Обидата е малко и много симпатично зверче. На вид е съвсем безобидна и ако правилно общуваш  с нея тя няма да ти навреди.
Обидата не желае да живее в дом. Тя живее свободно и никого не притеснява. Всички опити да си я присвоим, винаги завършва със сълзи….
Това зверче е много малко и пъргаво. То може да попадне в тялото на всеки човек. Когато човек го усети в себе си му става обидно. Зверчето крещи на човека;
– Случайно се натъкнах на теб, пусни ме! Тук е много тъмно и страшно, искам при мама!
Но хората отдавна вече са забравили как да разбира езика на земните същества, особено тези на дребните животинки…
Има кора, които веднага се разделят с обидата. Но има и такива, които не желаят да я пуснат. Наричат я своя и се отнасят с нея, като със скъпоценна играчка. Постоянно мислят за нея. Нощем се събуждат и…
А обидата не желае да живее в човека. Върти се, търси изход, но никога не намира как да излезе. Тя е нещастна, но и човекът е нещастен, но за нищо на света не я пуска. Тъжно му е да се раздели с нея. А зверчето е гладно и му се иска да яде. И така то започва тихичко да яде тайно човека отвътре. И човек усеща това. Ту тук, ту там го заболи. Толкова го боли, че плаче. Но той не свързва това неразположение с обидата. След това човек привиква към нея, а тя го яде, расте, дебелее и съвсем престава да се движи. И до толкова нараства, че става част от него. Човекът слабее, а тя дебелее.
И хората не осъзнават, че просто трябва да се освободят от обидата.
Пуснете я. Нека си живее на свобода и отново да бъде мъничка и слабичка. Човек по-лесно ще живее без нея, няма да плаче и да боледува. Пуснете я, нека си отиде от вас.

Както обикновено мъжът се прибра в къщи късно. Той бе уморен и измъчен. На вратата го чакаше петгодишният му син.
– Татко, мога ли да те попитам нещо?
– Разбира се, какво се е случило?
– Колко получаваш?
– Това не е твоя работа! – възмути се бащата. – А и за какво ти е да знаеш това?
– Просто искам да знам. Моля те кажи ми колко получаващ за час?
– Ами, въобще…, 500. Защо?
– Татко, можеш ли да ми дадеш 300?
– Питаш ме само, за да ти дам пари за някаква глупава играчка? Бързо отивай в стаята си и лягай да спиш. Нима си такъв егоист? Работя по цял ден, уморявам се, а ти се държиш така глупаво?
Момчето отиде в стаята си, затвори вратата и си легна. А бащата продължаваше да се ядосва на искането на сина си. „Как смее да ме пита за заплатата ми, а след това да иска пари“?
След известно време той се успокои и започна да разсъждава трезво. „Може би нещо важно иска да си купи. 500 долара, това не са малко пари. Странно, до сега нито веднъж, той не е искал пари от мен“.
Когато влезе в детската стая, синът му беше вече в леглото.
– Спиш ли, сине?
– Не, татко. Просто лежа.
– Мисля, че бях твърде груб. Имах лош ден и просто избухнах. Прости ми. Ето вземи парите, които поиска.
Момчето се изправи и се усмихна.
– О, татко, благодаря ти!
След това то пропълзя под възглавницата и извади няколко смачкани банкноти. Баща му, виждайки, че детето вече  има пари, отново се ядоса. Детето събра всичките пари заедно и внимателно ги преброи.
– Защо поиска пари, щом си имал?
– Защото не ми достигаха.
Детето обърна глава към баща си и нежно каза:
– Татко, тук има точно 500. Мога ли да купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано, искам да вечеряш с нас.

Характерно за европейските градове е наличието на тези миниатюрни автомобили. Те много добре се вместват в прекалено тесните улици.
Името на автомобила, което може да се преведе като „Умник“ идва от названието на две фирми, немската фирма Daimler-Benz AG, която произвежда автомобилите Mercedes-Benz и швейцарската фирма The Swatch Group Ltd. Така името Smart се е получило от съчетанието на Swatch, Mercedes и art последното, от които означава изкуство.
Smart е наречен автомобилът на бъдещето, защото се отличава не само с добра маневреност, но и с екологичност и икономичност. Едно от безспорните преимущества на новия автомобил са габаритите. Той е дълъг 2.5 метра и широк 1,55 метра.
Въпреки скромните си размери, двама възрастни комфортно се чувстват в него. Без излишества той е максимално функционален и за всичко е помислено, дори и за най-малките неща.
И макар Smart да изглежда като детска играчка между своите събратя, по улиците на града той се чувства като безспорен лидер, тъй като напълно е удовлетворил изискванията на пътниците и е покорил сърцата на потребителите.

Търговецът Силван Голтман изобретил първата количка за пазаруване през 1936г.
Голтман бил собственик на голям магазин за хранителни стоки в Оклахома. Забелязал, че купувачите отказват да купуват определени стоки, защото трудно се носят.
Откритието му било случайно.
Голтман видял как една жена сложила тежката си чанта на кола играчка, която нейният син теглел за връвчица.
Първоначално търговецът прикрепил към кошниците за пазаруване малки колелца, а по-късно се обърнал за помощ към механиците и така бил създаден първия прототипа на съвремената количка за пазаруване. Производството на този модел започнал през 1947г.
Това изобретение дало тласък за появата на нов вид магазин-супермаркет.