Небето стана изведнъж странно пепеляво. Тресна светкавица и го разцепи. Мълниите зачестиха. Изкочи силен вятър. Дърветата се замятаха, като хора преживяващи някакъв ужас, скубещи косите си.

Рукна дъжд. Сякаш всичкото зло се бе събрало на едно място и вещаеше всеобща погибел.

Стихията ревеше като ранен звяр, изпълнен със ярост. Цялото небе се тресеше, святкаше и гърмеше.

Отпрани ламаринени покриви трещяха по пътя. Въздухът се изпълни с напрежение. Светлините по прозорците угаснаха. Настана мрак, който от време на време се разсичаше от мълниите. Ето, че и те постепено намаляха, а дъждът се усили. Капките му станаха по-едри и по-спокойни.

Но стихията не престана. Вятърът безжалостно заудря по стените на къщите. Хората в тях силно се сгушиха под завивките си, очаквайки утихването на разбунтувалата се природа.

На този остров в Чесапикския залив, Северна Америка, някога са живели хора, но сега е абсолютно пуст.
Първите жители са се заселили на него през 1600 г. До средата на XIX-ти век островът е бил гъсто населен със селяни и рибари.
В началото на ХХ век там са се наброявали около 70 къщи. 360-те жители са имали собствено училище, църква, даже и бейзболен отбор.
Скоро силен вятър започнал да разрушава сградите и островитяните били принудени да се преселят в „голямата земя“.
През 1918 г. последното семейство е напуснало острова, а през 2010 г. рухнало и последното здание, построено на този остров още през 1888 г.

Преди повече от 100 години железничарят Закарис Левал намерил на брега на Оранжевата река, намираща се в Африка, светещи камъчета, които се оказали диаманти.
Как ли тези скъпоценни камъни са попаднали там?
Оказало се, че вятърът носи диамантите от пустинята Намиб.
Хората не чакали някой да специално да ги покани и за броени месеци сред пустинните пясъци изникнал красив град Колманскоп.
Лошото е, че диамантите скоро свършили. Хората уморени от сушата, високите температури и пясъчните бури започнали да напускат града.
Така Колманскоп постепенно се превърнал в град призрак. Улиците и домовете му били почти засипани с пясък.
От една страна гледката е ужасяваща и действа депресиращо, но от друга се е създал музей на „безумието и алчността на човека“ под открито небе.

Навярно сте слушали за енергия от вятър и слънце, за биотопливо, за хидроелектричество, за енергия от вълните и приливите. Но в природата има множество източници на алтернативна енергия, освен тази, която използваме днес. Чистата „зелена енергия“ е навсякъде около нас.

Учените вдъхновени от природните механизми са изобретили изкуствен лист, който може да събира енергия от изпаряващата се вода.

На листа се прикрепят въздушни мехури, които се генерират благодарение на разликата в електростатичните свойства на водата и въздуха.

Това изследване може да открие нови възможности за натрупване на енергия, получена при изпарение.

Метеоритът е небесно тяло, което пада на земята. То може да изгори още преди да достигне повърхността на планетата ни. Това зависи от големината му. Ярката светлина след него се нарича метеор.
В началото на 20 век с думата „метеор“ са означавали, преди всичко природни явления, като дъжд, вятър, дъга, мъгла и други.
Именно от това значение на думата идва думата метеорология. Това е наука за земната атмосфера и прогнозиране на времето.