Месо за 2,19 лв, килограм банани за 0,69 лв, олио за 2,12 лв….тази чудна оферта ме заля на разговорка с жените от махалата.
И къде е това? Звучи фантастично в нашата действителност.
Някаква германска фирма откривала мрежа от хранителни магазини. Славели се с коректност и точност. Пускала евтини стоки, но качествени.
Повод за разговора е магазина, който утре щели да отворят. Промоции, награди….това завладява ума на на всяка домакиня, особено на пенсионерите. Горките възрастни хорица прекосяват целия град и обикалят всеки пазар, за да намерят най-евтината и горе-долу добра за консумиране храна.
Е, от там дойде приказката за хранителния туризъм.
Нов магазин ще откриват в града. Е, вярно на другия край на града е, но си заслужава разходката, за да се снабдиш с нещо по-качествено и евтино за определено време.
Дали да чакаме да остареем, за да си правим такива хранителни екскурзйики или в това забързано време да ги практикуваме неволно, стиснали последните стотинки? Преценявайки колко, за колко и до кога, с една единствена цел, да оцелеем.

В американския град Soquel се е появило лакомство с нетрадиционна добавка.
Фирмата Crème De Cana  предлага на всички желаещи да си купят сладолед с вкус на марихуана. В компанията заявяват, че този продукт ще стане добра алтернатива за хора, които пушат марихуана по лекарско предписание.
На много хора толкова много се харесал сладоледа, че се завърнали в магазина, за да си купят нови порции още същия ден.
Цената на съмнителният сладолед е 15 долара. Във всяка порция сладолед има приблизително 2,4 дози канабис. Аналогично количество марихуана се съдържа в 8 цигари, продавани в аптеките с рецепти.

Пико Ривера, заподозрян  в грабежа на три магазина в Калифорния, паднал от тавана, когато полицаите претърсвали помещението.
Сигнала за взлом в обувния магазин постъпил рано сутринта в полицията. Веднага била изпратена група на мястото на престъплението.
Установено било, че на съща улица били ограбени бижутерски и антикварен магазин. Полицията започнала издирването на крадеца, но не успяла да открие никой.
След повторно претърсване, чули шум на тавана, от където паднал  заподозряния.

Представете си. че вървите по улиците на Токио. Разглеждате празнично окичените магазини. Наоколо блика празнична суета, светещи огньове, изкуствен сняг, фоерверки……
И изведнъж се озовавате пред една витрина изпълнена със спокойствие, необичайно за хаоса наоколо. Тя е празна.  В нея работи само една инсталация. Чудно, но вие не можете да откъснете поглед от нея. С какво толкова ви привлича?
Интериора на витрината е доста скромен. Тънко парче плат е поставен върху екран, на който е изобразена жена, която старателно духа . Създава се илюзия, че имено жената от екрана е причината за движението на тънката материя.
Идеята е много простичка, но хваща и очарова зрителя.
С голямо усилие отмествате поглед от зрелището и повдигате очи, за да прочетете името на магазина. О, това е известният Hermes.
Инсталацията е създадена от японския дизайнер Tokujin Yoshioka с цел да “ изрази ежедневното движение на хората с не малък отенък от хумор“.
Отличен рекламен ход, на фона на празничната обстановка!