напълно съответства на „космическата“ тематика. Прозорците наподобават илюминатори. Стаите са във вид на кабини, а спалното бельо е със звездички на син фон.
Идвайки в този хотел, остава само да се обърнете, да помахате ръка за довиждане и да кажете:
– Да отлитаме!

Тя планирала да прелети със самолет целия свят. До тогава нито една жена не се е решавала на такъв подвиг. Тя се издигнала със самолет през 1937 г. и изчезнала.
Появили си много теории, които се опитвали да обяснят нейното изчезване. Някои смятали, че тя е била шпионка на президента Рузвелт други, че са я обезглавили японците, а трети, че живяла на някакъв остров с рибари.
За да намерят Емелия било претърсено морето на дълго и широко. Летец по време на първите търсения забелязал на остров в южната част на Тихия океан признаци за наличие на човек, но тогава това откритие на никого не се сторило толкова важно, въпреки че предполагаемия маршрут на Емелия минавал точно над острова.
Три години по-късно изследователи от Международната група за издирване  на исторически самолети претърсили острова, за да разберат дали Еърхарт е била там. През 1940 г. бил намерен скелет, обувки, празна бутилка и портативен секстант на острова.
Скелетът не бил цял. Част от костите били отмъкнати от раци. Никой не сметнал за важно това, че скелетът се оказал на острова, над който е прелетяла Емелия. След това продължили да я търсят. Но такива доказателства, навярно ще се съгласите, са напълно достатъчни. Това са били останките на бяла жена със същия ръст на Еърхарт. Наблизо е лежала женска обувка, части от дамска козметика и парчета стъкло о илюминатор на самолет.

В Египет близо до Шарм ел Шейх се намира разноцветен каньон. Той е едно от най красивите места на нашата планета, удивителна забележителност на Египет
Самият каньон преставлява пролом с дължина 5 километра, а дълбочината му варира от 25 до 30 метра, а ширината до 10 метра.
Много отдавна там е станало земетресение, след което се образувал каньона.
Не случайно са го нарекли цветен. На неговите стени можете да видите забележителени фигури с различни цветове, от бяло до червено.
Свой принос за създаване на тази красота имат вятърът, който постояно духа тук и дъждовете, които доставят желязо за оцветяване на стените.
Отенъците на цветовете поразяват със своето многообразие. Даже гледайки ги, трудно може да се повярва, че не са творение на човешка ръка.
Но не всеки желаещ може да се наслади на тази красота. Трябва да притежаваш добра физическа подготовка, за да преодолееш петкилометровия маршрут с тесните и труднопроходими места.

Учените смятат, че този „ефект на обратния път“ не е резултат от това, че се минава по добре познат маршрут, както се смяташе до сега, а заради различните очаквания.
Водещият изследовател Нилс ван де Вен от университета Тилбург в Холандия е заявил, че тъй като хората често подценяват колко време ще отнеме пътуването, го възприемат като дълго. Въз основа на това чувство, пътникът очаква пътуването на връщане също да бъде дълго, но той се оказва по-кратко, отколкото се е очаквало.
Изследователите отбелязват, че прекалено оптимистична оценка за времето, прекарано на път, води до илюзията, че пътуването на връщане е по-късо.
Това заключение се основава на три кратки проучвания, в които са участвали 350 души, които са пътували по различни начини: с автобуса, с велосипед…
Резултатите, получени от учените разрушили популярнното обяснението, че обратният път е по-кратък, тъй като вече е известен и следователно е по-предсказуем за пътуващия.