Тъкмо сте приключили с една книга и искате следващата да е подобна на нея. За това ще ви помогне новата система, която ще изгради структурата на историята на прочетеното от вас и ще ви предложи нещо подобно по стил.
Програмата е разработена от Джозеф Редингтон и негови колеги. Тя сравнява текста, обръща внимание на относителната честота на употреба на отделните думи и визуализира получените данни.
Например, ясно ще се различава глави написани от първо и трето лице в сегашно и минало време.
Инструментът е подходящ за наблюдение и координация на текста, като сценарий , статии от списания и т.н., който е написан от няколко души. Програмата не по-лошо от човек избира книгите. Когато  „чете“ произведението, тя рисува дървовидна структура, в която близки по стил части се групират заедно и лесно е да се забележи, кое парче е по-особено.
Възможно е системата да се окаже полезна за начинаещ автор. Тя ще му помогне да отстрани неравностите в стила и ще го сравни с произведенията на популярните автори. Така той може да разбере дали ще има успех на пазара или пред издателя.
Що се отнася до система за автоматично препоръки,  тя е широко известна в света на музиката,  която се основава на алгоритъма Project Music Genome. Потребителят отбелязва любими песни и групи и след това се наслаждава на предложената селекция. С новата система нещо подобно се получава и за книгите.

В ДНК на хора, родили се след 1955 г. се съдържа радиоактивен въглерод. През 1950 г. започнала студената война. САЩ и СССР започнали да показват своята мощ, взривявайки атомни бойни глави в своите пустини.

Заради голямото радиоактивно разпръсване в атмосферата, в ДНК на всички хора, които са се родили след 1955 г., присъства малка част от въглерод – 14.

Клетки, които не се делят до раждането на човека не съдържат въглерод – 14. Това по никакъв начин не влияе на тялото.

Това явление било полезно при провеждане на медицински експерименти, такива като проследяване на клетки в сърцето на човека.

Бил направен експеримент. Бълхи били поставени в стъклен буркан с капак. Първо те се опитали да излязат от буркана, но имало преграда, която ги отделяла от свободата. Бълхите скачали, скачали и накрая се успокоили. Така насекомите живели две седмици.
Експериментаторите махнали капака на буркана, но бълхите продължавали да се държат така, сякаш капака бил там. Те не могли да преминат бариерата, която съществувала в тяхното въображение.
Така се случва и с хората днес. Дали съществува преграда или не няма значение, тя е в главите им. Обществото още от детството ни диктува какво да правим и какво не. Тук не става дума за морални ценности, а за спъване на инициативата.
Когато човек е ограничен, той представа да мечтае. Много малко от хората се отърсват от подобни зависимости вследствие, на което творят и създават, организират свой бизнес и не се стряскат пред думата „невъзможно“.
За творческия гений на човека  няма граници и забрани.

Потопа е голямо бедствие. Но на него можем да погледнем и малко по-оптимистично. Нека го наречем „хидроочакване“.

Животът се заражда във водата, така поне твърдят умните глави. Тя дава начало и стабилността на живота. Без вода няма живот.

Куриозът е само привиден. Нека погледнем нещата под друг ъгъл. Тогава един Потоп може да се окаже полезен за следваща селекция на по-високо и качествено ниво. Дали потопът ни е изпратен за наказание от Бога?

Една световна война е вид потоп. Но дава начало на нова, макар и противоречива цивилизация. Поредният потоп ражда поредната цивилизация.

Дали водата, макар и в огромни количества, е нещо толкова страшно? Дали цунами-то е израз на Божия гняв, или начало на ново изграждане?

За мен не са опасни думите на Людвиг: „След мен потоп!“ Това е лична позиция без фатални последствия.

По-опасна е друга формулировка. Ако цялото човечество каже: „След нас потоп!“ Тогава наистина ни е спукана работата. Това, което Бог не може да ни направи, можем да си го направим сами…

Дано в последия момент, преди да „пуснем мехурчета“, си спомняме за Божествената намеса с първия Потоп, който ни е позволил да станем цивилизация…

Канадски генетици са създали мравки с големи глави и челюсти, като са активирали древни гени от насекомите с помощта на съвременни хормони.

Мравките били не само огромни, но получили и огромна „пухкава“ глава, а отзад им израснали гигантски челюсти.

Генетиците от университета Макгил в Канада предполагат, че подобни насекоми могат да се открият сред дивата природа. Но те са вероятно малко на брои. Обитаващи изключително пустините на Америка и Мексико. Това не са обикновени мравки работнички, а супервойници, които защитават своите семейства и територията си от нашествието на други мравки.