Млад мъж се шляеше около гарата. Навярно до влака имаше още много време. Той приближи до един просяк и пусна в кутийката му няколко монети. Дори не го погледна, мъж ли беше или жена не разбра, но в представата му остана като жалък и нещастен просяк.
При поредната обиколка на гарата погледа му беше привлечен от обява. В нея се казваше, че търсят чистачи от 30 до 60 годишна възраст.
Изведнъж за него се залепи млада жена, облечена с рокля, която не пасваше на фигурата ѝ. Явно беше яка и опитна. Гледаше към мъжът, сякаш него търсеше. Като го погледна му се усмихна.
Започва да става интересно. Жената дойде, протегна ръка и каза с нисък, хриплив глас:
– Помогнете за Бога! Няма с какво да нахраня децата, а и работа нямам.
При това тя изглеждаше много смутена и разстроена. Мъжът разбра, че няма накъде да мърда. Показа ѝ обявата. Жената се изненада, но бързо се съвзе и каза:
– Аз не съм оттук, нямам професия.
Мъжът настойчиво ѝ показа обявата:
– Но тук не искат регистрация или някаква конкретна професия.
Мъжът беше готов да ѝ даде да се обади по телефона във оказаната фирма и вече набираше номера, когато чу, съвършено друг глас:
– Не! Давай парите, имам четири гладни деца.
Мъжът я погледна и се зачуди: „Толкова е млада, кога е успяла да роди четири деца? Навярно е раждала всяка година.“
Той се опита да настоява на своето, но жената вече не говореше, а съскаше:
– Давай парите! Не разбираш ли, давай парите?
Изведнъж мъжът разбра всичко и спокойно каза:
– Няма да дам никакви пари.
И добре, че отскочи навреме. Той за първи път виждаше такава майка. Жената започна да псува, да плюе и да сипе проклятия.
Наоколо започна да се събира народ. Един възмутен от тълпата се обърна към мъжа:
– Защо обиждаш нещастната жена?
Мъжът искаше да възрази, че не той нея, а тя обижда самия него. Накрая разбра, че трябва да се махне оттук, докато не е станало късно. С бързи крачки се отдели от мястото. Това беше най-разумното нещо, което можеше да направи. След него още се чуваха псувните и проклятията на освирепялата жена. А тълпата около мястото на произшествието нарастваше.

Скулпторът Paul Day е добре известен в Европа и особено в родната Британия със своите работи от глина, бронз и смола. За разлика от други скулптори, произведенията му могат да се видят не само в музеи, но и на обществени места. Например, на гарата и на кея Виктория в Лондон. Дали този факт сам по себе си не е признание на таланта му?
Особеностите в творчеството на Paul Day се заключава преди всичко в необичайната визия на перспективите, това най-ясно личи в глинените му скулптори. В работата му “The Nave” е изобразена църква, но у зрителя се създава впечатление, че я гледа отгоре, из под самия купол. Друга скулптора, “The St. Hubert Galleries” е създадена като отражение в слънчеви очила.
В своите скулптори Paul Day не просто развива техниката за моделиране на глина, популярна в Европа през 18 и 19 век и заключаваща се в детайлни изображения на ежедневни сцени от живота, но я довежда до съвършенство. Неговите работи от една страна са съвременни, но от друга са основани на традициите.
През 2001г. Paul Day е спечелил конкурс  за направа на паметник, посветен на 65-годишнината от битката за Британия, най-голямото авиационно сражение през Втората световна война.
Paul Day е роден във Великобритания през 1967 година. Той е учил в училищата по изкуствата в Колчестър и Дарлингтън и е завършил образованието си в Челтнъм. От 1991 г. насам авторът се занимава със скулптура. В момента живее във френско село близо до Дижон.