Учени доказаха по математически път, че жирафите могат да плуват, въпреки че никой не ги е виждал да го правят.

Но те не са много добри плувци.

Д-р Дарън Нейш от университета на Портсмут и д-р Доналд Хендерсън от Кралския палеонтоложки музей „Тиръл“ в канадската провинция Алберта са изследвали какво се случва, когато  дигитален жираф бъде поставен  дигитална вода.

За създаването на дигитален жираф са били необходими изчисления за теглото, масата, размера, формата, капацитета на белите дробове и центъра на тежестта на животните. Изчисления са направени също за ротационната и флотационната динамика, както и външната повърхност на жирафа.

Авторите установиха, че възрастен жираф може да се държи на повърхността при дълбочина на водата 2,8 м. В по-плитки води животните просто ще ходят. След като изплува на повърхността,  жирафът става нестабилен във водата заради дългата си шия. Неговата необичайна форма означава, че той би плувал по особен начин, като предните крака ще дърпат тялото надолу.

Авторите на изследването признават, че жирафите биха се поколебали да влязат във водата, защото съзнават, че там са в по-лоши условия в сравнение с тези на сушата.

Един от най-прочутите случаи на телепатия не включвал подставено лице, а животно — Умния Ханс, кон чудо, който поразявал европейската публика през 90-те години на XIX век.

За удивление на зрителите Умния Ханс можел да извършва сложни математически изчисления. Ако например някой го помолел да раздели 48 на 6, конят тупал 8 пъти с копито.

На практика Умния Ханс можел да дели, да умножава, да събира дроби, да изписва думи буква по буква и дори да разпознава музикални тонове. Феновете на коня обявили, че той или е по-интелигентен от много хора, или може да прониква по телепатичен път в човешките мозъци.

Но Умния Ханс не бил плод на някаква хитра измама. Изумителната му способност да извършва аритметични операции заблудила дори дресьора му.

През 1904 г. видният психолог професор К. Щумпф бил доведен, за да анализира коня, и не успял да открие никакви очевидни доказателства за измама или за тайно изпращане на сигнали до коня, което само допринесло за популярността на Умния Ханс.

Три години по-късно обаче  психологът Оскар Пфунгст, провел по-щателно изследване и накрая разкрил тайната на Умния Ханс. Всичко, което той правел в действителност, било да наблюдава и най-малките промени в изражението на лицето на неговия дресьор. Конят продължавал да тупа с копитата си, докато изражението на лицето на дресьора му не се променяло леко. В този момент той спирал да тупа.

Умният Ханс не можел да чете мислите на хората или да извършва аритметични операции, а просто бил проницателен наблюдател на човешките лица.

Историята за появата на словосъчетания като „нашата ера“ и „до нашата ера“  е доста забавна. До тогава се е използвала друга временна импровизация въведена от император Диоклетиан. Според неговата версия, историята започва с неговото раждане. Какво самочувствие само!
През 525г. римският абат Дионисий Малкия, решил, че това е неправилно. Нали самият Диоклетиан бил гонител и мъчител на християните.
Дионисий решил, че правилно ще бъде времето да се отчита от раждането на Христос и започнал да изчислява, кога точно се е случило това.  Той изхождал от това, че Исус, когато започнал своята проповед, бил на около 30 години, че разпятието му било в навечерието на юдейската Пасха при император Тиберий. Използвайки вече съществуващата методика за изчисляване датата на Пасха (с помощта на слънчевия и лунния календар), той установил, че възкресението на Христос се е състояло на 25 март, 31 години след неговото раждане.
Днес се знае, че той е сгрешил с 8 години, но независимо от това неговото летоброене станало популярно и било окончателно утвърдено от английския монах Бедоя Почитаемият.
Най-дълго от католическите  страни се съпротивлявала Португалия срещу това нововъведение. В тази страна започнали да използват новото летоброене едва през 1422 г.
Интересното е, че някои баптисти в Америка протестират против това летоброене, поради това, че Дионисий е направил грешка при изчисленията.