Историята е започнала няколко години назад, когато Джери Лин от Питсбърг, Пенсилвания, започнал ремонт в къщата си.

Тогава той случайно изтървал будилника в една от дупките на стената.

Семейството се посмяло над тази неприятност, но това не било единственото притеснение. Будилникът бил навит за 18:50 и всяка вечер започнал да звъни по това време.

Домакините се надявали, че звъненето няма да продължи по-дълго от 2-3 месеца, но сигналът звучи вече 13 година.

Независимо от това собствениците на неумиращия будилник не желаят да го извадят от стената. Те твърдят, че този настойчив звън не им пречи, а ги развеселява.

Времето е промеждутък от продължителност, в което се случват различни събития. То е творение на Бога. Идва от вечността и пак се връща  в нея.

Всеки миг от деня е Божий дар и с него трябва внимателно да се отнасяме. Времето е живот, даден ни за работа. Стойността на живота не се определя от броя на годините, а от това колко пълноценно и добре сме го проживели.

Господ ни е дал светлината на живота и ни е възложил известни отговорности. Стараем ли се да използваме тази светлина и изпълняваме ли добросъвестно и честно задълженията си? Или напразно си губим времето?

Внимавайте, свещта на нашия живот скоро може да изгасне, а друга нямаме и тогава с незавършените си дела ще трябва да се явим пред Бога. Ще Му даваме отчет за всяка минута.

Ще правим добро, докато има време. Всяка загуба на земята може да бъде възстановена, ако не нацяло, то поне частично или да се замени с нещо друго, но ако загубиш време, то няма да намериш друго.

Ако загубиш злато, вместо него можеш да намериш друго, но ако загубиш време, пропилявайки го в безделие и мързел, тази загуба с нищо не ще можеш да я компенсираш.

Аркадий Укупник още от детството си бил много отговорен човек. Когато се готвел за какво да е, правел го много старателно. Може би за това на Укупник никога не му стигало времето.

Например, за подготовка на изпита по история, бъдещият певец имал само една нощ.

И тук Укупник се предал. Спяло му се безумно много. Упорствал, но силите му не били безгранични.

Тялото му казвало:

– Трябва да спиш.

Успял да научи само един от въпросите, за реформите на Столипин. Останалите прочел, но вече нищо не разбирал.

На следващата сутрин отишъл в училище, целия се тресял и уплашено си говорел:

– Това е края, ще се проваля. Невъзможно е от 70 въпроса да измъкна само този, на който знам отговора.

С треперещи ръце изтеглил билета и не повярвал на очите си. Паднало му се да говори за реформите на Столипин.

„Провървя ми! – помислил си щастлив Укупник“.

Той дълго време не можел да повярва, че толкова лесно се е отървал.

– Може би това е подарък за мен, поради моята упоритост и старание?!

Но повече Укупник не експериментирал. За всеки следващ изпит бил готов 100 процента.

Какъв ден! Соня ликуваше. Днес тя имаше рожден ден, а поздравленията по телефона и електронната ѝ поща не секваха.

Приятели, познати, роднини изсипваха пожелания и напътствия непрекъснато, това бе истински рог на изобилието.

Но най-много я изненада приятелката ѝ Веси. Когато Соня отвори вратата, Веси не каза нищо, само я прегърна, а след това ѝ подаде букет цветя.

Соня бързо постави букета във ваза с вода, а след това покани приятелката си и я почерпи. Веси беше няма по рождение, но очите ѝ искряха радостно. Те бяха изпълнени с много нежност и любов. Говореха искрено, с неподправена чистота. За това за Соня тези цветя бяха нещо много ценно и скъпо.

След като Веси си замина Соня се улови, че когато минеше край букета се наслаждаваше на цветовете му. Те бяха в различни нюанси на оранжево. Зеленият фон още повече подчертаваше тази слънчева красота.

В букета имаше три пъпки на лилии. Соня нямаше търпение да види как те се разтварят.

– Сигурно ефектът ще е невероятен, когато разцъфтят, – каза си тя.

Времето беше студено и чакането ѝ да се отворят пъпките на лилиите, стана непоносимо дълго за нея.

Едва на петия ден един от цветовете разтвори листенца, Соня сама се убеди, че чакането си е заслужавало.

– А бях вече изгубила надежда, – каза си тя, – но сега букетът стана още по-красив.

Соня се наслаждаваше на тази красота и се замисли:

„Колко често губим търпение, когато искаме Бог да отговори веднага  на нашите очаквания. Ако лилиите бяха разцъфнали още, когато Веси ми подари букета, нямаше да оценя по същия начин тяхната красота“.

Тези разтворили листенца цветя бяха особено ценни за Соня, защото тя очакваше да види невероятната им красота.

Така и Бог чака подходящ момент, когато Неговите благословения ще бъдат приети с благодарни сърца.

Често количеството на уговорените по-рано пътници внезапно се увеличава и вместо трима, се качват шестима, става въпрос за частни полети.

А храната по време на полета е поръчана за трима човека. Тогава резервите спасяват положението, като хайвер, торти, палачинки,……

Случват се и куриози, когато храната или напитката свършват още по време на полета.

Една стюардеса разказва за един такъв случай:
– Известна бизнес дама беше решила да пътува със собствен самолет. А тя пиеше само Coca Cola light. Нищо друго не признаваше. Изглежда не бяха натоварили достатъчно количество от този напитка и тя свърши по средата на полета. А клиентката поиска нова порция. Наложи се да смеся остатъците от „лайт“ кола с обикновена. Дамата нищо не заподозря и полетът мина спокойно.

Стюардесата признала, че за тази неточност тогава и досега се срамува.