Бившия генерален директор на една известна корпорация е направил изследвания върху развитието на човека. Оказало се, че през 60-те на миналото столетие, технологическия прогрес бил огромен. По-рано парите се ограбвали, а сега ги „заработват“ с търговия. И този фактор е станал важен етап в развитието на човечеството, по-специално на икономиката. В средата на ХХ век хората са вярвали, че през следващите 50 години ще бъдат решаващи за живота на Земята. Така и не дочакахме това, с изключение на развитието на компютърните технологии. Приходите постепенно се увеличават, но това все още не е достатъчно. Като следствие от това ние изпълняваме дадена работа за по-дълго време, а обема не се увеличава.
Според Питър Тиел, човекът е забравил как да достигнат нови висоти. В същото време, той копира технология, използвана от няколко години. Е, разбира се има и съответно усъвършенстване.
Има два начина за прогрес. Първият е хоризонталния и представлява копиране на внедрени неща. За пример вземете последните 50 години на Китай. Никой не се съмнява, че в близко бъдеще тази държавата ще бъде подобна на днешен САЩ. Може би китайците ще пропусне някои от етапите, но общата тенденция продължава.
Съществува и вертикален прогрес, той се нарича още интензивен. В основата му лежи създаването на нов механизъм или технология. В научните среди, се нарича „преход от 0 до 1.“ Като правило, източник на такъв напредък е Калифорния, особено в Силиконовата долина. Но това е много малко за нашата цивилизация.
Голям брой от хората отделят повече внимание на глобализацията, а не на технологиите. Ако говорим за зависимостта на развитите и перспективни страни, то технологии вече не се внедряват, както по-рано.При хората не съществува стимул за това. Навярно се смята, че човечеството не се нуждае от технологии.

Колкото и да не е за вярване, някой животни изминават големи разстояния, а после намират обратния път към дома си, въпреки хилядите километри. Не става въпрос само за кучета.
До 1952 г. директорът на едно училище Стейси Ууд живеел в щата Калифорния, След пенсионирането си се оттеглил във ферма в щата Оклахома, намираща се на 3000 километра от първоначалния му дом. Заминало цялото му семейство с изключение на котката Шугър, която била дадена на съседите.
Година по-късно домашната любимка се появила пред вратата на новата къща на семейството Ууд. Била изпосталяла и опърпана, както след дълго и отчаяно пътешествие.
Новопристигналото леко накуцващо животно се оказало Шугър, която била изчезнала от новите си стопани, няколко седмици след като старите напуснали Калифорния. В продължение на цяла година смелата котка прекосила Съединените щати, за да намери своето семейство.
И до ден днешен никой не може да разбере как точно се е случило всичко това.

Вятърът го отвя в една полудържавна транспортна фирма. Директорът се оказа разбран човек, самият той е бил шофьор.
Веднъж той бе при него в кабинета. Звъннаха кметството и помолиха да им се изпрати човек. Имали заседание в някакъв селски район и групата от депутати и чиновници трябвало да се транспортират  до там. Имали много джипове, но нямали достатъчно шофьори. Молбата била да се изпрати някой по-опитен.
Директорът не задържа за дълго погледа си върху картотеката с шофьорите. Вдигна слушалката и се обади на секретарката си.:
– Лидка, прати ми Иван дето кара колата за почистване на канализацията.
Секретарката, простодушна женица попита:
– Този, дето вози лайната ли?
Директорът въздъхна и продължи:
– Да.Кажи му, че тук има една работа за него, обичайна, но на луксозна кола.