Последните топли дни пръскаха щедро лъчите си. Само вечерите намекваха за приближаващата зима. Пейката отново бе приютила жените, решили малко да отдъхнат от трудното си ежедневие. Малко разговорка, малко клюки, споделяне на болка и търсене на изход, програмата на това спонтанно събрание варираше според случая.
Днес не бе по-различно. Едра яка жена коментираше настървено:
– Чухте ли Варна била първа по раждаемост? Та ние по-малък град ли сме? Ще учредя организация за увеличаване на раждаемостта.
Слаба жена с добре подредени боядисани коси, махна с ръка и се засмя:
– Какво да не земеш да раждаш?
Въпросът имаше основание. „Учредителката“ бе преминала отдавна годините за раждане. Сняг покриваше косите й, но лицето й бе гладко и ако не бяха побелелите й коси, трудно ще можеш да определиш възрастта й.
Тя се наежи и продължи войнствено:
– Днес младото поколение не иска да създава семейства, а ако го създаде не искат да правят деца, за да не си нарушат спокойствието. Ако трябва ще родя.
Групата започна да се смее и бурно да коментира последната реплика.
– Жени с това шега не бива. Сара роди на деветдесет години, въпреки че бе престанало обикновеното й при жените, – каза дребна женица, цялата облечена в черно с тъмна кърпа на главата.
– Коя е пък тая? Да не са я изкуствено оплождали?, – засмя се млада жена около 40-те.
Жената скри под забрадката си падналите кичури побеляла коса и продължи спокойно. Мелодичният й глас усмири жените и те заслушаха разказа й.
– Бог бе обещал на Аврам, че ще има син. Бяха минали много години, той приближаваше 100-те, а на жена му отдавана бе престанало обикновеното при жените. Веднъж у Аврам дойдоха трима пътника. Той ги посрещна приветливо, нареди на жена си да приготви най-доброто. Когато гостите се нахраниха, един от тях каза:
– Догодина по-това време ще имаш син.
Аврам се смая и си каза: „Как ще стане това, като аз съм вече стар, а жена ми не може вече да ражда“? Жена му която шеташе в другата част от дома им, дочу репликата на госта и се засмя. Гостът каза на Сара:
– Ти се засмя, – въпреки че жената се опитваше да отрече, той продължи, – След година ще родиш син и ще го наречеш Исак, което означава смях.
И наистина на следващата година се родил Исак, нищо че баща му бил стар, а майка бе на години, когато вече жените не могат да раждат.
– Бабини деветини, попски приказки, – сви вежди една от жените, която се имаше за много знаеща.
– За Бог няма нищо невъзможно, – отвърна възрастната жена.
Тя се надигна от пейката и си тръгна.
Жените смутени и смаяни я проследиха с поглед и дълго след това нищо не можеха да кажат.

Днес в Япония се експлоатират три милиона системи за отопление и снабдяване с топла вода, които използват термопомпи. При тези агрегати се пренася енергия от източник с низка температура към обект с много по-висока температура. Той може да се представи като хладилник, който се намира във външна среда. Разликата на термопомпите от електрически източник на топлина се състои в това, че за неговата работа е необходима енергия за компресора и  нискостепения източника на топлина. При конвенционалните генератори на топлина, производството на топлинна енергия зависи единствено от калоричната стойност на горивото или мощността на електрически нагревател. Термопомпата е способна да „създаде“ в помещение от 200 до 600% низкопотенциална енергия.. Това становище не противоречи на закона за запазване на енергията, тъй като при „трансформацията“ на низката температура във висока се охлажда околната среда.
Термопомпата изработване 1 кВт/ч топлина енергия и изразходва  0.2-0.35 кВт/ч електроенергия за работа на компресора. Това преобразуване на топлина енергия в електрическа в големите електростанции има  КПД до 50 %. Освен това се опростяват изискванията за вентилационни системи и се повишава безопасност при пожар.
Друго предимство на термопомпата е способността му да се превключва от режим на отопление през зимата към режим на климатик през лятото. За целта към външния колектор вместо радиатор се включват вентилаторни конвектори.

До 2015 г. в реките и езерата на Русия ще се появят около 150 плаващи хотели.
Всеки хотел ще бъде сбор от 5-6 независими един от друг котеджи, които ще се обслужват от една сервизна служба. Дължината на тези домове във водата ще бъде 15-18 метра и ширина 7 метра. Всеки котедж ще има площ от 30 до 40 квадратни метра. В тях ще има спалня, гостна, кухня, сауна и душ. Към всеки от тях ще бъдат прибавени четири маломерни съда, като моторна лодка, воден мотоциклет, яхта и платноходка.
Отделните сгради ще се отопляват, така че ще бъдат използваеми и през зимата.
Според оценката на експертите, стойността на един плаващ хотел ще бъде около един милион евро, а средния срок за възвращаемост 5-6 години.
Плаващият хотел ще се отнася към маломерните помещения, ето защо няма да се нуждае от сертификат за стандартен хотел.
За сега се разглежда въпроса за привличане на големи компании, чрез които ще се организира мрежа от плаващи хотели.