Преди известно време машини за игра имаше навсякъде. Тогава много хора се бяха пристрастили към тях. Това е като епидемия, тя засяга и възрастни, и деца.
Спомням си мъже след работа в деня, когато се се раздаваха заплатите, които отиваха в игралните зали и там оставяха целите си заплати. Тогава имаше много разводи, защото жените не издържаха и нищо не можеха да направят със своите мъже. В такива места прозорци и часовници няма. Там се разрешава да се пие бира или кафе, пушенето не се забранява. Сядайки зад автомата човек взима със себе си бутилка бира или чаша кафе, с цигара в уста, устремява поглед в играта Това хората го прави за собствено удоволствие. Те ходеха като програмирани и играеха….
Пристрастяването към хазарта е сериозна зависимост и на човек му е трудно да се избави от нея. Някои хора даже посягат и на живота си, заради неизплатени дългове. Това е много опасно!
Има и друга игрова зависимост. Зависимостта от компютърни игри и Интернет! Това не е по-малко опасно. Има много случаите, когато тинейджъри са умирали директно на компютрите си от изтощение или сърдечна недостатъчност. След всички тези „стрелби“ юноши вземете истински оръжия и убиват реални хора. И такива случаи не са малко.
Никой не спори, че компютърните игри са нещо интересно и увлекателно. Възрастни мъже, даже баби и дядовци се впускат в различни „акции“ и „преследвания“. Но всичко трябва да е с мярка и да се правят почивки. Игрите не трябва да заемат цялото свободно време, дори и и не свободното.
В действителност, много от геймърите често забравят да ядат, да пият вода и да спят. Поради изтощение на тялото, понякога настъпва смърт.

Голямото виенско колело наречено „Ферис“, което сме виждали в увеселителните паркове е изобретено в Русия в началото на 17 век.

Казват, че идеята за него се родила от обичая на децата да се въртят на колелото, което черпело вода от реката. Прекалено голяма центробежна сила и хоп – децата цопват.
Името „Ферис“ всъщност идва от американският шоумен Джордж Ферис, който през 1893 г., построил 75-метрово виенски колело.
Лошото било, че правело едно завъртане за цели 20 минути. Изглежда не е достигала центробежната сила!

Насим и Керен Айеш се запознали преди 14 години и се оженили. Както много други те мечтаели за голямо семейство, за деца и свой дом.
Керен имала проблем със забременяването, но двойката не се отчаяла. Жената започнала да се лекува от безплодие и стигнало до раждане с помощта на изкуствено оплождане.
Мечтата се стопила, когато през 2002 г. лекар поставил диагноза на Керен тумор в мозъка. Лечението за безплодие трябвало да се прекрати, но двата замръзнали ембриона вече се съхранявали в болницата.
Керен била оперирана, но болестта се върнала след няколко години. Няколко дена преди смъртта си тя подписала документ на основа, на който мъжът ѝ можел да се разпорежда със замразените ембриони.
Не всичко минало гладко. Служителите от здравното министерство отказали да дадат на Насим това, което му принадлежало. След намесата на вестник, Насим получил ембрионите с условие, че няма да ги използва на територията на Израел.
Според еврейските закони,за присаждане на ембрион в сурогатна майка, се изисквало съгласието и на двамата родители, но Керен не била жива.
В САЩ  Насим намерил жена, която се съгласила да стане сурогатна майка на детето му за 100 хиляди шекела.
Преди самото раждане той и родителите на Керен се отправили за Ню Йорк, за да присъстват при раждането на сина.
По стечения на обстоятелствата, две години след смъртта на Керен на света се появило нейното дете.
Според Насим момченцето прилича на него и на покойната му жена.
– Когато го видях благодарих на Бога, че ми даде възможност да осъществя мечтата на Керен, – каза той.

Никой не иска да заседне в стаята, когато е лошо времето. Не е нужно да се разстройвате от това, че дъжда ви е затворил в къщи. Има толкова много неща, с които можете да се заемете в такова време.
Дъждовния ден е създаден за кулинария. Изпечете нещо за вашите близки. Използвайте дъждовното време, за да се научите да приготвяте някое екстравагантно ядене, рецепта, за което отдавна имате, но постоянно отлагате заради недостиг от време.
Напишете писмо до ваш роднина или член от семейството. Кога за последен път сте писали писми? Такова занимание може да ви се стори доста старомодно, къде по-лесно е да набереш няколко фрази на компютъра и да го „изпратиш“ чрез натискане само на един бутон.
Представете си, че сте получили писмо. Красив плик, няколко печата и ярка пощенска марка. Това не е сухата електроника, такова нещо може да подобри настроението ви.
В суматохата от битови проблеми, ние стоим в социалните мрежи и изпращаме по електроната поща някакви внезапно хрумнали ни мисли, думи, изгледи…., колкото да останем вързани в мрежата. Едно писмо дава възможност, без да бързаш, да кажеш това, което искаш. В него се влага повече труд и частица от вас.
Ако водите дневник, дъждовния ден е отличен повод да се заемете с него. Попълването на дневника помага да се премахне стреса, да се документират целите, да се набележат етапите за постигане на някои важни цели, които периодически преминават през главата ви.
Навярно сте чули за някой филм или сте прочели рецензията за него и ви е заинтересувал. Дъждовното време  ви дава възможност да го гледате. Пригответе си няколко сандвича, чай или кафе, настанете се удобно във фотьойла и включете екрана. Ако филма докосне душата ви, а вие сте романтична натура, не забравяйте да си вземете няколко носни кърпички.
Ако дъждовното време ви е събрало с децата в дома ви, използвайте го. Знаете, че децата, особено малките, доста скучаят в такова време. Например, заемете се със „търсене на съкровища“. Това е отлично средство да разнообразите времето, както своето, така и на децата.
Приспособете правилата на играта до възможностите на жилището ви.
Първо не забравяйте да приготвите самото „съкровище“. Това могат да бъдат различни лакомства, играчки, книги или филми. Вземете решение колко подсказки ще се допускат в играта. И започвайте!
Не тъгувайте, че вън вали, В такова време можете да се заемете с различни нескучни и полезни неща, без да излизате от къщи.

Преданото животно всеки ден се появява на богослуженията, където са опели стопанката му.
В италианската провинция Бриндзи 12-годишната овчарка Томи всеки ден идва в местната църква. В нея са опели стопанката му.
Когато жената била жива, Томи я съпровождал до църквата, а след това покорно чакал края на службата.
За първи път влязъл в зданието, когато погребвали стопанката му. Тогава Томи седял до ковчега и никой не вдигнал ръка да го прогони.
От тогава кучето присъствало на всички богослужения, кръщения и погребения.
Освен Томи погребаната жена имала още няколко кучета. Всички те били взети от местните жители. Всеки би взел и Томи, но той никога не се отдалечавал от църквата.
Хората хранят и уважават овчарката. Обикновено кучето си играе с децата, но щом чуе камбаната бърза към църквата.