Слънцето ярко грееше. На Григор му бе приятно да гледа как след дъжда всяко стръкче, освежено от изобилната влага, бе вдигнало глава нагоре. Радост и мир преливаше от всичко наоколо.
Григор от далеч забеляза Хито, който бе известен с пиянството си и побоищата, които предизвикваше.
– Странно, – каза си Григор, – изглежда ми доста променен. Прилично облечен е. Няма петно или мръсотия по дрехите му, а очите му искрят с някаква притегляща светлина.
Хито му се усмихна и любезно го поздрави:
– Здравей, Гриша!
Нямаше никаква следа от предишния грубиян и скандалджия.
– Хито, какво се е случило с теб? – попита го Григор.
– Синът ми стана свещеник, – отговори запитаният.
„Я гледай ти, синът на такъв човек като Хито е посветил живота си на Бога“, – помисли си Григор.
Но на него съвсем не му бе ясно, какво бе връзката между промяната му и това, че синът му е станал свещеник, затова изумено попита:
– Но как стана това?
– Веднъж, – каза бившият пияница, – аз наругах сина си без причина и го напсувах, а той ми се поклони и ми поиска прошка. Тогава нещо се обърна в душата ми. Представяш ли си, той е свещеникът, а поиска прошка от мен простака. От тогава престанах да пия и да се забърквам в скандали. Повярвах в Бога.
– Явно, – усмихна се Григор приветливо, – друг човек си станал.
