Израелски учени са разработили устройство, което позволява постепенно да се затварят големи рани и дава бърза помощ в случай на опасни и сериозно увреждане на кожата.
Авторът е доктор Мориз Топаз. Той работи в медицинския център Герцлия Медикал и е специалист по пластична хирургия.
Пластичната хирургия често се сблъсква с тежки травми, когато пациентът има дълбоки рани и големи части увредена кожа.
Поради отсъствието на значителна част от кожната покривка тези рани трудно се лекуват. А за по-сложни травми са необходими много месеци за лечение.
Доктор Топаз е разработил за целта устройство – TopClosure ® 3S. Това устройство може да се приложи и в по широк кръг в областта на медицината. Например при хирургия на кисти и ортопедията. То може да удължава и разтяга кожата без да влошава защитните ѝ качества.
И най-важното, това устройство действа съвсем безболезнено и анестезия не е нужна, което е много важно при лечението на децата.

Никой не го избра, никой не го взе. То дори раздразни котката, която го бе родила. Тогава стопаните решиха да го изхвърлят на улицата.
Но то оживя, не умря и се пребори за живота си. Не изпитваше страх. Хранеше се от контейнера. Криеше се от силните викове и хвърлените по него пръчки.
Хората, когато го гледаха се възмущаваха:
– Какво уродливо коте!
Даже злите котки и кучета го избягваха. То кротко търпеше, очаквайки някой да го помилва. Не познаваше омразата и отмъщението.
Приближаваше децата, търсейки ласка. Някаква възрастна жена болна от сърце му слагаше в една стара консервена кутия малко месце. А то радостно се отъркваше в краката й и благодарно мяукаше.
Един ден кооперацията се пробуди от страшен вик:
– Мерцедес блъсна изродчето.
То лежеше на една страна и жално мяукаше от болка. Всичко около него бе обляно в кръв. То хрипеше, задъхваше се…Опита се да пропълзи… Кой ще му помогне, кой ще го спаси?
Към телцето му нежно се докосна човешка ръка. Човекът бе инвалид..
Котенцето замърка усетило топлина, ласка и съпричасност към болката му. В очите му имаше толкова много болка и толкова много страдание…. Умирайки, то чакаше от хората състрадание…
Човекът взе в ръцете си треперещото телце и му прошепна:
– Потърпи, мой красавецо! Аз съм до теб…
Покри телцето с шала си и внимателно го понесе към дома си.
След време един възрастен понакуцващ човек водеше на разходка котарак.
– Но това не е ли малкото уродливо котенце? Какъв красавец е станал! – понесе се шепот от околните.
Котаракът ни на крачка не се отдалечава от инвалида, следва го като куче.
Каква преданост, каква обич, това е празник за очите! Това не е коте, а прелест! Заслужена награда!

Човечеството старее с бързи темпове. През 2022 г. броят на хората над 60 години ще надхвърли един милиард, а до 2050 г. ще има повече възрастни хора, отколкото деца под 15.
В света всяка секунда се отбелязват 60-годишни юбилей на двама човека. Средната продължителност на живота в развитите страни е 78 години, а в развиващите се страни – 68 години.

Учените проектират, че в периода 2045 – 2050 г. средната продължителност на живота ще нарасне до 83 г.  Твърди се, че жените живеели повече от мъжете. Експерти споменават, че към днешна дата само в Япония, броят на хората на възраст над 60 години е над 30% от общия брой на населението.
Въпреки тенденцията за застаряване на населението, няма причина да се гледа на ситуацията като кризисна, тъй като възрастните хора са огромен принос за обществото. Световните правителства трябва да признаят това и да развиват политики, които да гарантират ефективното функциониране на икономиката в променящите се демографски условия.

И все пак недостига на млади хора ще се усеща, което емоционално ще влияе на обществото. Каквото и да си говорим , отсъствието на млади или стари хора ще влияе негативно върху съзнанието на хората.

Една огромна липа караше старините си в гората.
Смъртта проявяваше към нея голямо великодушие, защото й изпрати три предупреждения.
Липата избуя над всички свои посестрими, децата й пораснаха и най-сетне цялата беше куха. Зимната фъртуна пречупи ствола й надве и там, където трябваше да се намира сърцето й, се откри голяма дупка.
Сега липата лежеше сред слънчевата поляна като дълга дървена хралупа и се превърна в прекрасен дом на един рис, който търсеше удобно място за бъдещето си поколение.

Това се е случило по времето, когато християните били гонени.
В едно село живеело едно християнско семейство. Мъжът трудно изхранвал семейството си въпреки, че много работел без прекъсване, неуморно. Цялото си бреме възложил на Господа и вярвал, че нещата ще се променят и ще стане по-добре.
Той написал на една дъсчица: „Не винаги ще бъде така“ и я окачил на видно място в дома си.
Минали тежките години на гонения. Дошло време на благоденствие и свобода. Пораснали децата, появили се внуците. Веднъж всички се събрали на пиршество във стария дом.
Големият син видял старата дъсчица, с до болка познатия надпис, и казал на баща си:
– Дай да я махнем, нека не ни припомня тъжните и трудни години. Всичко остана назад.
– Не я махайте, деца, – казал бащата, – Запомнете, че и така не всякога ще бъде. Научете на това децата си. Тежкото време е време за преминаване през изпитанията. Ако живееш добре, благодари за благоденствието, но ако живееш в трудности отстоявай.
Да благодари умее само този, който помни трудностите през, които е минал.