Дълго не могли да отнемат микрофона на обезумялата жена.
В САЩ стават неща, които сякаш са съчинени в Холивуд. Почти като във филма „Заклинателят“ стенографката на Камарата на представителите неочаквано обезумяла.
Точно по време на заседание тя скочила на трибуната и започнала да крещи за масоните, Исус Христос и разпадането на обществото.
Очевидци разказват, че Дайана Рейд, която всички знаели, като отговорна и стриктна сътрудничка, стенографка на Камарата на представителите в Конгреса на САЩ, изведнъж полудяла по време на заседание. Тя станала внезапно от мястото си, тръгнала уверено към трибуната и започнала да води религиозна проповед пред отворения микрофон.
Всичко това се е случило по време на гласуването за повишаване на тавана на дълга на САЩ. Конгресмените били страшно поразени. Рейд крещяла нещо за дявола, за това, че конституцията на САЩ е писана от масони и че за това обществото се разпада. Тя казала още, че работата на Конгреса не е угодна на Бога. Жената се опитвала да каже на присъстващите, че „клетвата за вярност“, която американците трябва да произнасят пред своето знаме, не съответства на действителността.
„Заклевам се във вярност към знамето на Съединените американски щати и Републиката, която то представлява, като единна нация пред Бога, неделима, със свободи и справедливост за всички“ – така звучи клетвата за вярност към знамето на Съединените щати.
Когато служителите от сигурността най-накрая оттеглили от подиума стенографката, тя крещяла:
„Никой не може да слугува на двама господари“ и „Това не е единна нация пред Бога и никога не е била. Слава на Господ Исус Христос!“ Известно е, че жената е бил разпитан от полицията. До момента не се знае дали са предприети някакви санкции срещу нея. Според други източници жена е постъпила в болница.

Финландски писател Й.Л. Рунеберг разказва за селянин, който имал слаба реколта. Съпругата му била недоволна, постоянно роптаела. Той я увещавал:
– Трябва да бъдеш търпелива, да се молиш и да продължиш да се трудиш.
И той продължил да работи усърдно в очакване на новата реколта.
На следващата година, отново нямало добра реколта. Жена му била огорчена, но селянинът продължил да работи, молил се още по-усърдно и се надявал Бог да промени нещата.
На третата година реколтата била много добра. Жената се радвала и уговаряла мъжа си да си почине и да се възползва от запасите.
– Не, – казал селянинът, – аз ще продължа да се трудя, защото съседът имаше лоша реколта и трябва да му помогна.
Светът би бил съвсем друг, ако добродетелта беше най-голямото ни желание. Човек трябва не само да вярвате и да мисли за Бога, но да бъде и добродетелен.
Добродетелността не е нищо друго освен проява на любов в различни форми.

43 – годишен мъж едва избегнал смъртта, когато огненото кълбо ударило чадъра, които държал над главата си. Интересното е, че британецът е бил обут с домашните чехли, които имали гумени подметки.
43 -годишният жител на графство Корнуол, Великобритания, си бил у дома, когато започнал да вали силен дъжд. Грег Слейтър се обезпокоил дали ще издържи металната конструкция на напора на водата и решил да излезе на двора, за да провери.
Мъжът грабнал чадъра и изтичал на вън. В този момент се раздал оглушителен взрив, който навел Грег на мисълта, че мълния е паднала на дома му. Обезпокоен британеца погледнал към прозореца и видял жена си да се взира в него с изумление. Едва тогава Слейтър започнал да разбира, че светкавицата не е ударила дома му, а чадъра.
Когато излязъл на двора да погледне, забелязал, че небето е покрито със сиви облаци. Изведнъж се появила силна светлина, а след това се чул силен грохот.
Жена му видяла как кълбовидната мълния се допряла до чадъра, а мъжът й бил залят от ослепителна светлина.
Слейтър смята, че от смърт са го спасили домашните пантофи, които имат гумени подметки и които той не е могъл в бързината да смени.
След взрива той е усетил силна миризма на сяра, а малко след това почувствал, че шията и раменете му станали невероятно твърди. Ръцете и краката изпитали за кратко време спазми. Тялото му изтръпнало и било пронизано от студ. След това се чувствал неимоверно хиперактивен. Сякаш нещо бучало вътре в него. Да остане жив човек, след като го е ударила мълния е рядко явление, за това Грег е благодарен на домашните си пантофи.
По време на бурята никой не е пострадал, освен изгорялата телефонна розетка.

