Много възрастни и всички деца са склонни да обвиняват другите за своите нещастия. Това е разбираемо. Кой обича да се чувства виновен? Така сме научени от малки.
Ако детето се удари във вратата, майката вика:
– Виж каква врата, удари ми детето.
Въпреки това, ние можем да бъдем господари на положението и на своя живот, доколкото това зависи от нас.
Когато вземем отговорностите си при сърце, забележете не вината, тогава можем да променим нещата.
Когато е виновен друг – вратата или правителството, тогава този друг може да измени ситуацията. Прехвърляйки отговорността за живота си на накой друг, ние губим контрол над него.

Понякога в това забързано ежедневие на човек му остава малко време да се замисли: „Какъв е смисълът на живота?“
Ето ви и някой мисли относно това, какво смята човек, че е смисълът на живота му:
Бъди благодарен за проблемите, които изникват пред теб. Те ще ти покажат колко струваш.
Прибираш се в къщи правиш си кафе или чай и сядаш в фотьойла, а наоколо тишина. И всеки от нас избира какво е това: самота или свобода.
Приятел се познава в беда….. Герой в битка……Жена – в бедност….
Човек, който се е научил да контролира емоциите си, е станал господар на живота си.
Не се връщайте в миналото то убива ценното ви време. Не стойте на едно място – вървете напред и не се оглеждайте. Хората, на които си нужен, непременно ще те догонят.

Нощната тишина се взриви от вик. Стотици уши го чуха и десетки сърца трепнаха. Викът се задържа над сънливата земя. Той крещеше и призоваваше. И десетки сърца се възмутиха, че никой не се втурна да помогне.
– Господи! Кога ще престане всичко това? – измъчваха се ушите. – Нима никой не чува? Защо никой не се намесва?
И десетки крака нервно крачеха в апартаментите си, също толкова ръце се свиваха в юмруци, а след това затискаха ушите. Но очите на любителите на зрелища, проникват през прозорците, опитвайки се да видят нощната трагедия.
– Някой трябва да помогне… – подсказва сърцето.
Но то се се свило от страх. Гласът на разума го заглушава, повлиян от страха:
– Но какво можеш да направиш сам?… Не е ли по-добре….
Да, имаше десетки крака, ръце, уши и сърца и само един вик. Нима никой няма да се престраши? Не! Нима липсват сили и умения?
О, не! Просто промени привичките си и иди на помощ! И тогава дребният, малкият и слабият се превръща в достоен и силен човек. И в този случай той се превръща в господар на положението.

Един човек изгубил сина си. Дошъл негов познат и един равин да го посетят. Равинът видял как страда бащата и се разсмял. Опечаленият мъж го попитал:
– Защо се смееш?
Той отговорил:
– Ние се уповаваме на Небесния господар, че отново ще видиш сина си в идния свят.
А другият му отговорил:
– Нима този човек не страда достатъчно, че и ти идваш да му умножаваш мъката? Могат ли да се слепят парчетата от разтрошена делва?
Равинът казал:
– Пръстеният съд е наченат във вода и в огън е завършен, стъкления съд е започнат в огън и в огън е завършен. Ако първият се счупи може ли да бъде поправен? Ами вторият ако се счупи и той ли не може да бъде поправен?
Другият казал:
– Стъклото може да се поправи, защото се издухва.
Тогава равинът казал:
– Ушите ти нека чуят какво казват устата ти. Ако нещо направено от ръката на човек, може да бъде възстановено, колко повече е така за направеното от Всевишния.

Едно дете било скрито след раждането му, защото астролозите предупредили царя, че ще се роди дете, което ще разруши царството му и го посъветвали да го убие докато е невръстно.
Три години детето живеело с дойката си в пещера. То пораснало и започнало да разсъждава за сътворението на света. Младия мъж решил да почита всички светила, докато открие кой от тях е истинския Бог.
Видял луната, чиято светлина разпръсквала мрака на нощта и я почел заедно със цялата звездна свита на небето. За него те били Бог.
На утрото, когато видял зазоряването и как луната избледняла, загубвайки силата си той ахнал:
– Светлината на луната, трябва да идва от тази на слънцето.
И той се поклонил на слънцето.
Вечерта слънцето потънало под хоризонта и отново изплувала луната със звездите. Тогава младежа възкликнал:
– Несъмнено всички те луната, звездите и слънцето имат един господар и това е Бог.