Орангутанът Сурия и кучето Поско били отгледани заедно в светилището на Южна Каролина.
Те се срещнали, когато Сурия забелязала бездомния Поско, скитащ из центъра за животни. Грижещите се за животните решили да вземат кучето, което да прекарва време със Сурия. Така, че примата да си има приятел.
Орангутаните са много умни и предпочитат да не са сами. Сурия водела кучето на каишка около центъра. Те плували заедно. „Двойката“ се пързаляла по гърба на слона, който също живее в светилището.
Тези двама представители на животинския свят са причина за написването на книга, приходите от която ще бъдат инвестирани в създаването на общият им дом.

Тя беше бременна за втори път, но това не я радваше. От първото си дете тя се отърва лесно. Скараха се с мъжа си и тя отиде далеч, и остана у една приятелка да живее.
Но в живота се случва понякога и така. Тя отново се събра с мъжа си и отново чакаше дете, но не го искаше, ненавиждаше го.
Присъни ѝ се сън. Върви  в прекрасна долина. Наоколо летяха птички, пеперуди… растяха цветя. Всичко бе толкова невероятно.
Разхождайки се из тази долина, тя достигна до едно красиво езеро. Водата бе чиста, прозрачна, в нея плаваха игриви рибки и тя им се любуваше.
Продължи по-нататък. Излезе на едно почерняло поле. Премина покрай едно изсъхнало езеро. Дъното му бе набраздено с дълбоки дири.
Отправи се към високата мрачна планина. Намери стъпала, кото водеха към върха. Точно на него се издигаше мрачен и сив дом. Изведнъж долови детски плач. Изтича в дома и видя две креватчета, а в тях лежаха две малки бебета.
Приближи детето, което плачеше. Той бе толкова малко, че се побираше в дланта ѝ. Опита се да го нахрани. Сложи го на гърдата си, но детето продължи да плаче. То не можеше да суче.
Влезе жена, цялата в черно и ѝ казва:
– Остави го обратно, все едно то не може да суче от твоите гърди.
Тогава тя приближи другото креватче. Там спеше красиво малко бебе. Взе го и каза:
– Та това е моя син.
А жената в черно започна да мърмори:
– Тогава го взимай и се махай от тук.
Излизайки от мрачния дом тя се обърна и попита жената:
– А на кого е другото дете, което плаче, толкова ми е мъчно за него?
Тя видя как очите на жената се изпълниха с омраза и злоба, а отговора й бе рязък и груб:
– Нима не помниш?
Тя се събуди. След този сън изпита ужас. Накрая разбра, бе убила първото си дете и сега се опитваше да убие и второто. Спомни си как го държеше в ръцете си. Всичко се преобърна в душата ѝ.
Благодарение на този сън, тя заобича още нероденото си дете.
Дойде деня и тя роди. А то беше толкова красиво създание такова, каквото го видя в съня си.
Тя бе щастлива и каква голяма радост изпитваше, когато го кърмеше. За любовта ѝ нямаше граници.

Месец след смъртта на 66-годишния Редкин, жителите открили, че той е мъртъв.
В неговият затрупан дом, който се намирал в северната част на щата Върмонт, не можело да се стъпи никъде. Много предмети били събрани на едно място от известният в областта чудак за целият му отшелнически живот.
Това не попречило на крадците да разровят целия дом и да изнесат от него антикварни предмети, кола, скраб и златни монети на стойност повече от 200 000 долара.
Полицията арестувала четири човека, които били обвинени в кражбата на монетите и опит да ги продадат в бижутерски магазин. Очакват се още арести.

Планетата се превръща все повече и повече в боклук и само креативните хора са в състояние да ни спаси от него. Те знаят как да мислят. На пръв поглед безполезни предмети, но им намират приложение.  Сега всеки от нас има възможност да създаде къщичка за птички, без да има каквито и да е умения.
Специалисти от дизайнерската компания InDezign предлагат ново решение, как да се използват стари кутии от кафе. Такава кутия става прибежище за нашите пернати приятели. Птиците получават уют и защита от вятър и дъжд. За тях гнездо, за нас удовлетворение.
За да приготвите симпатичния птичи дом е необходимо да почистите кутията, да поставите на дъното й подходящ винт, за да можете да я закрепите вертикално и  й прикрепяте покрив.
Всяка година, къщичките за птици могат да бъдат актуализирани само чрез промяна на основното тяло.

Това не е просто дом, а истински шедьовър със цветя. Собствениците на къщата внимателно и грижливо са я покривали с цветя в продължение на 26 години.
Ан и Робин Стрейндж посвещават цялото си свободно време на дома си. Те добавят по едно цвете на ден към него.
Всяка година тази възрастна двойка изразходва хиляди фунта стерлинги за семена и растения, които отглежда в оранжерия. а след това ги изнасят в средата на юни, за да им се радват и другите хора.
Когато били в Ню Йорк видели красиви кошници с цветя и решили да си направят такива сами. На всяко Рождество една жена им изпраща подарък от цветарски магазин, в знак на благодарност за красотата, която създават.
Собственикът на къщата г-н Стрендж е зает с цветята всяка неделя и нощ. Самият той се е питал неведнъж: „Колко пари ще бъдат похарчени за всичко това“? Но след това с гордост е заявявал: „Струва си!“
Всичките цветя се напояват автоматично, със специална система за поливане. Така, че собствениците на дома няма да се страхуват, че могат да загубят тази красота.