През 1958 г. е фиксирано мощно земетресение в Аляска, съпроводено със свлачище от 30 милиона кубически метра скала и лед, намерили мястото си в залива Литуйя.
Това предизвикало така наречената мегацунами вълна, достигаща височина 524 метра. Тя разтърсила околните планини, чийто скали слизали към морето.
Района е слабо населен, за това са загинали само 5 човека.
Подобно явление се е случило на язовирното свлачище Вайонт в Италия през 1963 г., където височината на вълната достигнала 250 метра. Тя разрушила няколко села и убила повече от 2 хиляди души.

В древни времена живели на земята двама души, които били много щастливи. Те бяха доволни от това, което имат и споделяли помежду си тази радост и щастие. Любовта им нараствала с всяка изминала година, и никой, и нищо не можело да я разруши.
Веднъж прочели в една много стара книга, че някъде на края на земята имало необикновенно щастие. На това място небето се целувало с земята.
И те решили непременно да намерят това място.
Пътят бил дълъг, пълен с препядствия. Те загубили представа за времето, но не се предавали и вървели.
И когато съвсем останали без сили, те видели врата, описана в книгата. Тук се намирало най-голямото щастие, целта на надеждите и търсенията им. Били притеснени, но почукали на вратата и тя се отворила. Хванали се за ръце и тихичко влезли.
И какво ведели? Те се намерили в своя дом. В края на дългият си път те достигнали своя дом.
И тогава разбрали:
Мястото, където небето целува земята, това е мястото, където хората се целуват.
Мястото, където небето докосва земята, това е мястото, където ръцете на влюбените се допират.
Мястото, където небето отваря очи, това е, когато хората откриват един на друг своите чувства.
А мястото, където цари неповторимото щастие е мястото, където хората се подкрепят взаимно и правят любимия до себе си щастлив.

В островната тихоокеанска държава Ниуе, където живеят около 1400 души, по цялата й територия има безплатен достъп до Интернет чрез Wi-Fi.

Това е осигурено от компания, която е купила от Ниуе права да администрира домейна .nu.

Такива домейни са популярни за сайтовете в няколко европейски държави.

В шведски, датски и холандски езици nu означава „сега“.

Вила Епекуен е курорт разположен на 600 км от Буенос Айрес. Той е бил построен през 1920 г., и половин век по-късно става популярен за туристите, защото тук е могло да се почине на уникалното солено езеро Лаго Епекуен. Днес на мястото на това селище има само руини. 25 години преди това то е било под водата в резултат на наводнение.
Езерото Лаго Епекуен е било туристическа Мека, то притежава уникални свойства. Езерото е 10 пъти по-солено от кой да е океан и съвсем малко отстъпва на Мъртво море. Терапевтични свойства на водата му са известни отдавна. Тук идват да лекуват депресия, ревматизъм, кожни заболявания, анемия и даже захарен диабет.
Първите заселници в селището са се настанили в края на 19 век. Скоро след това населението нараснало. Имало железопътна връзка с Буенос Айрес и скоро пътуващите от Южна Америка наводни аржентинския курорт.
В средата на 20 век тук почивали ежегодно около 2500 човека. През 1970 г. в селището живеели повече от пет хиляди души, работели около 300 предприятия, включително хотели, ресторанти, плувни басейни, магазини и музеи.
Природата обаче не е била благосклонна към този край. Поради увеличилото се количество падащи валежи, нивото на езерото се покачило и на 10 ноември 1985 г. огромен поток от солена вода залял голяма част от селището. До 1993 г. селото било изтрито от земята. Нивото на водата  до 10 метра.
През 2009 г. с постепените климатични изменения, водата започнала да отстъпва и започнали да се виждат руините на селището.
От хиляди коренни жители на Вила Епикуен, по тези места се върнал само 81-годишният Пабло Новак Той вече няколко години живее тук сам, чете вестници и си спомня за разцвета на селището преди три десетилетия.

Вървели двама души по пътя. Те носели на гърбовете си по един чувал с камъни. На единият в чувала имало едри камъни с остри върхове, а на другия камъните били по-меки. Пътят бил дълъг и камъните в чувалите непрекъснато се тресели.
Чувалът на първия не издържал, защото едрите камъни не си отстъпвали по острота и го съдрали. А чувалът на вторият стигнал цял и невредим до местоназначението, тъй като меките камъни от тресенето се триели един от друг и станали заоблени.
Така е и с всяко младо семейство. Когато си отстъпват и се адаптират един към друг те изграждат и запазват семейството, но когато настояват на своето го разрушават.
Даже и чувалът да се закърпи и камъните да се поставят обратно, макар и да се търкат и оформят, то чувалът цял няма да бъде никога.