Той запали и ловко се вмъква в потока от коли. Караше чудесно. Аз се отпуснах и с удоволствие започнах да го наблюдавам.
Обичам отмерените и ловки движения на ръцете. Затова харесвам и билярда, чертаенето и стрелбата по мишени. Доставя ми удоволствие отчетливостта на мисълта, хладнокръвните и безпристрастни разсъждения. Затова се захванах и със счетоводство.
Емоционалният ми живот така безнадеждно се бе оплел, че се наложи да търся нещо конкретно, в което да запазя равновесие.
Затова с крайна неохота се разделям със старите си вещи, някой протъркан костюм или шапка. Тези стари, до болка познати неща ми дават опора, от която отчаяно се нуждая. Дали това не идва от страха за приближаващия край на призрачното ми съществуване?
Страхувам се, че ако загубя всичко това, ще загубя и….
Неволно опипах джоба си. Малкото шишенце си стоеше на мястото. Там си стои, откакто ми го даде един приятел военен хирург. Той постоянно ми напомняше:
— Внимавай с тези хапчета — казваше той, като заканително поклащаше пръстта си. — Едно премахва болката, две осигуряват спокоен сън. Глътнеш ли повече, вече няма да се събудиш.

Горещият ден изнервяше хората. Не бе по-леко положението и на полицаите опълчени на ярките лъчи на слънцето на кръстовището. Потта се стичаше немилостиво по лицата на мъжете, но те неотклонно следяха минаващите коли.
Спряха автомобил. Явно шофьорът не беше на себе си. Установиха, че е пиян. Написаха му акт, но му дадоха ключовете и го пуснаха в такова състояние да продължи пътя си.
Четиринадесет километра по-нататък  нашият пиян познайник с голяма скорост навлезе в насрещното платно и се вряза в рейс пълен с пътници. Пияният шофьорът  почина на място, а пет пътника с различни травми закараха в болницата.
Трагедия поради недомислие. Как може пиян човек да се пусне да продължи пътя си. Нима е достатъчно само да му се състави акт?
В случая пияният шофьор е заплатил много повече, с живота си.

Катастрофа. Всички загинали, но кучето останало живо. В колата били само кучето и неговия млад стопанин. Кучето останало по чудо живо.
То не забравило стопанина си. Постоянно ходило там, където за последен път го видяло. То чакало младежа да се върне и това би станало, ако той беше жив.
Седем години в пек и студ, кучето охранявало последното пристанище на своя приятел.
Местните хора кръстили кучето Константин, т.е. постоянен, верен. Всички очаквали, че след известно време кучето ще забрави за случилото се. Но то всеки ден отново отивало сред автомобилите. Търсело приятеля си сред червените коли, които имали в номера си деветки. Но автомобилите преминавали край него…
През всичкото това време местните жители хранели кучето и се опитвали да го приютят, но то не оставило своя пост.
Така кучето живяло още няколко години, запазвайки верността към стопанина си, който така и не дочакал.
След смъртта на кучето на мястото, където Константин чакал приятеля си, се появи плакат с надпис: „Кучето, което ни научи на любов и преданост“. Вятърът постоянно развявал плаката….
Тогава хората решили да издигнат паметник на вярното куче. Една година след смъртта на кучето, се появил паметник с надпис „Паметник на предаността“.
И сега на мястото на катастрофата стои не живо, а бронзово куче. Кучето, което ни научи на любов и преданост.

Всяка седмица в света се появяват милион нови граждани. След 20 години, градската част на планетата ще стане колкото три Франции. Повече от половината от населението в света живее в градските райони. Най-малко един милиард ще бъдат на брой селяните.
Повече от 70% на емисиите от въглероден диоксид се изхвърлят в градовете. През 1990 г. те възлизаха на 15 милиарда тона през 2010 г. – 25 млрд., а през 2030 г. ще достигна 36,5 милиарда.
Преди сто години, мегаполиси са били само двадесет, а днес те са около 450. Само в десет от тях живеят повече от 10 милиона човека.
Повечето градове в света не са проектирани за такова увеличение. В много случаи, водоснабдяването, канализацията, транспорта и другите системи едва се справят вече. От една страна, светът не може да си позволи да се откаже от урбанизация. От друга страна, като цяло печели западен тип на урбанизация с интензивно усвояване на средства, независимо от необходимостта да се адаптират към местните климатични условия. Северноамериканската култура на предградията със своите коли се е превърна в глобална.
Задръстванията по пътищата се очакват да струва на световната икономика  1-3% от БВП. Само Ню Йорк губи около 4 милиарда долара на година, поради ниската производителност на труда.
Учените призоваха да се решат проблемите с подобряване на градското планиране, по-ефективен мониторинг на здравеопазването, въвеждането на такси за използването на претоварените пътища, създаване на „умни“ електрически мрежи и разпространение на богата растителността. В голените градове трябва да се заемат с водоснабдяването, канализацията, обработка на отпадъчните води и почистване на градските реки.
Хората ще се чувстват по-добре и ще работят по-добре.
Като пример за останалите е, исландския Рейкявик, където живее малко над 100 хиляди. души, но са задоволени всичките им нужди чрез геотермална и водна енергия. Съществува и канадския Ванкувър  с население 600 хиляди души, където 90% от енергийните нужди идва от възобновяеми източници: вятърна, слънчева, на приливите и отливите енергия. В допълнение градът има 100-годишен план за устойчиво развитие.

В Ковънтри, стар английски град в източната част на графство Уест Мидландс, шофьорите са свикнали с лошите метеорологични условия, дъжд, сняг или силен вятъра. Но дъждът от ябълки, завалял на 12 декември, ги объркал.

Очевидците разказват, че зрели ябълки падали от небето върху пътя, когато потока от коли намалял. Така че шофьорите попаднали под плодовия дъжд, леко маневрирали по полупустото шосе.

– Те бяха големи и тежки и се появиха от нищото, – разказвал един шофьор.

Някой коли спирали, защото не искали да пътуват под ябълковия дъжд. Не бих се изненадала, ако част от коли са били повредени. Някои били толкова впечатлени, че се върнали да погледат падащите ябълки.

Участък от пътя с дължина 19 метра бил изцяло покрит от ябълки. Някои от тях били цели, но други изглеждали така, все едно са паднали от голяма височина. Част от ябълките паднали в близките дворове, намиращи се покрай пътя. Това доста стреснало живеещите хора там.

Никой не могъл да разбере от къде се е взело това чудо. Така потекла голяма река от версии за случилото се. Някои смятали, че са паднали от самолет, но къде са опаковките и щайгите, в които се пренасяли?

Местните метереолози  се придържат към най-новата версия, но и тя не е сигурна. Мистерията на падащите ябълки в Ковънтри все още не е решен.