Приспособлението за прикрепяне на смартфон на велосипед е толкова разпространено, колкото и портативните говорители, които се монтират на рамката или ръкохватките. Създателят на аксесоара Allo е убеден, че неговото устройство се явява първото по род си.
Към него се ориентират велосипедисти, на които им харесва да използват здрави и навигационни функционалности за смартфон, докато пътуват.
Нововъведението се състои от основен модул, в който се комбинират смартфон и високоговорител със собствено закрепване.
Основният модул ​​лесно се отделя от ключалката, което му позволява да го вземете със себе си, ако трябва да оставите колелото без надзор.
Дадената версия е съвместима с iPhone 5. Включването става чрез жак за слушалки, което означава, че използването на Allo  за свързване с другите смартфони се проваля.
Устройството се захранва със сменяеми батерии и произвежда около 80-90 децибела звук.

Музиканти винаги обръщат голямо внимание на акустичните свойства на залата, където трябва да свирят. Неудачната акустика може да стане главна причина, зрителите да не могат да възприемат това, което музикантите искат да им „кажат“.
През вековете, архитекти са открили много тайни, за да помогнат за подобряване на акустиката, но универсална рецепта за перфектна концертна зала не съществува.
Юкха Пятинен и неговите колеги от Финландия отстранили този недостатък чрез изследване на акустичните свойства на няколко от най-добрите концертни зали на Земята – Виенската Музикферайн, Концертхаус Берлин, Концертгебау в Амстердам и бостънския Symphony Hall.
За да направят това, учените са разработили няколко десетки манекени с вградени микрофони в ушите, поставили ги на различни места в залите и възпроизвели аудио запис на Симфония № 4 от Брукнер вътре в „оркестровата яма“. Сравнявайки записите на микрофоните, авторите се опитали да разберат, как звука се отразява от стените и тавана на тези зали и как това „пътешествие“ на музиката влияе на възприятията на човека и заключили, че в обкръжението на залата трябва да се добавят плочи от оникс.
Оказало се, че формата на перфектна концертна зала е сравнително проста – изследователите изчисляват, че тя трябва да бъде близка до издължена кутия за обувки. Според учените, правоъгълни стени и тавани от тези зали правят разликите между меките и силни звуци доста по-забележими, а „страничното“ ехо усилва многократно стерео звука на музиката.
Математиците вярват, че събраните данни могат да помогнат за подобряване проектирането на зали, в които ще свирят най-добрите симфонични оркестри в света.

През 19 век сър Гербърт Окли единбурски професор по музика веднъж се оказал в едно село. Когато чул квиченето на едно прасе, той извикал:

– Сол диез!

Някой от компанията изтичал до пияното, за да провери верността на твърдението изказано от професора.

И наистина, оказало се, че звукът, който издало квичащото прасе бил сол диез.

През 1937 г. диктаторът на Доминиканската република Трухильо заповядал да се премахне хаитянското население, което живеело в граничната зона между двете държави.
Този процес е влязъл в историята като „клане на магданоз“.
Общото количество на жертвите било между 5 и 25 хиляди души.
Кампания дължи името си на един от начините, по който доминиканските войници, разделили своите от хаитяните.
Те показвали на човек стрък магданоз, на испански „perejil“ и го питали какво е това. Доминиканците от детство говорят испански и втората съгласна в думата произнасяли като „р“, а франко-креолоезични хаитяни произнасял този звук като „л“ и по този начин се издавали.

Холандски учени са установили, че междуметието „а“, което се използва, за да се обозначи молба за повторение на непонятна фраза, може да се приеме като универсална дума, която се е появила при различните езици при съвместното им развитие.
В проучването учените са направили извадки от 10 езика, включително и тези, които принадлежат на различни семейства: руски, италиански, испански, китайски, исландски, лаоски, холандски, Еквадор, ча-пала, австралийски език Мурин-пата и език сива, на който се говори в Гана.
Лингвистите са анализирали записи на ежедневни разговори и отделяли тези, в които се използвали междуметия, когато събеседникът искал да се повтори това, което не е чул добре. Фрагменти от записите за фонетичен анализ са били дадени на три независими “ слепи “ лингвиста, т.е. те не са знаели към кой език принадлежи това или онова парче. Във втората част на работата, извършена от компютър, сравняват испанското „а“ със същото междуметие в ча-пала.
Първо, учените установили, че „а“ е истинска дума, а не просто биологичен звук. Междуметието вградено в лингвистката система на един език се изменя в друг. Например, допълва се с поемане на повече въздух, ако това е характерно за езика.
Второ, то е много сходно фонетично в различните езици.
Трето, междуметието не е вродено и за да се използва е необходимо обучение. Децата започват правилно да го употребяват на 5 години.
Четвърто, не може да се да се замени с друга дума, защото то има голямо значение за устната реч.
От това, учените са заключили, че междуметието се е превърнало в универсална дума в резултат на това, че е придобило сходен вид при подобни функции.