Вярата е телефонния кабел, който съединява Земята с Небесата. По него бързо се движат Божиите отговори изпълнени с любов. Но ако се провали тази телефонна връзка, как ще получим обещаното?

Когато се намираме в изпитание, чрез вяра получаваме помощ в трудна минута.

Без  вяра напразно ще викаме към Бога. Няма друга връзка, която да ни свързва с Твореца. Ако има преграда на пътя, как ще общуваме с Царя на Царете?

Вярата ме облича с Божията сила, която ми дава защита. Помага ми да се противопоставям срещу адските пълчища. Дава ми възможност да тържествувам над врага.

Вярата зачита Бога, а Бог признава вярата.

Когато някой дойде да те укорява, че не стоиш право пред Бога, защото не си постъпил вчера както трябва, съгласи се с него.

Писано е, че трябва да се помиряваш с врага си на път за съдилището, да не би да бъдеш изправен с оправданията си пред Съдията и да бъдеш осъден поради тях.

В момент, в който започнеш да се оправдаваш:

– Аз съм много по-добър от преди. И по-милостив от този.

Ще се окажеш под осъждение. По-добре кажи:

– Не живея така, както би трябвало. Не винаги върша нещата както трябва, но благодаря на Бога, който ми прощава. Иначе бих бил изгубен.

И така……. Съдията няма да те осъди.

Много рядко на небето могат да се видят, наред с обичайното слънце, няколко лъжливи светила. Те се получават от пречупване на слънчевата светлина в движещи се във въздуха ледени кристали.

Това явление се нарича паргелий. В миналото то се е смятало за предзнаменование на важни исторически събития.

Например, в „Слово за полка на княз Игор“ се описва, че над земята са засияли четири слънца. Това „предрекло“ настъпването на враговете и пленяването на княз Игор.

Три слънца появили се преди битката при Мортимерс Крос, едно от главните сражения на Червената и Бялата роза изплашили войниците. Бъдещият крал Едуарт IV ги убедил, че това е Светата Троица и Бог е на тяхна страна.

В продължение на хиляди години нито един враг не е могъл да покори тази крепост. И това не е никак чудно. Трябва да имаш шапка невидимка, за да преминеш през 14 крепостни стени и 5 подемни мостове. В непристъпността на крепостта може да се увери всеки, който рискува пеша да се изкачи на върха, където се намира тя. Периодически ще се натъква на плашещи механизми за изстрелване на камъни върху главите на натрапниците. Трябва да се вземат в предвид и опасните пропасти плюс двучасово катерене по не много лесен път към замъка Хохостервиц.
Стариния замък на хълма Магдалена в прекрасната Каринтия бил построен през 11 век, като отбранително съоръжение. А през 16 век, готвещ се да отблъсне нашествието на турците, барон Георг Кефенхулер го укрепил и преустроил. В този си вид замъкът се е съхранил до днес.
Замъкът се издига на височина 1056 м над долината. От стените му се открива великолепна гледка към околността.
През средните векове жителите на замъка не само са се любували на откриващата се панорама, но са следили за прииждащи врагове. Не без основание казват, че в хубаво време се вижда половината на Австрия., а самата крепост се вижда от 30 км.
Замъкът Хохостервиц и днес принадлежи на наследника на барон Кефенхулер. Страшната крепост радушно среща гости. За тях е построен „рицарски лифт“, за да не се уморяват при трудното изкачване.
Самият замък разполага с богата колекция от предмети за бита, украшения, рицарски доспехи и оръжия. В замъка има музей със своите „шедьоври“ – капитан на охраната облечен в средновековна броня. Ръстът на рицаря е 2, 25 м. Наричат го „Великана на замъка Хохостервиц“.
Друга атракция на крепостта е готическия параклис, където можете да се насладите на стенописите от 16-ти век. и орнаментите от 17 век.
В историята на замъкът сигурност има много страници за битки и герои. Но има и приказна, вълшебна глава. Тук киностудия Disney е снимала прекрасната приказка за Пепеляшка.

Любовта към доброто се нарича ентусиазъм и ражда Пиндаровците и Милтоновците; омразата към злото се нарича сатира и ражда Лукиановците и Волтеровците.
Тези две чувства са еднакво нужни на обикновения човек, за да има напредъкът. Затова виждаме ентусиазма и сатирата, любовта към доброто и омразата към злото да вървят открай време с напредъка на човечеството — Аристофан до Платон и Хайне до Шилер.
Ентусиазмът вдъхновява великите хора, които издигат верските, нравствените и политическите сгради, в които се подслонява човечеството. Но тези сгради, тъй като са дело на човека,  имат несъвършенства и недостатъци. Забелязвайки тези дефекти, сатирата постепенно разрушава постройката и вместо нея скоро се възправя друга, по-съвършена, на която е съдено да бъде скоро също така срутена и така, строейки и разрушавайки, ние вървим напред.
Невъзможно е за едно общество да съществува без ентусиазма, т.е. предаността към институциите, които го крепят, но също така е невъзможно за него да напредне без сатирата, която подкопава тези институции в името на едно по-добро бъдеще.
А спре ли едно общество да върви напред, то веднага загнива и умира, както отмряха египтяните и индиянците, защото искат да обожествят, т.е. да направят безсмъртна и непроменима своята цивилизация, вместо да вървят напред като разрушават и строят отново.
Докато на света не се възцари доброто, докато не се издигне верска, нравствена и политическа сграда без пороци и недостатъци, сатирата е необходима.
Шелинг счита. че сатирата е необходима „като непримирим враг на настоящето“ , т. е. на злоупотребите, извращенията и „съюзник на бъдещето“, т.е. на напредъка.
Сатирата, а именно наказанието на порока и глупостта чрез присмеха, е използувал  и самият Бог спрямо първия човек. Писанието ни учи, че Адам, обзет от надежда да стане равен на своя създател, престъпил неговите божи заповеди и тогава Бог, за да го накаже за непослушанието, го изгонил от рая, лишил го от безсмъртие и докато клетникът стоял пред него треперещ, гол и изнемощял, той добавил и насмешка към наказанието, като му казал: „Ето, Адам, и ти стана като нас!“, а това според свети Василий и останалите тълкуватели е подигравка, с която Бог осмял безумието на първия човек.