Животът е свещен. „Някои животи са по-важни от други“ , такива мисли са довели до Холокоста. Това беше манталитета и на Хитлер: „Някои хора са по-важни от други. Така че ние просто ще унищожи слабите, болните, възрастните хора, или хората, които не са съгласни с нас“.
Това го виждаме днес при някои млади двойки, които като чуят: „Вашето бебе може да има вроден дефект“, започват да мисли за аборт.
Ако всеки, който имаше дефект подлежеше на унищожение, можеше и твоя живот да бъде прекратен. Навярно сте установили, че имате дефекти. „Инвалид“ сте, но просто не си го признавате. Може да има някои емоционални затруднения, някои страхове, но не желаете да говорят за това дори с жена си. Това ви плаши до смърт.
Можете да си мислите, че не сте толкова умен, колкото всички останали или имате някои физически увреждания. Ние всички имаме дефекти. Всички имаме проблеми.
Който взема решение, че щом си дефектен трябва да се отърве от теб, не разбира, че не е достатъчно голям, за да го направи. Смятате ли, че едно семейство, което има дете със специални нужди, като аутизъм, умствено изостава или са налице физически увреждания, обича по-малко детето си? Не. Те обичат това дете много повече!
Библията казва, че Бог обича слабите, болните и тези, които имат специални нужди. Ние се нуждаем от тях в живота си, за да се научим на безкористност.
Винаги трябва да се защитаваме светостта на живота. Защо? Защото всеки живот разкрива Божията цел и показва Божията слава.
Вие сте ценен, без значение кой или какъв сте. Бог гледа по сърце, а не на лице.
Бог се грижи за всеки от нас. Той може да види това, което ние не можем да видим. Бог обича всеки човек и му е дал потенциал да правим велики неща, всичко е планирал за нас.
Бог няма да ви се сравни с никой друг. Той ни е дал дарби, които да използваме, за да Го прославим.

Учените от XVIII-XIX век в стремежа си да класифицират всичко и да го включат в определена система създали науката „френология“. Наука, която изучава характера на човека в зависимост от изпъкналостите на главата му.
Човешкия череп има неправилна форма, характерен със своите изпъкналости и вдлъбнатини.
Изхождайки от това, че мозъкът е разположен в черепа, немския лекар Гал решил, че неравностите на черепа се отразяват на развитието на отделни части в мозъка. Той смятал, че ако познава тези закономерности, може да определи характера и способностите на човека.
Хипотезата станала много популярна. Били направени така наречените „мозъчни карти“. Но развитието на неврофизиологията бързо опровергала тази псевдонаучна теория на Гал.
Станало ясно, че формата на черепа изобщо не се отразява на функциите на мозъка. „Мозъчните карти“ били съставени напълно на случаен принцип.
Френологията се опитвала да определи по формата на мозъка политическите и релиозните дарби, а в същото време се игнорирали вкус, осезание, ……