Връщайки се у дома, той завари жена си да слага масата за вечеря. Хвана я за ръка и й каза:
– Трябва да говоря с теб.
Тя седна и спокойно започна да яде. Той видя болка в очите й и се изненада, не знаеше какво да каже. Но трябваше да й сподели това, което си мислеше:
– Искам развод, – започна той спокойно.
Тя не изглеждаше раздразнена от неговите думи. Само тихо попита:
– Защо?
Той се изплъзна от въпроса и това я разстрои. Сърцето му принадлежеше на друга. Той повече не обичаше жена си. Само я съжаляваше.
На другия ден той се върна късно и я завари нещо да пише на масата. Не вечеря. Легна си и бързо заспа, защото беше много изморен от деня прекаран с другата.
На сутринта жена му представи своите условия за развод:
– Не искам нищо от теб, – каза тихо тя, – само те моля за един месец да отсрочиш развода. За този месец бих искала да живеем един нормален живот. Нашият син има изпит след месец и не искам да нарушавам мира му с нашия бракоразводен процес.
Той нямаше нищо против това нейно предложение, но имаше още една нейна, макар и странна за него молба:
– Бих искала да си спомниш началото на нашите семейни отношения….., когато ме носеше на ръце в стаята в деня на нашата сватба. Моля те в продължение на един месец да ме носиш на ръце от нашата спалня до входната врата.
Той си помисли, че тя е изгубила разсъдъка си. Но за да направи последните им дни що годе търпими, прие странното й искане.
Нямаше интимност с жена си, с което искаше да подчертае решението си за развод. Първият ден, когато я носеше му беше неловко. Синът им запляска с ръце и се засмя:
– Татко носи мама на ръце.
Думите на детето го жегнаха силно. От спалнята в хола, а после до вратата, той държеше жена си в прегръдките си. Тя затвори очи и тихо каза:
– Не казвай на детето за развода ни.
Той кимна с глава, въпреки че се чувстваше разстроен. Тя слезе на вратата и отиде да хване автобуса, за да иде на работа, а той отиде в офиса.
На следващата сутрин синът им влезе в стаята и каза:
– Време е да носиш мама.
За синът им стана важен моментът, в който баща му носеше майка му на ръце. Тя обикновено приближаваше сина си до себе си и го прегръщаше. Мъжът се обръщаше настрани, да ни би в тези последни минути да премисли и измени на решението си. След това я взимаше на ръце и я занасяше до входната врата. Тя обгръщаше с ръце шията му тихо и естествено. Държеше я плътно до тялото си, както в деня на сватбата им. Струваше му се, че жена му от ден на ден става все по-лека.
Последния ден, когато я държеше в ръце, той трепна. Синът им отиде на училище, но той още я държеше в ръце. Усмихна се и й каза:
– Не съм забелязал, че в нашите семейни отношения липсва близост.
След като я остави тръгна към офиса. Нещо го озари, слезе от автомобила, даже не затвори вратата. Страхуваше се, че нещо ще забави изпълнението на решението, което бе взел.
Изкачи се бързо до горе,  а в това време тя отваряше вратата и той бързо й каза:
– Извинявай, не искам да се развеждам….
Тя сякаш се събуди от дълбок сън. Удари му един шамар, затвори вратата и се разрида. Той слезе надолу и тръгна.
На връщане, на път за в къщи се отби в един магазин за цветя и поръча голям букет. Продавачката го погледна весело и го попита:
– Какво да напишем на картичката, преди да я сложим в букета?
Той се засмя щастливо и каза:
– Напишете: „Ще те нося всяка сутрин на ръце, докато смъртта ни раздели!!!“
Прибра се с букет цветя и усмивка на лицето. Прелетя стълбището и влетя като хала. Намери жена си в леглото – мъртва.
Тя се беше борила с рака много месеци наред, а той беше така зает с любовницата си, че не бе забелязал нищо. Тя знаеше, че скоро ще умре, за това искаше да спаси от отрицателни емоции сина си, ако разбере за развода им. В крайна сметка, бащата изглеждаше като любящ мъж в очите на сина си.
Малко неща в семейните отношения имат наистина значение. И това не са къща, кола и пари в банката. Така, че отделяйте време за тези малки неща, които създават близост в семейните отношения.
Нека вашето семейство наистина да бъде щастливо!

Основното призвание на мъжът е бащинството. Семейството за детето са майката и бащата. Те са му еднакво нужни и двамата.
Мисля, че една от характерните черти на мъжкия характер е отговорността, за любимата жена, за децата, за своя дом…., за всички тези, който разчитат и се надяват на него. Отговорността е най-пълният израз на бащинство.
Негативният образ на бащата или безотговорността му пораждат чудовищни войни. Казваме, че Бог ни обича като баща, а децата виждат баща, който не ги обича и не иска да знае изобщо за тях. Няма да задълбавам в тази язва от живота, но мисля, че отношенията между баща и деца са дълбоко вкоренени в нашата човешка природа. Когато детето не познава баща си, то тъгува и много иска той да бъде до него. Деца растящи без баща не възприемат такова положение като нещо естествено.
Отношението между Бог и човек е един вид първообраз на връзката между баща и деца. Ако такова взаимоотношение липсва в човешкия живот, то може да се възстанови ако се погледне към евангелския първообраз.
Главната черта на майчинската любов е стремеж да укрие детето си от всички трудности и опасности на света. Логиката на бащината любов е друга, да защити детето от несгодите, които детето още не може да преодолее самостоятелно и да го научи да се бори с тези, които са по силите му. Не случайно съществува израз „да се скрие зад полата на майка си“, но няма фраза като „да се скрия зад татковите панталони“.
Това е така, защото бащата от една страна защитава и пази, но от друга ти помага да бъдеш силен в труден момент.
Когато се близо до децата започваш да разбираш, че всяка твоя постъпка, всяко изказано изречение, всичко, което вършиш пред очите им е образец на поведение, а това определя и по нататък живота им.
За това, мъже, бъдете истински земни „авва“ за децата си.