Роза бе станала едно повехнало и ронливо цвете. Тя бе разцъфнала преди петдесет и пет години. От тогава е съхранявано грижливо между страниците на една стара книга. Е, допускате ли, че е възможно тази полувековна роза да разцъфти някога пак?
Глупости! Със същия успех можеш да попиташ дали сбръчканото лице на една старица може да цъфне пак.
Но вижте! Розата попадна във вода незнайно от къде появила се….  Отначало цветето легна леко върху повърхността на течността и като че не поемаше някаква влага. Скоро обаче започна да се забелязва някаква странна промяна. Смачканите и сухи листенца на цвета се раздвижиха и започнаха да се обагрят във все по-плътен пурпур, сякаш цветето се пробуждаше от някакъв сън.  Тънкото стъбълце и листата му позеленяха и станаха така свежи, каквито са били преди педесет и пет години.
То сякаш бе току-що разцъфнало, защото някои от нежните му червени листенца срамежливо се къдреха около влажната пъпка, върху която блещукаха две-три капчици роса.
Каква е тайната? Никога ли не сте чували за извора на младостта? Оня, дето испанският пътешественик бе ходил да търси преди два-три века?
И намерил ли го е? Не, защото не го е търсил там където трябва.
Прочутият Извор на младостта е засенчен е от няколко гигантски магнолии, които независимо от това, че са на безброй столетия, се поддържат свежи от свойствата на тази вълшебна вода.
Именно в такава вода розата възвърна предишния си облик…..

Десет силни творения бяха създадени в света.
Планината е силна, но желязото може да я разтроши.
Желязото е силно, но огънят може да го стопи.
Огънят е силен, но водата може го угаси.
Водата е силна, но облаците могат да я обхванат.
Облаците са силни, но вятърът може да ги разпръсне.
Вятърът е силен, но тялото може да го вмести, като дъх.
Тялото е силно, но ужасът може да го пречупи.
Ужасът е силен, но виното може да го прокуди.
Виното е силно, но сънят може да го пребори.
Но само Бог може да ти даде сила, за да се пребориш със всички тях.

Божието име Елохим се приема като Неговото естество да съди, а Яхве – да раздава милост. Съчетанието на двете имена при сътворението на света може да се обясни така.
Имало един цар, който имал много съдове. Той казал:
– Ако сложа гореща вода ще се пропукат, ако сложа ледена вода ще се свият.
Какво направил царят?
Смесил горещата вода със студената, налял съдовете със сместа и те издържали.
За това така казва и Всевишния:
– Ако създам света само по милост, греховете ще се увеличат, а ако го създам  като съблюдавам само справедливостта, как ще оцелее? Аз ще го създам чрез двете, за да пребъде.

-Ти твърдиш, че Бог знае какво ще се случи?
– Разбира се
– Тогава защо четем в Писанията: „И разкая се Господ, за дето бе създал човека на земята и се огорчи в сърцето си“.
– Случвало ли се е да ти се роди син?
– Да.
– И какво направи ти при раждането му?
– Зарадвах се и споделих радостта с другите.
-А знаеш ли, че ще дойде време, когато той ще умре?
– Така е, но нека се радваме в дни на радост и да скърбим в дни на скръб.
– Така е боло и с Всевишния. Бог много е скърбял за участта на Земята, преди да изпрати потоп върху нея.

Това беше един от онези горещи септемврийски дни, при които не се усеща никакъв полъх и морето е неподвижно и гладко, сякаш заспало.
Такова море някои сравняват с разтопено олово, други с огледало, а рибарите казват, че „мравките ходят да пият вода“.
Заливът блестеше от слънчевите лъчи. Водата на места изглеждаше изумруденозелена, а другаде сапфиреносиня, прорязана от дълги и неестествени по форма кафеникави и сиви ивици.
В дъното на залива, където се простираше пристанището, се забелязваше гора от мачти.