Не молете Бога за спокоен живот, молете се да бъдете смели. Не искайте труд, който е по силите ви. Искайте сили, съответстваща на работата, която вършите. Тогава работата, която извършвате няма да бъде чудо, а самите вие ще бъдете чудото.

Трябва да запомним, че не в условията на спокоен живот и задоволяване на капризите Господ ще ви доведе до висините. Безгрижния живот не води нагоре, а надолу.

Небесата винаги се намират над нашите глави, за това ние трябва да насочим погледа си нагоре.

Ако хората избягват това, че скъпо струва, изисква саможертва или въздържане и жертви, но труд и много лишения, то трябва да са наясно, какво точно искат.

Вие няма да получите чудесен мек път, минаващ през зелени поляни, а такъв който с ръце трябва да си го разчиствате.

Само така ще стигнете до величествените върхове на планината.

Красимир скоро бе загубил работата си. Не, че не се справяше добре, но поради намален бюджет, се наложи съкращението на много хора там, където работеше и за беда, той попадна между уволнените.

Нямаше никакви други доходи, така че изпадна в затруднение. Оставаше му само едно, да се обърне за помощ към Господа.

Много скоро след това Красимир започна да се грижи за възрастни и бездомни хора. Предишната му работа като санитар го бе подготвила за това поредно предизвикателство.

Така започна един нов етап в живота на Красимир.

Когато се случва нещо, което не разбираме, можем да се доверим на Бога, защото Той вижда цялата картина на нашия живот.

Нека бъдем уверени, че Той действа във всяка ситуация, дори тогава, когато се чувстваме объркани и отчаяни.

Един християнин прочел в Библията си следния пасаж: “ и в сън Господ дава на Възлюбения Си“. И той се помолил преди лягане:

– Господи, дай ми сън на праведник!

Пробуждайки се на сутринта, той се оплакал, че е сънувал кошмари. Решил да опита още веднъж и се помолил със същата молитва. Отново се събудил сутринта, оплаквайки се от неспокойна нощ.

На третата вечер християнинът, чудейки се , попитал в молитва:

– Господи, помолих те за сън на праведник, а Ти ми изпращаш ужаси и мъчения.

Изведнъж чул глас:

– Как мислиш, чувства ли се праведник, живеещият като теб?

Седях на склона на планината и гледах шествието на бурята, която се разрази в долината. Небето се покри с мъгла и земята се разтресе от гръмотевици.

Прекрасният пейзаж, който се разкриваше пред мен, внезапно се измени и цялата красота, изглеждаше сякаш за винаги загубена.

Но бурята се скри за пределите на долината. И ако бях останала на същото място до другия ден и попитах:

– Къде е страшната буря с мъглата?

От зелената трева щях да чуя отговор:

– Частица от тази буря се съхранява в мен.

Полските цветя биха казали:

– И в нас е скрита част от тази буря.

Плодове, растения и всичко, никнещо от земята, ще повтори:

– Част от тази буря е пуснала корени в нас.

Молили сте някога Господа, във вас да се отрази образа Му? Копнеете ли във вас да се умножи плода на Духа? Молили сте се за нежност, кротост и любов?

Тогава не се страхувайте от вихъра, който бушува във вашия живот в даден момент. Този ураган носи със себе си благословения и в бъдеще ви очаква богата реколта от духовен плод.

Много хора имат погрешно схващане за християнския живот. Виждайки талантлив и успешен християнин, те се стремят да му подражават. Мислят си, че в чуждата градина тревата винаги е зелена.

Когато разберат, че техните постижения са много по-скромни, дори и незабележими, те изпадат в отчаяние и престават да забелязват прекрасните възможности, които Бог им открива. Забравят, че са призвани да служат на Христос, а не на себе си.

Малко са хората, които са понесли толкова страдания, колкото апостол Павел, но той се научил да издържат всякакви обстоятелства, дори затвор. Вие също можете да се научите.

Бог не ни е обещал лесен безгрижен живот, свободен от изпитания, проблеми, трудности и изкушения. Не ни е обещавал идеален живот на земята.

Той е призовал Своите деца не на детската площадка, а на бойното поле.

Ако наистина служим на Христос, за себе си откриваме абсолютната истина: „Да се радвате, в Господа, е вашата сила“.