Живял някога един дървар, който бил в бедствено положение. Той изкарвал много малко пари, които изкарвал от сечене на дърва в гората и продажбата им в града.
Веднъж край него минал един монах. Когато го видял да сече избраното от него дърво му казал:
– Отиди по-навътре в гората!
Дърваря послушал съвета му и се отправил навътре в гората. Вървял дотогава, докато не видял сандалово дърво. Той много се зарадвал на находката. Отсякъл дървото и взел със себе си толкова парчета, колкото може да носи и ги продал на пазара в града на много добра цена.
След това се учудил защо монаха не му казал за сандаловото дърво , а го посъветвал да навлезе навътре в гората. След като продал всичко от сандаловото дърво, той продължил напред  да търси в гората. По-нататък намерил медни залежи. И за тях получил добри пари на пазара. На следващия ден навлязъл още по-навътре и намерил сребърни слитъци, а на другия ден попаднал на злато, а после и на диаманти. Така забогатял.
Именно такова е положението на човек, който се стреми към истината. Ако той не се спре в движението си, в края на крайщата ще намери вечното богатство на знанията и истината.

Това е рядко срещащ се синдром. Състояние, при което хора с отклонение при развитието си имат невероятни способности в една или няколко области на знанието.
Синдромът може да бъде вроден или придобит.  Например, в резултат на генетични аномалии, мозъчно заболяване или удар по главата.
Най-общата способност на всички притежаващи този синдром е феноменалната памет.  Те се проявяват в математиката, музиката и живописта. Въпреки това, потенциалната енциклопедичност на тези хора може и да не бъде използвана, но тогава придобива извратени и уродливи форми на изява. Това става ако такъв човек живее в слабоинтелектуална среда или се е родил през тъмните векове.
Така например, знаменития психиатър  Чезаре Ломброзо в своята книга „Гениалност и лудост“ пише за един слабоумен, който помнел всички, които били погребани в местното гробище. Той можел без да се запъне не само да назове датите на погребенията им, но професията и привичките на починалите. Но не могъл без чужда помощ да се облече и да сложи лъжица в устата си.
Ламброзо също пише за човек, който можел да възпроизведе кой да е откъс от Свещеното писание, като едновременно с това можел да каже колко думи, букви, препинателни знаци и сричкопренасяния съдържал откъса.

Ануар Афифи имал книга, в която той описал беседите си с мъдреци и философи по време на двадесет годишното си пътешествие.
Един ден го посетил един негов ученик и поискал разрешение да направи копие на тази книга.
– Добре, – Казал Ануар, – направете, но за това ще трябва да ми платите хиляда златни монети.
– Такава огромна сума, за това което е в книгата и това, че няма с нищо да ѝ навредя при копирането? – възмутил се ученикът. – Освен това е недостойно да изисквате заплащане за знания.
– Аз не взимам пари за самото знание, – казал Ануар, – В книгите няма знание, в тях има начини как да го добиеш. Хилядата златни монети мислех да изразходвам за пътните разходи на ученици, които нямат възможност да пътешестват. Що се касае до сумата, аз изхарчих 50 хиляди плюс 20 години от живота си. Може би ще ми позволите да реша, на какво е равно това?

Не е тайна, че успеха не търси този, който лениво е скръстил ръце и чака да се случи нещо. Той обича тези, които са отворени за нови знания и умения и се стремят към развитие.
Целта не е само да придобиеш знание, но да умееш да го приложиш на практика. Когато тренираш дадено умение и го превърнеш в навик, ти наистина ставаш успешен.
Говорим за знания, но не такива придобити в университет или други образователни институции не, че не са важни, но често са недостатъчни. Те не ни помагат да изградим ефективни взаимоотношения в семейството, на работата или в бизнеса.
През целия си живот ние се сблъскваме с трудности, търсим решение за всяка създала се ситуация. Така придобиваме безценен опит. Понякога този опит ни струва доста скъпо.
В съвременния забързан ритъм на живот, при постоянен недостиг на време, дистанционното обучение е отличен начин да придобиеш нови знания. Преимущество е, че без да се отделяш от дома и работа можеш да усвоиш нещо ново, да се развиеш в някоя друга област.
В Японие бе разрешено на студенти да следят по мобилните си телефони лекциите без да се отделят от работа.
Дали ще придобиеш определен вид знание или уникално умение е вече въпрос на предпочитание. Човек никога не е стоял на едно място, а е вървял напред. Желанието да изследва, да открива не са му давали нито минута покой. Не става дума само за наука, а и за всяка сфера от човешкия живот.
Успеха среща само търсещите, но не слава, почести и пари, а нещо много по-просто, неудволетвореността от постигнатото.