Един от методите за борба с кариеса е практиката да се флуорира водaта. Това е почнало преди десетилетие. В повече от шейсет страни по целия свят, над четири милиона души пият флуорирана вода. Тази мярка е намалила честотата на зъбния кариес при децата с около 50 %.
В Израел флуорирането на питейната вода е започнало през 1980 г. Тя се е превърнала в задължителна мярка в населени места, където живеят над пет хиляди човека.
Въпреки това, ползата от флуорирането на водата многократно е подлагано на съмнение през последните десетилетия. Поради тези разногласия министър на здравеопазването на Израел, Яел Герман е искала да се премахне задължителното флуорирането на водата, оставяйки въпроса за преценка на местните власти.
Но преди няколко дни, г-жа Герман е подписала декларация, че напълно забранява флуорирането на вода, подавана към центровете за населението в Израел.
Това решение е предизвикало протестна кампания, на която са присъствали израелски експерти в областта на академичното и общественото здравeопазване, и стоматология.
Предложение за отмяна на забраната за флуорирането на водата са подписали кметовете на много от градове в Израел, като Ейлат, Димона, Беер Шева, Ашдод, Ашкелон, Бат-ма, Ерусалим, Кирят Шмона, Модиина, Хайфа, Тел Авив, Ришон ле-Циона и Кирят Гата.
До днес Министерството на здравеопазването не е имало официален коментар по отношение на тази ситуация.

Учител и запален рибар уловили малка платика. Учителят погледнал платиката и казал на рибаря да я пусне обратно в реката.
Въпрос: Какво е казал учителят на платиката?
Време е да помислите малко. Е, не се напрягайте толкова, не е толкова трудно. Мислете логически!
Отговор: Ит етилетидор с макач ет ерту, ищък в ис иди.
Коментар: Задата се решава напълно логически. Като рибар учителят иска да хване голяма платика, а не малка. Така че учителят може да каже тази фраза характерна за учителите.

Днес отново ви предлагам да си поблъскате мозъка.
Ето и поредния въпрос:
Може ли да заври вода, която е изсипана в хартиен съд на открит огън?
Навярно някои от вас ще изхитруват и ще кажат:
„Може би трябва да го изпробваме“.
Следващия път пробвайте,  сега помислите, възможно ли е това?
Други от вас навярно ще предложат да се намаже вътрешността на хартиения съд с мазнина, а външната с разтвор на натриев силикат. Така хартията няма да гори, а водата ще кипне.
Разбира се, в тази екстремна ситуация, когато за да оживеем трябва да нагреем вода в такъв съд може би ще стане, но не винаги в чантата си можем да намерим натриев силикат. Така че, този вариант отпада.
Трети от вас ще си кажат:
„Това е невъзможно. Водата ще разкъса хартията и ще загаси огъня“.
И все пак …. това е възможно.
Защо? И как ще стане?
Помислете малко, преди да прочетете коментара.
Коментар:
Температурата за горене на хартия е по-висока от температурата на кипене на водата. Ако хартията се намокри с достатъчно вода, то ако я нагреем на огъня, тя ще отдава топлина на водата и разликата  в температурата на хартията и водата ще бъде незначителна.
При това положение, водата ще закипи, преди хартията да се запали.

Има хора, които непрекъснато говорят. Навярно се сещате веднага за някого. Те коментират и това, за което не е нужен коментар. Реагират на неща, за които е излишно да се реагира.

Единствената защита от такава канонада е да им се натисне „стоп“ бутона.

От друга страна има хора, които са тихи и изглеждат вглъбени. Те не са свенливи, просто не обичат да издигат глас.

Когато такъв човек се намеси в дискусия или се изкаже по определен въпрос, другите обикновено наострят уши.

Тъй като той не говори често, когато го прави, приема се, че е казал нещо важно и с тежест.

Млад директор на фирма позвънил на свой външен представител и кратко заявил:
– Звъня, за да ви дам някои указания. Разговора няма да продължи повече от три минути. Аз ще говоря, а вие няма да ме прекъсвате. Всякакви коментари и въпроси можете да ми изпратите по-късно по факса.
Казвайки това, той веднага пристъпил към въпроса. Той говорел толкова бързо, че свършил преди запланираното време.
– Имаме още 20 секунди, – казал директорът на представителя си, – искате ли да кажете нещо?
– Да, – последвал веднага отговор, – вие толкова бързо говорихте, че аз нищо не разбрах.