Веднъж ученици попитали учителя си:
– Кажи ни, съществува ли ден от годината, който е най-благоприятен за начало на важни дела?
– Ден? – удивил се учителят.
– Може би ден от седмицата или някоя дата от месеца.
– А, ден от седмицата… – въздъхнал учителят. – Да, разбира се. И този ден е четвъртък, – казал той и хитро погледнал питащите.
Учениците отворили тетрадките си и започнали да записват казаното.
– А ти защо не записваш? – строго попитал учителят един от учениците, който го гледал, като се усмихвал.
– Защото зная какво ще кажеш след това.
– И какво от това? – намръщил се учителят.
Всички замръзнали в очакване.
Тогава ученикът, който нищо не записвал, казал:
– Това е също вторник, сряда, петък, събота, понеделник и неделя.
– Ти си прав, – казал учителят.
Околните зашумели, удивени и радостни, че един от тях е дал правилния отговор. След това едно от момчетата попитало:
– А защо в такава последователност?
Учителят погледнал ученика, който дал правилния отговор и му казал:
– Отговори им.
– Само един ден, казал той – и този ден е днес.

Както всеки ден, едно и също. Той отново е в автобуса на път за в къщи. Кондукторката е весела и се шегува със всички. Реши и той да се пошегува с нея. Когато го наближи, той се надвеси над нея, тъй като тя бе много по-дребна от него и попита:
– Извинете, а билетите свежи ли са?
Последва моментална реякция. Жената се намръщи и каза:
– Утрешни са…
Добре, но въпреки всичко той реши да продължи:
– А ще имали отстъпка на купувача, ако купува наедро?
Отговорът направо го уби:
– На последна спирка изхвърляме всички….

Денят бе глуповат и пълен с парадокси. Неуспехите ме преследваха като диви кучета, надушили следите ми. Единствената ми утеха за днес останаха книгите и се упътих към библиотеката.

Приятна млада жена, с прибрани на тила коси ми се усмихна и ме попита, какво бих предпочела да почета днес. Изглежда беше скоро назначена, защото преди не бях я виждала.

Тя не ме остави дълго да се колебая и ми предложи нов вид книга. Беше опакована във амбалажна хартия. А самата книга приличаше на пакетче смляна кайма, с квадратна основа и дебелина около 2 сантиметра.

Жената забеляза изненадата ми и каза:

– Преди да започнете да я четете, трябва да я оставите да се размрази.

Прибрах се в къщи и отворих пакета с чудноватата книга. Пакетчето бе придобило сиво-бял цвят. На пипане бе ледено студено. Отавих го в една чинийка на слънце да се размрази и се заех с други неща.

След време с любопитство погледнах в чинийката. Очаквах, че пакета ще се преобрази в стандартен формат с реални листове за отгръщане. Но останах разочарована. То бе заприличало на прясно парче месо, току-що отрязано. Разкъсах „месото“, като по някакъв начин исках да се добера до тайната, но то си остана месо.

Уплаших се, че съм унищожила книгата, като не съм разбрала точно инструкцията.

Отидох в другата библиотека, там библиотекарка беше една възрастна жена. Тя винаги беше отзивчива и помагаше на всички. Заварих я да обработва едно сиво-бяло пакетче, което се беше размразило и се превърнало в парче месо.

В средата на библиотеката стоеше огромна машина.

Библиотекарката взе „месото“ и го сложи в саксия пълна с пръст. Тя ми обясни:

– От него ще поникнат стръкове със семена на върховете. Тези семена се събират и се пускат в голямата машина.

Докато ми говореше обра семената на няколко съседни саксии и ги пусна в машината. Странно е, че не натисна копче, а задвижи странична количка. Имах чувството, че виждам самоделна прахосмукачка на колела. Тя хвана количката за дръжката и я придвижи напред – назад.

Машината забръмча, а семената започнаха да подскачат в купата. Чу се силно стържене, а на малък екран започнаха да се виждат листове с напечатан текст. В един страничен улей започна да се плъзга като змия дълга непрекъсната широка лента. Очаквах, че лентата ще бъде накъсана на листове и оформена като книга, но библиотекарката я нави на руло и я завърза с панделка.

Помислих си: „Ако някой бе откъснал част от „месото“ и бе го изял, дали това знание щеше да прелее в човека“?

Интересно, какво ли щеше да стане ако по този начин получавахме знанията си? Искаше ми се да попитам библиотекарката за още много неща, но тя бе изчезнала….., а аз се събудих на стола.

Днес е отново време да си понапрегнете мозъка.
Не се притеснявайте, задачата е много лесна.
Просто трябва да игнорирате същественото от несъщественото.
Стига приказки!
Ето и днешната главоблъсканица:
Ако днес е понеделник, какъв ще бъде деня след деня, който ще бъде пред деня, който ще бъде пред утрешния ден?
Не бързайте да гледате отговора! Помислете!
Отговор: кинледеноп.

Денят беше задушен. Нито едно облаче не се мяркаше, за да вдъхне надежда за прохлада.
Той влезе в магазина с очакването климатика вътре да го освежи. Изневиделица до него застана малко момиченце. То протегна ръце и помоли:
– Вземи ме на ръце!
Мъжът помисли, че детето се е загубило. Момиченцето го прегърна и бързо скочи на земята.
Мъжът я погледна недоумяващо, а детето като му се усмихна прибави:
– Исках да не си толкова тъжен и да се усмихнеш…..
Изведнъж мъжът се заля в нестихващ смях…..