Бил много горещ ден, Двама мъже вървели през пустинята. Мъчила ги жажда, но през целия път не видели никъде вода.
– Мечтая за чиста студена вода от извор, – казал по-младия.
– Мечтата винаги води към целта, – казал другия, – а ти знаеш ли каква е твоята цел?
– Не е ли очевидно? – изненадан попитал младежът. – Моята цел е да намеря извор.
По-възрастния се усмихнал и двамата продължили пътя си. Скоро стигнали до оазис. Старецът пийнал от езерото с топла, слабо солена вода и предложил на по-младия да направи същото, но той се отправил към палмовите насаждения да търси извор. Младежът се върнал късно след залез.
– Защо си толкова ядосан? Не намери ли извор? – попитал възрастният.
– Намерих, – казал младия човек, – но се загубих в храстите, разкъсай дрехите си, бях принуден да се провирам през тръни, нараних краката си, настъпих остър камък. И сега след като се напих, мисля си, заслужаваше ли си всичко това?
– Твоето недоволство е напълно закономерно. Ти прие за цел средството за достигане на тази цел. Помисли си,  беше просто жаден, но желанието ти те застави да изразходваш повече енергия в преследване на една илюзия. И как завърши всичко? Ти си разочарован, а аз съм умиротворен, но и двамата вече не сме жадни. Да, аз утолих жаждата си с не много чиста и вкусна вода, но отдавна съм забравил за това. Това за мен не беше важно, както и зъбите на коня, който своевременно ни докарва до нужното място. За това ми остана време, сили и желание да се любувам на залеза, с радост срещнах първите изгряващи звезди и се наслаждавах на мъдростта на древните. Ето ти отдавна искаше да прочетеш това, – той се усмихнал и подал на младежа старинен свитък.
– Благодаря, не днес…. – сънено казал юношата, обърнал се и покрил главата си с одеялото.

Джайлс Рейнар около 10 години специализира във водна паркова скулптура. Той създава своите работи с вдъхновение и голям ентусиазъм. Може би на това се дължи извесността и популярността му.
Водата създава илюзия за движение. При статични фигури прибавянето на водни струи е великолепен ход. Така скулптурата изглежда динамична и оживена.
Особено добре изглеждат работите на скулптура на тъмно. Красотата на нощните лампички, превръщат конструкцията от метал в произведение на изкуството и творчески подчертават детайлите.
Стичащата се по скулпторите осветена вода, създава неочаквана илюзия на формите, придава вълшебство на дърветата и магия на сферата.
Скулптора Джайлс Рейнар е роден в Великобритания. В този жанр работи от доста отдавна. Създал е съвместни проекти с баща си. Сега има две студия в Глостършир и Девън.
Предпочита да работи с бронз, мед, неръждаема стомана и камък.

Това не е Photoshop, не е рисунка, не е халюцинация, ното пък декор за заснемането на филм за гномове и тролове. Това е истински дом.

Намира се в селскостопански район в Португалия. Всеки попаднал случайно тук, го харесва.

Къщата изглежда сякаш е издълбана в камъка. В действителност тя е построен между два внушителни камъка и декорирана с камъни подобни на околните. Така постройката създава усещане за естественост.

Вътрешността на къщата е изградена от дебели дъски, трупи и камъни. От прозореца се вижда витло, което се задвижва от вятъра, така че в дома има и електричество.

Като цяло домът представлява екологично чисто жилище.

В началото на 90-те години учените смятали, че са открили най-старата цивилизация на земята използвала писменост.

Това била древноевропейска цивилизацията Винча, наречена на малкото село Винча в Сърбия, намиращо се на 14 километра от Белград.

Там са намерени около 2000 покрити с писмени знаци глинени фигури, за които се смята, че са създадени 6000 години пр. Хр.

До тогава за най-древни са се смятали кръглите шумерски печати и староегипетските гравирани надписи датиращи от 2500-3000г. пр Хр.

Езикът на хората от Винча отдавна е забравен, за това тяхната писменост не би могла да се разчете.

Най-новите открития на френските учени доказват, че използването на първия писмен знак би трябвало да бъде много по-назад в миналото. Древните драсканици върху камък, намерени в Сирия, са всъщност пиктограми, които притежават чертите на съвремената писменост.

Това е такъв вид оръжие, който стопява кирпича или камъка до стъклоподобна маса. За получаването й  се изисква много висока температура. Съвременните учени не са в състояние да обяснят феномена. Опитите да се пресъздаде такова оръжие са завършили с провал.
Стопени крепости са открити в Шотландия, Ирландия, Франция, Турция, Индия и дори в Перу.
Ядрените оръжия вършат добра работа, но чрез тях не може да се обясни процеса на стопяване. За виновник се смята една загадъчна субстанция наречена „гръцки огън“.
Тази смес се е използвала в морските боеве. Изстрелвала се е с катапулти към вражеските кораби. Предизвиканият пожар не могъл да се изгаси с вода. Гръцкият огън можел да гори и под водата. Очевидно става въпрос за непознато химично съединение. Макар да правим някакво предположение за състава му, то все още си остава загадка. А как подобна субстанция е могла да стопи кирпичените и каменните крепости става още по-голяма загадка.
Вероятно става дума за друг вид „гръцки огън“.