В една банка работел програмист. Всичко било много добре, но в един прекрасен ден той изчезнал. Минали ден, два, но него го нямало на работа….
Директорът на банката решил да го открие.
Тръгнал към дома на програмиста.
След като звънал, никой не отворил вратата, но от вътре се чувало плясък на вода. Разбил вратата и влязал.
Намерил програмистът да лежи във ваната, целия син, на главата му почти нямало коса, а в ръката му флакон с шампоан.
Директорът взел флакона, а на него Инструкция:
Намокрете главата си. Сложете малко количество от шампуна в ръка си и го разтрийте в косата си. Оплакнете с вода. Повторете……

Те винаги изчисляват, пресмятат колко са пораснали или са паднали в чуждите очи. Премислят дали са достойни за нещо или не.
Постоянно смятат колко е цената им, за да разберат, какво отношение да очакват от другите.
Да, но получават от хората не по реалната им цена, а по това, което са изчислили в тъмната си малка стаичка на „лошо работещи стари калкулатори“.
Какво да се правим тогава?
Като начало престанете да пресмятате това, което не може да се пресметне. Престанете да претегляте и измервате степента на достойнството си. Спрете да изчислявате цената си.
Защото е невъзможно да се изчисли цената на топлината, нежността, любовта, вниманието, грижите и радостта. Трудно е да се оцени степента на подкрепата, разбирането, искреността, откровеността, щастието и радостта.
Щом не може, защо се измъчвате да го правите?
Това не е инструкция, а въпрос за размисъл.