Според резултатите на широкомащабно социологическо проучване, немски и американски учени установили най-щастливата възраст за човека. Оказало се, че положителна нагласа към живота постигат хора на възраст 74 години. На тези години, според изследователите, човек чувствува по-малка заангажираност, отсъстват натоварващи задължения, а финансовите проблеми отиват на заден план.
В изследването са участвали 20 000 души. Те трябвало да отчетат от 1 до 7 удовлетвореността си от живота. Младите хора са дали оценка 5,5, хората до 40 г. – не повече от 5, а пенсионерите 5,9. Освен това, колкото повече възрастовата граница се доближавала до 74 г., толкова оценката  от скалата за щастие била  по-голяма.
В хода на експеримента се изяснил много любопитен факт. Забелязали, че степента на щастие започва да намалява в юношеската възраст, до 40 години постепенно угасва, тогава се стабилизира и от 40 г. нагоре започва да расте, достигайки своя връх на 74 г.
Учените обясняват този феномен с това, че възрастните хора преживяват по-леко каквото и да дойде, защото по-философски гледат на живота, опирайки се на мъдростта и собствената си реализация. Те са по-доволни от живота и резултатите в него, поради умението вярно да отделят главното от второстепенното. Освен това, пенсионерите имат възможност да отделят повече внимание и време за себе си.
Предишни изследвания са установили, че благотворителността прави хората по-щастливи, отколкото храната и секса. Още, че по-високите хора са по-доволни от живота в сравнение с ниските.
Ако погледнем продължителността на живота в България, условията ,при които живеят днес пенсионерите, питам се, колко от тях достигат върха на щастието?

Знаете ли, че в бивша Източна Германия съществували две „Берлински стени“? Освен това първа, „Малката берлинска стена“  се намирала в малкото селце Медларойт, имащо 50 жители. Тя е възникнала още през 1952 година.
Интересното е, че самото село е разделено още през 16 век между Бавария и Тюрингия, но границата тогава била условна – по течението на реката.
През 1952 година тук е прекарана първата преграда, през 1958 г. се появил и бодлив тел за граница, а едва през 1966 г. била построена съвременната бетонна стена, която сега е запазена като музеен експонат. Тя била дълга 700 метра и висока 3,40 метра.
Това малко селце Медларойт. американците наричат „Малкия Берлин“. То станало символ на немското разделение.
След Втората световна война била оформена демаркационната линия между Медларойт в съветската и „Изток – Запад“ Медларойт в американската зона  на окупация. След създаването на двете Германии, тази част от селцето, която била в Тюрингия, от разделението през 16 век, останала в ГДР, а Баварската половина в ФРГ.
Тридесет и седем години никой не можел да пресече тази граница. В Западен Медларойт имало голям брой посетители, а Източния се охранявал строго и се смятал за един от най-чувствителните райони на границата на ГДР. Било забранено на хората дори да се поздравяват от двете страни на границата.
На 9 декември 1988 г, бил установен контролно пропусквателен пункт за пешеходци. Разрушаването на стената станало на 17 юни 1990 г. Днес останките от нея са само тъжен спомен от историята на близкото минало.