Има една интересна история с Чърчил. Трябвало да говори по радиото, но закъснявал и повикал първото такси, което му се изпречило на погледа.
Вече било тъмно, а шофьорът не го познал и отказал да го вземе.
– Но как така? Нали сте на работа! — възмутил се старият държавник.
– След малко по радиото ще говори Чърчил,— рекъл шофьора, — искам да отида някъде и да го чуя.
Чърчил се разтопил от удоволствие. Извадил една лира и я подал на шофьора. А той, като видял парите, се ококорил:
– Много му здраве на Чърчил! Сядайте, ще ви закарам.

Тази история е за едно момче на име Монти. Когато бил на 16 години трябвало да напише съчинение за това, какъв иска да стане като порасне.
Монти дълго се трудел и прекарал много часове в описание на мечтата си. Той искал да стане собственик на ранчо.
В рамките на десет страници описал и най дребните детайли на ранчо разполагащо се на 400 акра земя. Нарисувал плана му, разположението на сградите, конюшните и пътищата. Направил доста подробен план на къща, която искал да построи на площ от 8 хил кв. метра. На другия ден Монти предал съчинението на учителя си.
Три дена по-късно учителят върнал работата му с една голяма двойка и послепис: „Остани след урока“. След края на часа момчето попитало учителя си:
– Защо сте ми поставили двойка?
– Защото такава мечта е неосъществима за такова момче като теб. Ти трябва да имаш много пари, за да имаш такова ранчо. А пари имаш ли? Не! Ти си от бедно семейство. Няма никаква възможност, за да се осъществи мечтата ти. Ето какво ще ти кажа. Иди си в къщи и напиши друго съчинение, в което ще опишеш по-реална мечта и тогава ще ти поставя друга оценка.
Момчето се върнало в къщи и попитало баща си за съвет. Ето какво му казал баща му след като изслушал сина си:
– Сине, боя се, че не мога да ти дам съвет. Мисля, че това трябва да решиш сам. Имам чувството, че това ще бъде много важно решение за теб.
Монти размишлявал над думите на баща си цяла седмица. Накрая се върнал при учителя си със същото съчинение и му казал:
– Нека остане двойката щом смятате така, но аз ще запазя мечтата си.
Минало време. Монти завършил училище. Тази история той разказвал на една група, като накрая завършил с думите:
– Разказах ви тази история, защото вие сте в моя дом с площ  от 4 хил. кв. метра, намиращ се в ранчо с площ  200 акра. А съчинението е окачено в рамка над камината.
Монти продължил:
– Най удивителната част на историята се заключава в това, че преди три години, през лятото, моят учител доведе тук 30 ученика и те ми бяха на гости.
Преди да си тръгнат учителят ми каза:
– Послушай ме , Монти, какво ще ти кажа сега. Когато бях твой учител, аз бях крадец на мечтите. Съжалявам, че съм откраднал тогава много детски мечти, но се радвам, че ти намери смелост да защитиш своята мечта.
Не позволявайте на никой да ви открадне мечтата. Каквото и да ви говорят, следвайте сърцето си.

Откъде е всичко това у човека — музика, песни, молитви, каква нужда е имал и има от тях? Може би подсъзнателното чувство за обреченост в кръговрата на живота. В него всичко идва и всичко си отива, отново идва и отново си отива. Това го кара да ги създаде с надеждата, че чрез тях ще остави следа, ще увековечи себе си.
Живот и смърт, любов и състрадание, вдъхновение…. всичко това ще намери израз в музиката. В нея човекът е постигнал най-висша степен на свобода. Нещо за което се е борил през цялата си история, още от първите проблясъци на своето съзнание. Но това е успял да постигне само в музиката.
И само музиката, преодолявайки догмите на всички времена, е вечно устремена към бъдещето…
Ето защо на нея е съдено да каже онова, което човекът не е могъл да изкаже…

Един бизнесмен купил огромен диамант в Южна Африка. Той имал размерите на жълтък от яйце. Мъжът бил много огорчен, когато забелязал вътре в камъка пукнатина. Занесъл камъка на бижутер с надежда да му помогне. Майсторът поклатил глава и казал:
– Този камък може да се разполови на два прекрасни брилянта и всяка част ще бъде по-скъпа от диаманта. Но проблема се състои в това, че при невнимателен удар камъкът може да се разбие на много малки парчета, които ще струват много по-малко от самия диамант. Аз не бих рискувал да направя това.
Така му отговорили и всички бижутери, при които отишъл за съвет. Един от тях го посъветвал да отиде при един стар бижутер от Амстердам, които имал златни ръце.
Бизнесменът заминал за Амстердам и намерил стария бижутер. След като разгледал камъкът с интерес през монокъл, майсторът започнал да го предупреждава за риска. Бизнесмена прекъснал бижутера, като му казал, че тази история вече е чувал и я знае наизуст. Майсторът се съгласил да му помогне като назовал цената.
Когато собственикът на камъка се съгласил, мъдрият бижутер се обърнал към един млад чирак, който седял далеч зад гърба му и се занимавал със своята си работа. Момчето взело камъка, сложило го на ръката си и с един удар на чука си го разполовил, без да се оглежда , подал двете парчета на майстора и отишъл на мястото си. Потресен собственикът на диаманта попитал:
– Отдавна ли работи при вас?
– От три дена. Той не знае истинската цена на камъка, за това ръката му бе сигурна и не трепна.

Еколози пуснали в изкуственото езерце в Олимпийския парк в Сочи риба, която яде ларвите на комарите.
До 2014 г. каскада от изкуствени водоеми в Имеретинската долина ще се превърне в място за почивка и орнитоложки парк. Рибата, която са пуснали в един от изкуствените водоеми на Олимпийския парк, за пет минути е изяла около 300 личинки на комари.
Този вид риба изключва възможността за поява на кръвосмучещите насекоми. Ефективността на този метод се доказва от историята. В минали век гастрономическите пристрастия на тази риба са спасили град от маларийните комари.
В Сочи има развъдник за риби унищожаващи личинките на комари. Те се отглеждат на доброволни начала и се раздават безплатно.